Как да избегнем потискащата сила на думата "трябва" в живота си?

Думата "трябва" понякога много ни тежи. Чувстваме се като хванати в капан от многото задачи, които трябва да свършим. Много тренинги и селф мейд сайтове и книги, препоръчват да заменим "трябва" с "искам" или "мога", като ги запишем на лист и просто ги заменим. Твърдят, че по този начин премахваме външния натиск и подчертаваме, че това е  собствено желание, без натиск и без съпротива.

Автоматичната замяна на думите не е решение на всички проблеми, в доста случаи дори изобщо не работи. В тази статия ще споделя как аз правя това. Идеята е подобни, но не съвсем, а и е проверена в практиката. Ето двете стъпки, които предлагам:

1. Преглеждам какво наистина "искам".

Не всички неща, за които автоматично съм мислела, че "трябва" да правя, са наистина са необходими или са наистина мои задачи.
- Някои от тях просто не са чак толкова необходими. Тях мога да оставя ненаправени, защото съм преценила, че не искам да правя. Например, светът няма да се срути, ако не направя сладкиша за предстоящото гостуване при приятели. Мога да отида и да купя готов.
- Други неща всъщност не са моя задача - може да съм се нагърбила с нея, но това е чужда задача, с която се товаря само защото той не я прави. Например, чистя стаята на порасналия син. Определено не искам да го правя. Тогава говоря с него и му казвам - това е твоя задача, аз съм я вършила, но не мисля, че е моя, затова няма повече да я върша. Ако ти е важно - свърши я. Ако не... ще остане несвършена. Щом неговият безпорядък не се превръща в безпорядък в цялата къща - трябва да остане негов проблем. Така ще му предоставя възможност да реши дали иска да се избави от него, как и кога.
- За трети неща преценявам, че искам да ги свърша 

Изпълнението на тази простичка стъпка много често довежда до спадане на напрежението, в което сама съм се вкарала, защото ми остават само нещата, които наистина искам да свърша.

След като отсея задачите - следващата стъпка:

2. Откривам защо наистина искам да свърша тези неща. 

Пример 1 - не искам да чистя вкъщи, но пък много искам домът ми да е чист, защото се чувствам по-добре след това. Освен това, искам да прочистя енергията около себе си и вътре в себе си - което се получава естествено, когато почистя и подредя.

Пример 2 - В работата - работя по задача, която не е точно от задачите, от които сърцето ми пее. Но пък искам да зарадвам човека, на когото тази изпълнена задача ще донесе радост. Или харесвам финансовото възнаграждение, което ще получа.

Чрез тази техника изваждам на бял свят пред себе си мотивите си да искам да свърша точно тази задача, която преди съм усещала като нежелана.  Чак тогава мога да заменя думите и да си кажа съвсем искрено:  "искам" да свърша тази задача, защото....

Друго предложение, което често чета, е да заменим "трябва" с "имам късмет" или "провърва ми" Мотивът е, че мозъкът като един уважаващ себе си енергоспестяващ орган, получава команда да търси предимствата в това. Затова съветите са, когато почувстваме вътрешна съпротива или нежелание да направим нещо, да си кажем нещо като: "Имам късмет /провървя ми, че имам такива отзивчиви колеги /въпреки, че в този момент те хич не са такива/" или "Имам късмет /провървя ми, че имам кола /въпреки че се "дави" на всеки светофар и през ден е на майстор/"

Идеята по принцип е добра - да превключим от режим "трябва да свърша неща" към режимна благодарност - "имам късмет", "провървя ми". Но механичната замяна също не работи. Нещо повече, тя всъщност влошава нещата. Защо? Защото се опитваме да лъжем себе си и вътрешния ни глас протестира. На практика, увеличаваме съпротивата и нежеланието.

Моята техника е 

2. Смяна на фокуса. 

Ето нагледно как го правя в двата горни примера: 

Колегите ми не са отзивчиви

В момента, в който те са се проявили като неотзивчиви, няма смисъл да се напъвам да ги виждам като отзивчиви и да се чувствам късметлийка - това просто не е така. Какъв е смисълът да да лъжа себе си? Ами те току-що са ми сервирали едно голямо миризливо а*о в чиния, образно казано! Не случайно в този момент ги виждам като едни големи задници!

Няма смисъл да лепвам етикета "голям късмет" на нещо неприятно. Вместо това мога да намеря наистина хубави неща в живота си, за които искрено мога да благодаря и да се усетя като късметлийка. Ако искам да включа силата на благодарността и да осъзная, че съм късметлийка, мога да го направя само ако се префокусирам. Например, върху това, че имам работа и тя ми дава възможност да си плащам сметките.  Това ще ми помогне да не се увличам в черни мисли за колегите. Това помага да не се завъртаме в спиралата на негативните чувства, която ни води надолу и от която после излизаме по-трудно.

По отношение на колегите си съм си определила друга цел - да имам отзивчиви колеги. Как точно ще се постигне тази цел, е въпрос, който ще се решава по-нататък. И той не е точно мой въпрос - моята задача е да съм фокусирана върху целта си и да виждам възможностите. А те могат да са различни:

• Може да се промени динамиката в колектива така, че те да се отнасят по-отзивчиво. 
• Може неотзивчивият колега да се премести другаде. 
• Може аз да премина на друга работа

Намирането на подходящите варианти не е точно моя работа, това е работа на Закона за привличането. Моя работа е да се придържам към целта "отзивчиви колеги", да мисля по този въпрос и да очаквам с радост бъдещите си отзивчиви колеги.. Когато успея да направя това, ще видя и вариантите и ще избера пътя към тази цел. 

Старата ми кола ми създава проблеми

Колата ми ме е оставила на светофар или трябва да я вкарам в сервиз за скъп ремонт - аз съм в стрес, разгневена или притеснена. Енергията на отрицателното чувство е толкова силна, че няма как да нарека това "имам късмет" или "провървя ми". В този момент дори няма да ми дойде наум да се опитам да излъжа себе си каква късметлийка съм. А и няма смисъл - все едно да искам да лепна лейкопласт на отворена кървяща рана и така да си реша проблема - нито ще се залепи, нито ще спре кръвта, просто трябва да се направи друго. 

В такъв момент обръщам нещата по друг начин - ето стъпките:

1. Осъзнавам, какво никак не искам (кола, която се разваля непрекъснато и ми гълта пари и време за ремонти).

2. Задавам си въпроса: Какво всъщност искам?  - Искам поне две неща: Едното е обратното на това, което имам (надежна кола, която не ми създава проблеми). Другото е - да си реша проблема, който в момента имам - неработеща кола, пари за ремонт или каквото е там.

3. Променям фокуса - вместо да продължавам да мисля за това, което не искам и ми носи толкова отрицателни емоции, сменям посоката - тръгвам към това, което искам.

4. Краткосрочни и дългосрочни цели

Промяната на фокуса действа като мощна сила, задвижваща изпълнението на цели, защото помага да вложим енергия в тях. В моменти, в които съм била много разгневена заради колеги или бизнес партньори съм използвала тази задвижваща сила, за да придвижа нещо мое, което съм отлагала или за което не ми е оставало време. Обикновено това са цели, чието изпълнение зависи от мен и са изпълними в по-кратък  срок. Изпълнението им ме прави по-независима от другите и тяхното поведение. 

Тази техника работи и за големи цели, чието постижение изисква товече време - просто човек трябва да е по-упорит в третата част  и да не се отказва.

Да илюстрирам с пример, свързан с колите:

Случвало ми се е на няколко пъти кола да ме остави на пътя или да почне да се разваля често. В такива моменти се разгневявам истински, защото това ме забавя, пречи или създава времеви  и финансови затруднения. Тази енергия впрягам в това, което наистина искам в момента (краткосрочна цел) - решение как да стигна докъдето трябва в момента, в който колата ме е оставила на пътя или намиране на допълнителни пари, които да покрият неочаквания ремонт. (стъпка трета)

Освен това определям голямото "искам", то е друго - кола, която да ме вози и да не ми създава (толкова) проблеми - това е стъпка втора. То се създава точно в такъв момент, в който много не искам проблемната кола.

Отначало ми се виждаше невъзможно да премина от стъпка втора към стъпка трета за голямото "искам" - хубаво де, аз искам нова кола, ама как да мисля за това желание с радост - откъде пари? Вместо да се откажа, аз продължих да се фокусирам в тази посока и постепенно се случи така, че тези пари се появиха (от място, което изобщо не знаех, че съществува и нямаше как да планирам или да очаквам). С тези пари купихме за мен точно такава кола. 

Урокът, който научих, е че когато нещо вземе да ми създава големи проблеми, е добре възможно най-бързо да тръгна към решението на проблема. Без да се интересувам дали ми се струват големи, малки, възможни или невъзможни за момента.

И едно предупреждение за нетърпеливите:
Илюзия е, че когато са ни завладяли негативните мисли, можем веднага да ги обърнем на 180 градуса. Ако една кола върви със 100 км/час, не можем да я обърнем  и просто веднага вда тръгнем в обратната посока със същата скорост. Всъщност - може... ако се блъснем в дърво - така от 100 км/ч ще стигнем до 0. Но със сигурност ще има последици за всички, които са в колата, та това не е желания резултат.... Трябва първо да забавим по скоростта (например, като прехвърлим фокуса върху друго, което върви добре, което харесваме), да забавим инерцията  на негативната емоция. Чак тогава можем да тръгнем в обратната посока - към хубавото.

Ако не сме "засилили" много негативната емоция, например, ако я хванем още в началото, в зараждането й - тогава можем лесно да обърнем посоката чрез просто прехвърляне на фокуса върху друго. Това е придобиващият все повече популярност термин от английски произход - "майндфулнес". С други думи - да живеем в настоящето, да осъзнаваме в момента какво се случва, какви са емоциите, които ни движат и откъде идват. И когато осъзнаем това на ранен етап - да променим нещата. Така ще бъдем по-удовлетворени, по-спокойни и по-успешни.

Как да разпознаем висококонфликтните хора?

Съвети от Бил Еди, създателят и директорът на High Conflict Institute - института, изучаващ висококонфликтните хора и автор на книгата "5 типа хора, които ще съсипят живота ви".

Висококонфликтните хора имат 4 основни ключови характеристики:

1. Винаги имат мишена на вината - човек-мишена или група хора, които постоянно обвиняват във всичко. Мисленето на висококонфликтните хора звучи така - "Ти си ИЗЦЯЛО виновен за това, аз нямам НИКАКВА вина." Висококонфликтните хора мислят и говорят така.

2. Мислене от типа "всичко или нищо", "черно или бяло", без нюанси. Хората са или много лоши, или много добри, няма по средата.

3. Недобре управлявани емоции - не винаги, но често. Такива хора изведнъж започват да крещят срещу вас или излизат и тръшват вратата, внезапно се разплакват и т.н. Това можем да наблюдаваме като поведение, но всъщност те не успяват да се справят с емоциите си.

4. Екстремално поведение. Тук важи правилото за 90-те процента, което Бил Еди описва в книгата "5 типа хора, които ще съсипят живота ви". Става дума за такова поведение, такива постъпки, които 90 % процента от хората не биха направили. С други думи, ако един човек се държи много изненадващо, шокиращо даже, и след това човекът оправдае това поведение по някакъв начин, това често е само върха на айсберга. Помислете си - биха ли постъпили така 90 % от хората?

Много е важно, ако откриете, че някой принадлежи към групата на висококонфликтните хора, НЕ ИМ КАЗВАЙТЕ ТОВА, защото това ще се обърне срещу вас.

Ако вие сте мишена на вината на такъв човек, ще откриете, че те обикновено имат един човек, когото постоянно обвиняват за всичко. Този човек може да се смени с времето, но те виждат този човек като причина за всичките им проблеми. Затова те искат или да контролират този човек, или да го унищожат, да го елиминират, да го махнат, да го унижат. Те се фиксират само върху този човек и всичките им проблеми в живота са емоционално фокусирани върху този човек. Не е хубаво да се попада в ролята на такъв човек.

Как да не ставаме мишена на вината на висококонфликтен човек?

Бил Еди дава следните съвети:

Първо, ако видите предупредителни знаци за такъв човек, не се сближавайте прекалено с него. Той може да е приятел, но не ставайте най-добрия му приятел. Може да сте колега, но не ставайте най-близкия от обкръжението му. Защото най-често най-близките до него хора стават мишена на вината на висококонфликтния човек.

Висококонфликтните хора най-често се прицелват в интимните си партньори и в хора с по-високо положение от тях. Може да бъдат приятели, гаджета, съпрузи, родители, съседи. Може да бъдат полицаи, правителство, министерство, министерски служител, техния шеф, собственикът на компанията.

Втората тактика, за да не станем мишена на вината - да не влизаме в конфликт с такъв човек. Тези хора често предизвикват нещата - казват скандални, възмутителни неща и ние се чувстваме, сякаш трябва да ги убедим, че не са прави. В такива случаи Бил Еди предлага да приложим тактиката "Забрави за това!" Няма да промените начина им на мислене. Те са трудни хора, те са такива като същност. Вие може дори да не съществувате за тях. Дори и ако спорите с тях, няма начин да ги убедите, затова си спестете усилията. Защо? Защото точно когато хората им се противопоставят, те се обръщат срещу вас и започват да ви виждат в типичния си черно-бял начин на мислене като "изцяло лоши".

Затова, ако имате лични взаимоотношения с тях - семейни, лични, съседски, колегиални - може да имате взаимоотношения, но ги дръжте на една ръка разстояние и не влизайте в конфронтации с тях. Не казвайте, че са висококонфликтни хора, не спорете и не се опитвайте да ги убедите в правотата си, не се опитвайте да им обясните как се държат или какви личности са.

Най-безопасно е просто да се отделите от тях. Може да кажете нещо като: "Да, това, което казваш, е много интересно. А сега трябва да тръгвам."

Какво да правим, когато енергийното изчистване, регресиите, ребъртингите и т.н. не помагат да видим пътя?

Понякога, когато се чувстваме сякаш замърсени енергийно, затлачени или когато ни натиснат разни липси, гняв или други отрицателни чувства и умора, не виждаме пътя. Иска ни се да се пречистим и да продължим нататък кристални, прозрачни и леки. Има много техники за чистене - хоопонопоно, ребъртинг, регресия, енергийно чистене, физическо чистене, детокс и т.н.. Но не винаги чистенето ни носи лекотата. Понякога то не ни донася ясно виждане на пътя...  Безспорно, чистенето е полезно. Но е важно и друго - с какво запълваме "изчистеното". Какво да правим?

Неотдавна осъзнах, че когато "чистя" нещо конкретно, всъщност го усилвам, защото вниманието ми е обърнато към това, което чистя.

По-полезно е да обръщам вниманието си към друго. Когато вниманието ми е заето с нещо важно за мен, другото, което трябва да се изчисти, само изчезва, както изчезва пътека в гората, по която никой не върви - зараства с бурени и след време не можеш да различиш къде е била. А тази, по която започва да се върви, става все по-широка и по-ясна.

Гняв имам, когато гледам не на където трябва. Когато гледам към нещо, което не мога да променя - тогава усещам безизходица и затова се гневя.

Когато осъзная кое мога да променя - просто започвам да го променям и това ми носи свежест, чистота и усещане за напредък и радост. Липси... липси винаги ще има, но ако гледам на тях като на "липси", това ще ме обезсърчава. Липси усещам, когато ненужно се сравнявам с други. Когато гледам само в моята си паничка, дори и нещо да го няма в момента, това може да ми е необходимо, за да се "събера", за да отпочина, за да акумулирам и да премисля. На тъй наречените липси може да се гледа и като на препятствия, които трябва да преодолея, за да стигна до желаното, като на предизвикателства - как да създадам в живота си нещо, което го е нямало, как да намеря пътя си към него - моя път, защото пътят на всеки е различен. И когато създавам, дори и да се уморя, това не е ужасна, съсипваща умора, а е радостна умора, умора на удовлетворението.

Пожелавам на всички яснота. Когато чувствам нужда от изчистване и яснота, се моля за тях и ги слагам като най-главно мое желание - да постигна яснота. Което си е нещо чудесно като цел. Като я има яснотата, го има и пътят, и целта - и всичко.

Полезно ли е оплакването? Видове оплаквания

Обичам да слушам хората, с които работя и които срещам, дори и съвсем непознати - докато чакам на опашка в магазина, на летището или преди часа по йога, докато се събира групата. Човешкото общуване е огромно богатство. Имаш възможност да научиш толкова много неща и да опознаеш хора, които са толкова различни от тебе!

Често обаче това, което чувам, е просто оплакване. Как се налага да чакат, как продавачката работи бавно, как децата са много шумни, дори преди часа по йога, в който се предполага да оставим деня си зад нас и да се отпуснем - какво се е случило в работата, кой какво казал, икономиката, политиците.... край няма.

Психолозите правят непрекъснато изследвания върху природата на оплакванията, защото повечето хора казват, че не обичат да ги слушат. Защо тогава има толкова много, които се оплакват?

Оплакването е изразяване на недоволство, обикновено устно. Оплакванията в писмена форма, когато сме недоволни от обслужването на дадена фирма, е нещо различно.

Обикновено се оплакваме, когато се е случило нещо, което не харесваме. Но има и личен момент - забелязва се, че някои хора много бързо започват да се оплакват, докато други не бързат да се впуснат в обсъждане на нещо, което не са харесали. Всеки си има един "праг на оплакването", който е различен за всички - при някои - много нисък, при други - доста по-висок.

Оплакването зависи и от това, доколко имаме контрол върху ситуацията. Ако се случи нещо, над което нямаме никакъв контрол, то по-често предизвиква оплакване.

Психолозите  казват, че има 3 вида оплакване.

1. От хора, които никога не са доволни от нищо. Те са хронични оплакващи се. Мислят прекалено много върху нещата, които не стават веднага или както те искат и виждат повече вредата от случилото се, а не напредъка.Психолозите казват, че може мозъкът да се тренира да не се оплаква толкова, но проблемът, че повечето хронично оплакващи се не смятат, че това е възможно, пък и необходимо.

2. Оплакване от типа "да се разтоваря от негативните си чувства". Хората, които често се разтоварват от негативните си преживявания, като ги разказват на други хора, обикновено имат цел. Те са фокусирани са върху себе си и смятат, че е оправдано да изразяват гнева си, раздразнението си, недоволството си и други подобни чувства, те търсят събеседници, за да получат внимание и съчувствие. Ако им се дадат полезни съвети или решения на проблемите, от които се оплакват, най-често не им обръщат внимание. Това е така, защото те не търсят решение, просто търсят някой да ги изслуша. В езотерините среди това се нарича "теглене на  чужда енергия". Изследванията показват, че наистина често изслушващият остава с понижено настроение. Интересното в тези изследвания обаче е това, че и тези, които се оплакват, също не получават кой знае колко позитивни резултати, тяхното настроение също не става много весело. Нищо чудно, че скоро търсят друг, за да се оплачат и на него.

3. "Инструментално оплакване" или оплакване с цел позитивна промяна. Ако кажем на съпруга си, че харчи повече, отколкото трябва, на пръв поглед това може да е оплакване, но ако изтъкнем по какъв начин това вреди на семейния бюджет и заедно с него обсъдим нещата и изберем заедно път да не се вкарва семейството във финансови дупки, резултатът е позитивен. Установено е, че този вид оплакване е под 25 процента от всички видове оплаквания...

В едно изследване учените са открили, че щастливите хора се оплакват по-малко и че повече осъзнават дали се оплакват, отколкото останалите участници в изследването. Когато се оплакват, щастливите хора се оплакват със задача да постигнат положителни резултати от това, а не просто да си излеят чувствата върху другите.

Като резултат, е хубаво да спазваме следните препоръки:

• Оплаквайте се рядко, за да не разваляте без нужда настроението на другите
• Оплаквайте се само тогава, когато смятате, че ще има реална и полезна промяна
• Обмислете дали може да използвате други средства за повишаване на собственото си настроение - например положителни утвърждения, превключване на вниманието върху нещо позитивно и други техники.
• Ограничете общуването си с хора, които се оплакват. 

Този пост е създаден по идея на темата Предизвикателство: 7 дни без оплаквания (по Т. Харв Екър) в Dreamland - Да сбъднем мечтите си заедно! и по материали на Psychology Today. 

Пчела ли сте или муха? Или притча за пчелата и мухата

Тази притча е за тези, които са свикнали да обвиняват другите. 

Човек сам избира върху какво да се фокусира. Често срещаме хора, които обичат да коментират, как всичко е лошо, колко много лоши хора има, и колко страдат те от това. За разликите във възприемането на света много точно и лаконично се говори в притчата, която ще ви разкажа сега.

Веднъж при един известен стар мъдрец дошли няколко души и му казали:

-        Еди-кой си свещеник взима много пари, за да извършва тайнствата.  Еди-кой си много пуши и ходи в кафенета. Еди-кой си пък е съвсем неморален.

И му представили доказателства.

Мъдрецът им казал:

-        От своя опит знам, че в живота всички хора са различни. Ще ви разкажа за две категории, към които принадлежат хората.

Едната категория хора прилича на мухите. Мухата винаги каца на всичко мръсно. 

Например, ако в една градина има много благоуханни цветя, а в ъгъла на градината има мръсотия, мухата ще прелети над цялата прекрасна градина, без да каца нито на едно прекрасно цвете. Няма да спре, докато не долети до тази мръсотия и чак тогава ще се сниши, ще кацне и ще започне да се рови в нея. Ако мухата можеше да говори и ако ти я хванеш и попиташ знае ли къде са розите в тази градина, тя би отговорила, че не знае какво е това. Няма рози на света, би казала тя.

По същия начин в живота има хора, които приличат на мухата.  Това е категория, която се е научила за всичко да говори отрицателно и навсякъде да намира мръсотия, без да забелязва и дори да игнорира всичко прекрасно.

Другата категория хора приличат на пчелата. Пчелата има такава особеност – да намира и да каца на всичко красиво и сладко. Например, ако в една мръсна стая някой сложи ваза с цвете и ако в тази стая влети пчела – тя ще прелети покрай всичко мръсно и няма да кацне, докато не долети до цветето и ще спре чак там. И ако хванеш тази пчела и я попиташ къде е боклука или канала, тя ще отговори, че тя дори и не е забелязала нищо такова. Затова пък е забелязала хортензиите, розите, а по-нататък има теменужки. Ето там е медът, а там – захарта. Тя ще знае всичко за прекрасните и добрите неща. 

И старецът завършил: 

Когато при мен идват хора и започват да обвиняват другите, им давам този пример и им предлагам да изберат – в коя категория искат да се намират? Всеки човек  сам си избира, върху какво да се фокусира.

Гейб Адамс - без ръце и крака казва "Ако животът ти е труден, значи сам го усложняваш".

Гейб Адамс е роден без крайници - без ръце и без крака, но въпреки това е независим и се е научил да прави всичко, което правят хората, които са имали късмета да се родят с 4 крайника. Разказът за неговата история ни напомня друг известен изумителен мъж с  вроден синдром на Ханхарт, който вече има 4 деца - Ник Вуйчич и ни припомня, че има хора, които по рождение имат толкова малко и въпреки това успяват да постигнат толкова много!

Снимка: People, Courtesy Adams Family

IГейб е роден в Бразилия и майка му се е отказала от него почти веднага, след като е видяла, че няма ръце и крака, защото е мислила, че няма да може да му осигури добър живот. За щастие, американско семейство с други 13 деца го е осиновило и е превърнало в своя основна задача да му помогне да стане независим.

Животът му никак не е бил лесен, родителите му са проявили удивителна твърдост и не са правили много неща вместо него, за да се научи той да прави всичко това, което могат да правят хора с 4 крайника.

Без протези той е постигнал удивителна самостоятелност - може да се придвижва, да се облича и съблича сам, да се къпе, да слиза и да се качва по стълби, да се качва сам на инвалидна количка и да се придвижва с нея, да ползва смартфон, да си води записки в училище, да готви, да се качва и да слиза по стълби с който може да се придвижва навсякъде, да завърши училище и колеж - и дори да танцува!

Не е било и без трудни моменти, в миналото дори е мразел приемните си родители, които отказвали да го улеснят, като направят много неща вместо него - но когато сега го запитат - "Труден ли е животът ти? Би ли искал да имаше крайници?", Гейб отговаря: "Не, животът ми не е труден. Животът ти е труден само когато ти го усложняваш сам. Ако правя това, значи аз съм си виновен. Аз съм като всеки друг. Имам и ще имам дни, когато съм потиснат и когато се случат, оня малък глас в главата ми ми казва да се предам. И трябва да се боря с тоя глас непрекъснато. Но не става въпрос само за мен, аз живея за други хора. Постигнал съм толкова много=

Когато хората ме питат "Би ли искал да имаш протези?", аз отговарям "Не. Защото вече съм постигнал толкова много, като съм независим, без да ги имам. Ако имам протези, трябва всичко да започна отначало. Харесвам тялото си такова, каквото е и съм горд от това, което то може да прави. "

Гледайте видеото (на английски, има автоматични английски субтитри). Мен то ме накара да се замисля за моите трудности. Дали понякога не ги виждам прекалено големи?

30 съвета против стрес в градска среда

Тези съвети са подходящи, когато усещате, че имате прекалено много стрес в живота си. Вземете мерки, преди стресът да е докарал и физически неблагополучия. Дори и да ги имате вече, прочетете съветите и си изберете тези, които ви допадат.

Информационна диета. Спри притока на излишна информация. Ако работата ти изисква компютър и телефон, то след това си наложи тотална забрана за новини, филми, социални мрежи, клюкарски сбирки и прочие замърсители на ума. Всеки има поне няколко книги, които го пречистват и музика, която го зарежда. Чети само тях и слушай само тази музика- за едни е "О, соле мио", за други - ангелски медитации, за трети - "Лунната соната". Само книги, филми, музика, които те зареждат и нищо друго.

Физическо натоварване. Трябва да включва изпотяване. Чрез потта се отделят ненужните отрови. Каквото ти харесва. Танци, аеробика, фитнес, но до изпотяване. Не се страхувай от претоварване, това са спешни мерки за няколко дни или седмици. Пък после може да  ти хареса за постоянно.

Медитация. Целта на медитацията е единствено отпускане, синхронизиране, балансиране и спиране на "мисловния брътвеж", който е излишен и ни натоварва. Да приучим ума да се занимава само с едно нещо - например, да следи дишането ни. За тази цел не се опитвай да "решаваш на проблема" в алфа, докато не постигнеш "изравняване". Можеш например да летиш високо, високо за да се отдалечиш в алфа от средата на стреса или да "отидеш" на прекрасно за теб място. Плаж, гора, океан. Всеки си има няколко прекрасни места в ума- само там ходиш в "алфа" докато се центрираш. Ако не знаеш какво е "алфа", няма значение. Ще усетиш кога е това. Може да се случи и за един ден.

Опитай първо с 2 минути - кликни тук. Ще се изненадаш - отначало не е лесно. Не се предавай.

Наблюдавай мислите си. При стрес първо трябва да се изпълни половината поне от горните три, за да ти се освободи енергия за наблюдението. Не следвай мислите, които са тревожни или ти носят други негативни емоции. Оставяй ги да отминат. Илюзия е, че като мислим непрестанно за проблемите, допринасяме за решаването им. Решенията идва не като мислим за проблемите, а когато сме заели ума си да намира решения. Разликата е тънка, но много съществена. Схващаш ли я?

"Умиране".  Смъртта намества приоритетите ни много бързо. Затова е хубаво да се прави мислено "умиране" постоянно, всекидневно, за милисекунди. Като спешна мярка то може да те извади веднага от ступора дори и да е направено само веднъж.

Например, ако мозъкът те отнесе да си мислиш разни страхотии - ще фалирам, ще ме арестуват, ще оставя на улицата гладни хора и ще ме заклеймят по медиите, или още по откачени дрън-дрън, дрънканици на откачения ум - мислено "умри". Представи си, че си умрял. Няма те. Огледай се сега наоколо. Как по-точно и на кого ще помогнеш? На себе си? На децата си? На фирмата си? На роднините си? На колегите или контрагентите? На никого!

Т.е. за да решиш какъвто и да е проблем, първо условие е да си жив и възможно най-здрав.
Когато си поставиш това като първа цел, атмосферата се променя веднага.

Проверка - почни да наблюдаваш и ще установиш, че започват да се случват разни дребни чудеса. Каквото си помислиш и поискаш- идва веднага при теб. Наблюдавай.

Упражнявай се да оставаш спокоен. Ричард Бартлет казва, че при стрес, суматоха ние сме приучени да се щураме - умствено и физически или това е т. нар. синдром "Направи нещо!". Струва ни се, че трябва да действаме веднага, за да оправим положението. И с така объркан ум започваме да разнасяме подпалена дреха из цялата къща, а това увеличава пожара. А между другото чешмите си работят... Но тях може да ги видиш само, ако спреш да правиш "нещо".

Посвети един ден на мълчание. В идеалния случай отиди на място, където можете да сте сами поне едно денонощие и мълчи Само ти и тишината. Без източници на информация - книги, ТВ, интернет, други хора. Ако това е невъзможно - уговори се с хората, с които живееш, че в този ден само ще си пишете бележки или ще контактувате с жестове, а ти ще мълчиш с лечебна за теб цел. В говоренето се изразходва много енергия, както и в обработката на информация.

Смях. 10 -15 минути дневно смях от сърце - и увеличаваш. Това е висш пилотаж и като го постигнеш, задължително си го запиши в дневника или в компютъра като постижение. Когато си под стрес ти и всички около тебе, които са в "кутията" се тюхкат, т.е с нищо не са ти полезни, започни да се смееш. Тялото не разпознава "лъжлив" от истински смях. Ако не ти достига въображение, може да го подпомогнеш с комедии, вицове, случки, при които се заливаш от смях. Точно "заливане" от смях.  Докато усетиш сърдечната чакра затоплена, вибрираща.

Можеш да гледаш това видео:

Спомни си това, в което си толкова добър, че нямаш грам съмнение в това. Всеки има такова. Рисуване, шиене, готвене, пеене. Без значение какво е, но това е нещо, което винаги превъзходно ти се получава. Почвай да го правиш наяве, наум, на глас.

Пий вода. Структурата на водата може да се променя и най -простото и достъпното е да повтаряш наум над водата разни утвърждения за подобряване. Ако си „зациклил“толкова, че дори утвърждения не ти ражда главата , повтаряй „Благодаря!“ по 10- на пъти ,преди да отпиеш.На всяка чаша вода 100 пъти Благодаря. Ако не се чувстваш здрав повтаряй „Здраве влей се в мен!“ до откат над водата. Прави се наум, на глас, ментално.

ТЕС или кодовете на ФАД. Ако не сте запознати с ТЕС/много елементарни клипчета има и човек може да се обучи за минути/, просто потупвайте тимуса/два пръста под ключицата/ и повтаряйте елементарни утвърждения. За събиране на енергията може да включите кодовете от ФАД. „ Заедно-получава се-Аз съм“. Чудесно центрира и събира разпиляна енергия.

Не обсъждай стреса си с още по-тревожни хора. Накратко, искайте конкретно помощ за едно или друго, но без описание на състоянието ви, което в момента е подкрепяно от откачения ум.

Пиши. Първоначално напиши 10 неща, за които си благодарен в живота си и добавяй всеки ден още неща. Не можем да изпитваме две чувства едновременно - или ще изпитваме благодарност, или ще сме тъжни, гневни и т.н. Ако се изпълним с благодарност, тя ще измести другите чувства.

Или напиши списък: "100 –те пъти, в които намерих решение по различни въпроси." Може и двете. Целта е да се освободи ума от гнева, недоволството, отчаянието и прочие шлаки. Това изважда ума от тесния коловоз, в който е напъхан. Пиши концентрирано , като си спомняш как си се усещал след победата. Не е необходимо да се сетиш за сто отделни случки наведнъж. Може да ги пишеш в продължение на няколко дни или седмица последователно. Когато се фокусираме да търсим такива неща, мозъкът ни свиква да вижда положителното в живота ни. Напиши ги и дръж листа наблизо. Когато се "скапеш", отвори написаното - то ще ти припомни, че "скапването" е само временно.

Прочети за живота на Кайл Мейнард тук ,   Ник Вуйчич и Стивън Хокинг и си разпечатай техни снимки от Гугъл . Щом те са постигнали толкова много с техните изключително ограничени физически дадености - ти също можеш.

Спри да гледаш телевизия (особено новини), не сърфирай в интернет след работа и махни всички електронни джаджи от спалнята си. Временно, временно... Приеми го като "електронна диета", която ще освободи ума от напрежението и информационното претоварване. След като отмине кризата, като отмине стреса, можеш да гушнеш отново таблета под завивките. Но само ако те развеселява и ти повдига настроението. И - с мярка.

Получи отговори на тормозещите те въпроси. Преди лягане си налей чаша вода, хвани я с две ръце и отпивайки бавно и спокойно кажи наум “ Тази нощ ще сънувам отговора на въпроса ми и ще запомня отговорите“ .Дръж химикалка и лист до леглото и като се събудиш, веднага запиши това, което ти е дошло наум или си сънувал.

Сутринта задължително се усмихни (ако още си стресиран, усмихни се заедно със стреса, т.е. включи и него) , изправи се, продължавай да се усмихваш и върви с изправен гръб. Просто върви усмихнат поне до входната врата. Може и цял ден.

Ходи бос по естествена настилка.  Вкъщи ходи бос по теракот, паркет, вълнен килим. Така се "заземяваш". Временно прибери домашните чехли в шкафа.

Направи едно грозно място красиво. Може да е една стая, един шкаф, може да е бюрото в офиса или да почистиш обичайното пространство, което обитаваш. По едно на ден, но резултатът ще предизвика радост, усещане за изчистване и освобождаване, удоволствие, наслаждение и съзнание, че си го постигнал със собствени сили.

Не се увличай да правиш хиляди неща за преодоляване на стреса. Щом ти се освободи енергия и почувстваш вътрешен баланс, предприеми действия, с които да отстраниш причината на стреса.  Задай си въпроса "Какво мога да направя сега и лично аз за да унищожа стреса , като реша въпроса?" Просто започни и направи едно нещо. Ако усещаш, че отлагаш, направи списък на адекватните мерки и си кажи: „Днес ще направя само това!“, едно от всичките. Действието унищожава страха.

В идеалния вариант прибери всички черни или тъмни дрехи в гардероба. Носи цветни дрехи, вкл. връхни. Носи жълти блузи, шалове, изобщо нещо в жълт цвят, което е близо до очите ти. Жълто. Може и друг светъл, топъл цвят, който ти отива. Облечи се красиво. Не скъпо, не с маркови дрехи, а красиво, според твоите норми.

Проверка. Щом  усетиш, че се щураш умствено, изправи се и отпусни длани покрай тялото. Залепи длани за бедрата. Стой така неподвижно. Ако ти се прииска да помръднеш, дишай. 2 минути. Същото упражнение може и седнал. Длани върху коленете, целите стъпала на пода отпуснати. 2 минути. Ако не успяваш да стоиш „замръзнал“ с отпуснати длани и стъпала, има още какво да се желае. Опитвай всеки ден, а като успееш да го направиш за 2 минути, увеличавай времето постепенно.

Върви пеша и гледай колкото се може по-високо. Над равнището на главата. Върховете на дърветата са  добър ориентир. Чуваш ли птиците? Не някоя грачеща врана, която те дразни, а когато излезеш навън, дори и на оживена улица, чуваш ли птиците? Постоянно има птици, дори и в града.


Ако си в болница, затвор, летящ самолет или в друго тясно, ограничено пространство и разполагаш само с тялото и ума си, прави всичко гореизброено наум, в мислите си.  Мозъкът не разпознава истинско от лъжливо преживяване. Дори в самолета можеш да се разхождаш по улицата в жълта дреха и да пишеш благодарности, представяйки си, че си седнал на бюро. Можеш дори да вдигаш гири наум.

Стресът е въображаем, но преживявайки го, ти го правиш истински.

Време е да изпееш най-хубавата песен. Наум, на глас, акапелно или със съпровод - все едно. Ако някой ти е казал, че пееш фалшиво - това няма значение. Всеки може да пее от сърце. Ако се притесняваш, че не можеш да пееш, пей за себе си - може само да е позната мелодия с "Тра-ла-ла" или "тири-рам-пам" или каквото и да е под съпровод на весела музика, която ти харесва. Може да пееш смешно или с глас като на Буратино - ще ти вдигне настроението.

Говори с приятел. Приятел е човек, с когото ти е приятно. Направи така, че на него също да му е приятно. Ако на теб ти е приятно, а на него - не, избери друг. Ако на него му е приятно, а на тебе - не, прекрати разговора. Не досаждай, не мрънкай, не се тюхкай, а поговори конструктивно - сподели източника на стрес и обсъди конкретните решения. Приятелят не е специалист по всичко, нито кошче за твоя стрес, но може да ти предложи страничен поглед, нещо, което ти не виждаш, защото си много задълбал в твоя проблем.

Направи заедно с него брейнсторминг за конкретните начини за справяне с източника на стрес. Всички идеи които ви хрумват на тебе и на него. Редуцирай идеите самостоятелно до възможното за тебе и го направи.

Говори със специалист. Може би нямаш достатъчно знания или умения, за да се справиш сам в конкретната ситуация, която е основен източник на стрес? Говори със специалист, без да се притесняваш. Нали когато ти се развали печката, викаш електротехник? Не може да сме специалисти по всичко. Говори със специалист. Малко повече информация или съвет как да се справяш с тази ситуация ще ти придаде сила и ще освободи ума.

Играй с деца , говори с деца. Детският мозък още не е "бетониран" от стените, които възрастните строят в ума си. Затова като говориш с деца, оставяй ги те  да говорят повече, а ти повече слушай. Ще ти хрумнат много идеи. Записвай си. Обърни внимание как децата се отнасят към нещата, които не им харесват.

Проверка.Ако можеш въображаемо да гледаш право в очите източника на стрес, значи ти се е освободила енергия. Действай. Действие може да е едно обаждане, едно излизане, едно изпратено писмо, но го направи.

Ако се будиш посред нощ и се тресеш от страх, не включвай телевизора, а изпий една чаша билков чай или вода и започни да пишеш с неводещата ръка - лява за десничарите, дясна за левичарите. Ако пишеш еднакво добре с двете ръце, пиши на два листа едновременно с двете ръце. Напиши си сценарий: „Най-доброто, което направих.“ В минало време, въпреки че е сценарий за бъдещето. Пиши 10 -15 минути. На сутринта изпълни това, което можеш от сценария.

Използвай силата на молитвата. Най-силна е благодарствената молитва. Към кого ще я обърнеш - си е твоя работа. Ако си атеист, адресирай молитвата към Вселената, Силата, Полето на колективното съзнание и т.н. и помоли да добиеш информацията, която ще употребиш по най-добър начин за себе си и за всички за решаване на въпроса.


Алкализиране на тялото. Не се започва с пълен пост в началото. Започни с детокс - повече зеленолистни зеленчуци, сокове, фрешове и намаляваш количествата всеки ден. Колкото по-малко храна преработваш, толкова повече енергия за друго имаш. Месото, пилешкото, рибата, млечните продукти, яйцата, зърнените храни и алкохолът увеличават киселинността на тялото. Плодовете, зеленчуците, ядките и варивата (боб, леща и т.н.), увеличават алкалността.

Някои добавят сода бикарбонат във водата за пиене или приемат вани със сода, дори и само за стъпала - също.  Полезно е пиенето на топла вода или билков чай на малки глътки. По една чаша, но на малки глътки, осъзнато. После може два-три дни пълен пост , ако добиеш увереност. Защото при какъв да е стрес в тялото средата става кисела.

Помни ефекта "тунелно виждане". Когато сме стресирани, сякаш виждаме всичко като през сламка, която сме насочили към проблема. Всички възможности, които могат да оправят проблема, са извън обсега на сламката и не ги виждаме. Затова не взимайте решения, когато сте много стресирани. Намери своя начин да изоставиш "сламката" - наспи се, гледай хубав филм, поговори с приятел или направи едно или повече от нещата, споменати по-горе - които ти харесват. Тогава ще успееш да разшириш полезрението си и да успееш да видиш решението на конкретния проблем. Често после ще установиш, че това решение винаги си е било там, но ти не си успявал да го видиш.

Помни, че има само 2 главни емоции, които ни управляват – любов и страх, заедно с техните производни.. Свикни да правиш мислен "преглед" - тази мисъл от любов ли е, или от страх? Децата на страха са грозни, не позволявайте на ума да ги ражда.

Ако нещо от горното ти е „изправило кривото“, не прекалявай със следването на чужди съвети и предложения. Дори да са съветите на Далай Лама. Това пак вкарва ума в коловоз. Моето не е твоето. Направи поне дребна модификация, за да стане нещото твое.

Съветите са съставени първоначално от Вълшебница от Дриймленд, редактирани и допълнени от мен.

Как да проверим доколко самооценката ни е реалистична? Едно упражнение по самопознание

Много често се чудим дали наистина познаваме себе си и защо понякога се случва така, че нещо, което смятаме, че заслужаваме или трябва да можем да постигнем, дълго не идва при нас.

Едно упражнение може да помогне да преценим реалистично кои наистина са силните ни страни и върху кои трябва да поработим повече.

Упражнението е препоръчано от Макс Стром - йога учител, автор на книгата "Живот, който си струва да се диша". Той разказва, че благодарение на това упражнение по самопознание е разбрал, че има дарба да бъде учител - до този момент дори не е подозирал това! В резултат на тази практика, той е променил плановете си и е поел този път. Сега е много известен йога учител, автор на книги, канен да говори в известни форуми и т.н.

Стъпки:

1. Избираме 5 души от обкръжението си и ги молим да ни дадат обратна връзка по 2 въпроса:

• Кои са силните ни страни, по какъв начин можем да допринесем повече; и
• Кои са предизвикателствата в характера ни, над които трябва да работим (или простичко казано, недостатъците ни, това, което можем да променим).

Хората, към които с е обръщаме, е добре да не бъдат от тези, с които имаме връзка, изпълнена с емоционални предизвикателства - например, майка, баща, брат и т.н., защото е възможно у тях мнението да се е съставило, когато сме били деца, затова те може да не са в състояние да ни дадат достатъчно обективни или полезни отговори.

2. Когато хората ни кажат, че са готови, определяме място и час, когато да проведем този разговор и да ги изслушваме внимателно, като си водим бележки. Най-добре е да записваме целия разговор, за да можем да го прослушаме после за неща, които сме пропуснали. За записа трябва да поискаме разрешението им.

3. Условието е да ги слушаме, без да ги прекъсваме, без да вмятаме нищо, без да се оправдаваме или да обясняваме защо постъпваме по един или друг начин. Може да зададем уточняващи въпроси, когато свършат, без да ги прекъсваме. С други думи, трябва САМО да ги слушаме внимателно и накрая да им благодарим за това, че са поели този нелек ангажимент да ни помогнат в личното ни развитие.

4. Започваме да си правим изводите, чак когато изслушаме и петимата, като отбелязваме кои неща се повтарят.

Например, ако само един каже, че според него се държим високомерно, може да не отдаваме прекалено внимание на това. Обаче ако всичките 5 души споменат, че са забелязали такова отношение, значи това е нещо, което е добре да приемем като градивна критика и да поработим над него.

Притча за двамата сина на алкохолика

Има една стара история за един пияница, който имал две момчета. Порастнали те, станали млади мъже. Единият също станал пияница. "Гледах баща си", казвал той.

Другият не се докосвал до алкохола. Като го попитали защо е така, той също отговорил: "Гледах баща си".

От тази история можем да си извлечем три важни поуки:

1. Всички служим за пример на някого.

Независимо дали го искаме или не, хората виждат как се държим и ние винаги сме пример за някого. Винаги трябва да помним, че винаги оказваме влияние върху хората, които обичаме.

2. Как приемаме примера на другите

Нашите родители и хората, които срещаме, не са съвършени. В някои случаи могат да ни служат като положителен пример, в други случаи - пак като пример, но отрицателен. И в единия случай, и в другият - това е безценен урок за нас. 

3. Винаги имаме възможност за избор.

Не винаги можем да избираме какво се случва с нас или около нас, но винаги можем да изберем как да реагираме на това. Както става ясно от притчата, една и съща ситуация може да повлияе на различните хора по различен начин. Важно е обаче да помним, че ние винаги имаме правото и силата да изберем тази посока. 

За роднините, изчистването на родовата карма и приемането

Въпрос: Аз се опитвам да приемам роднините си с мисълта: "Всеки прави максималното според онова, което му е дадено като сила и капацитет в този живот.". Независимо обаче, че аз искрено се старая да приема (често много странните и дисфункционални според моята система от информация и убеждения) избори на другите, се сблъсквам с много откровена или едва прикрита осъдителност към мене за моите лични житейски избори (които изобщо не касаят другите). Реагирам с отдалечаване от въпросните роднини / познати, но това ми струва ценна родова енергия... Не съм намерила още начин да помиря този свой конфликт... Истината е, че в процеса на това отдалечаване установих, че с огромната част от роднините ми ме събира "само" кръвта - като ценности и житейска философия никога не бих общувала с тези хора, ако не ми бяха роднини. Не знам как да "преработя" това откритие... Да се отдалечавам все повече от тях - ок, но това ми прекъсва връзката с рода и вероятно и с предците. Това ли е цената, която трябва да плати човек за личната си промяна и да следва собствения си път? Като се оглеждам наоколо виждам, че хората, които поддържат "по традиция" контактите с роднини, с които нямат иначе общо в житейски и духовен план, плащат също висока цена - критики, сръдни, изисквания - все пробойни, през които изтича енергия. Всъщност, не мога да си отговоря кой вариант губи по-малко енергия и няма ли начин да не се губи изобщо. Искрено ще се радвам на всякакви мнения от вас!

Отговор: Според мен ключът е в приемането.
Приемам, че човекът е такъв, какъвто е, и не се напъвам да го одобрявам или неодобрявам. Просто приемам, че е различен от мен. Ако преценим така, може да не общуваме често с роднините, които се отнасят с нас зле. Когато се видим с роднини, е хубаво да си спомним, че можем да ги обичаме, без да ги одобряваме или да се съгласяваме с тях - но и без да спорим с тях. Те си мат си кусури и странности, някои от тях със сигурност не бихме избрали за приятели, но... са роднини  Понякога развитието в отношенията ни с роднините е дълго, в продължение на години и през това време всички израстваме и правим големи крачки. Важното е да помним, че непримиримостта, категоричността, неприемането на чуждите разбирания и ценности, както и непременното убеждение, че сме прави, не са добър съветник за никои човешки взаимоотношения. 

Когато имаме роднини, които са коренно различни от нас и нашите разбирания, можем да се виждаме, да общуваме и изслушваме, но е добре да избягваме да даваме съвети. Също така, когато ни се дават съвети, е по-добре да не спорим и просто да ги изслушваме, като разбира се, живеем живота си така, както го разбираме. 

И на мен понякога ми се иска да кажа нещо, което да помогне на човека, защото страда в резултат на един и същи избор, който прави в отношенията си към хората, но се възспирам навреме - това е неговият живот, ако той сметне, че резултатите от този избор не му харесват, сам ще потърси начин да се промени. Ако не - не ми е работа аз да му обяснявам, че трябва да се променя.

Енергия губим само когато ни извадят от равновесие. Ако роднини ни критикуват, дали ще загубим енергия, зависи от това, как приемаме тази критика. Ако просто я изслушваме, без да излизаме от равновесие, няма загуба на енергия. Същото е с изискванията и сръдните. Имам роднина, който, когато е изморен, недобре или притеснен, се държи грубовато. Когато не го познавах добре, се обиждах, докато не разбрах, че всъщност ме обича и не осъзнава, че се държи така понякога, въпреки че това не е много рядко. Веднъж му обясних, че еди-кои си негови думи са ми се видели малко странни и го питах дали е искал да ме обиди - той много се учуди. Оттогава, когато стане по-рязък и нелюбезен, знам, че има нещо, което го притеснява или не е добре и гледам да се погрижа за него по някакъв начин, доколкото е възможно. Разказвам за него, защото докато не осъзнах защо се държи така, губех енергия - но сега вече не - и той илюстрира това, което казвам. Когато го чуя да е рязък и веднага нещо се надига у мен, си казвам - спокойно, нещо не е наред с него, затова казва тези неща или се държи така. Почвам да търся причината, за да видя дали мога да помогна. Не успявам да стигна до обида изобщо, защото съм пренасочила енергията към друго.  Когато преместим центъра на тежестта в един разговор от себе си към другия, нещата стават много по-лесни. 

Буда и отрязаният клон

Веднъж един бандит на име Ангулимал заплашил Буда, че ще го убие.

- Добре, - казал Буда - тогава бъди така добър да ми изпълниш предсмъртното желание. Отрежи клона на това дърво. 

Едно замахване на меча - и готово!

- Сега какво - попитал бандитът.

- Сложи клона пак на дървото - казал Буда.

Бандитът се изсмял.

- Сигурно си полудял, ако мислиш, че това е възможно.

- Тъкмо напротив, казал Буда. Лудият си ти, ако мислиш че си силен и могъщ, защото може да нараняваш и разрушаваш. Това е детска задача. Силният знае как да създава и лекува.


Из "Сърцето на просветления", книга с духовни разкази от Антони де Мело.

Защо у нас има двама души, кои са те и как да удължим живота си с 10 години

Ако се интересувате да научите повече за мозъка си, защо у всеки един от нас съществуват двама души, кой е единият и кой е другият и да се замислите над избора, който имате - гледайте това видео. Невроложката Джил Болте Тейлър разказва как е получила кръвоизлив в мозъка и удар и какво е усещала - преживяване, което й е дало много познание за себе си и избора, който всеки от нас има.... Може да се пуснат български субтитри отдолу. Изумителна история...




Как да удължим живота си с 10 години - чрез игра и лесни задачки.
Дизайнерка на игри ни разказва за собствената си история, в която тя преживява мозъчно сътресение, което постепенно я довежда до мисли за самоубийство.

За да се спаси, тя измисля игра, която после се играе от много други хора с различни заболявания.

В задъхан и увлекателен разказ тя ни разкрива простички неща, които, ако правим редовно, биха удължили живота ни с 10 години.

Опитайте.

Енергията на привличането - Ден 3 - Източника и целта на желанието (Дийпак и Опра)

Опра: Енергията на желанието идва от истинското вътрешно Аз. тази част от нас, която копнее по неща, по-големи от просто предмети за притежание или временни удоволствия. Как да разберем дали това, което наистина желаем силно, за което копнеем, идва от истинското ни вътрешно Аз? Ще познаете, че сте уцелили това "сладко място", когато желанията ви се отнасят повече за това, какви да бъдете, отколкото за това, какво да правите и какво да получите. Когато позволите на Душата си, на Вътрешното си предназначение да бъдат ваш водач - поставяте живота си на нова траектория.

Една от най-силните идеи, които съм чувала някога, е на Гари Зуков в "Седалището на душата" (Seat of the Soul). Той казва - когато личността идва да служи на енергията на Душата - това е истинската Сила. Тази дефиниция на силата промени всичко за мен. Тя означава да намериш начин личността ти да служи на това, което душата ти наистина е дошла на този свят да направи. Ако наистина искате да живеете с най-голямата сила, страст и удовлетворение, желанията трябва да се синхронизират с това, какво е всъщност истинското ви Аз, Азът на Душата ви. Когато сте свързани с ТАЗИ енергия, ТОГАВА нищо не може да ви спре. Това е енергията, която работи заедно с вас, за да създадете заедно живота, който искате. 

Вие вече имате всичко необходимо, за да започнете да създавате живота, който искате. То изцяло започва и свършва с вас, синхронизирани с Източника на всички неща. Затова последвайте Дийпак сега в свързването или връщането към това усещане за осъзнатост.

Дийпак: Енергията на привличането е част от това, което сте вие. Но коя част? Отговорът лежи дълбоко във вашата осъзнатост. Там, където е истинското ви Аз. Истинското ви Аз е по-силно от който и да е аспект на това, което сте, защото свързва желанието със способността да осъществявате желанието. 

Всички сме усещали разликата между плитко и дълбоко желание. Желанието да гледаш последния нашумял филм не е същото като да искаш да бъдеш добър човек. Желанието да имаш по-добра кола не е същото като желанието да имаш истинска любов и щастие. 

Тайната на истинското Аз е, че колкото по-дълбоко е желанието, толкова е по-лесно осъществимо. Това е така, защото целия цикъл на желанието е вътре във вас - мечтата започва на същото място, където и се осъществява.

Когато желанието се затруднява,  значи цикълът е нарушен. Това може да се случи по много причини - неподходящо време, приемането на желаното за действително, трудности и препятствия около вас в момента. Чрез медитиране се приближавате до Истинското си Аз. И когато напълно се идентифицирате с него, напълно ще изпитате цикъла на желанието, то ще елиминира препятствията без усилие.

Дори първите стъпки към Истинското си Аз ще увеличат енергията на привличането в живота ви. 

Всеки друг начин за изпълняване на желанията ви е по-труден, защото откривате, че  тичате навън към света, като се мъчите да накарате нещата да се случат, преследвайки целта си, защото тя е отделна от вас. Докато на нивото на Истинското ви Аз никой краен резултат не е отделен от вас. Вие сте източникът и целта в едно. 

Осъзнайте, че енергията на привличане е интелигентна. Тя е по-различна от другите видове енергия като електричеството или магнетизма. Енергията на привличането организира целия път - от желанието до изпъленинието му. Точно както природата пълни зърното с всичко необходимо, за да израсте, вашето Истинско Аз пълни желанията ви с всичко необходимо, за да се сбъднат. В Бхагавад Гита Бог Кришна казва: "Обръщайки се обратно към моята истинска Природа, аз създавам отново и отново". Това изразява как желанието остава у нас, дори когато се включва външната реалност, за да ви донесе това, което желаете.

Докато се приготвяме да медитираме, нека да отделим минутка да обмислим централната мисъл:

Моето истинско аз съдържа всяка възможност

Сега нека се приготвим за нашата медитация. Настанете се удобно и затворете очи. Обърнете внимание на дишането си и дишайте дълбоко и бавно. С всяко вдишване се отпускайте все по-дълбоко. Сега внимателно въведете мантрата "Ананта Суа Бхава." Тази мантра събужда вашата истина за безкрайните възможности на Висшето ви Аз. Докато повтаряте мантрата, осъзнайте и почувствайте безграничните възможности на Аза вътре във вашето собствено съзнание. Повторете я тихо наум. С всяко повтаряне усетете как тялото ви, умът и духът ви се отварят и получават още малко. Когато откриете, че сте се разсеяли от мисли, шумове или физически усещания, просто върнете вниманието си към беззвучното повтаряне на мантрата. 

Ананта Суа Бхава.

Ананта Суа Бхава.

Ананта Суа Бхава.

Ананта Суа Бхава.

Когато приключите с медитацията, по време на деня си, си спомняйте от време на време централната мисъл:

Моята истинска същност съдържа всяка възможност. 

Намасте.

-------------------------------------

Размислите на Опра и Дийпак са част от 21-дневното предизвикателство "Енергията на привличането". Всички медитации могат да се чуят в оригинал безплатно до 5 дена след тяхното публикуване, като се последва този линк. Необходима е регистрация, която после може да се ползва и за другите 21-дневни медитативни цикли.
Превод: М.Т.

Тайната

Тук ще публикувам кратичките съобщения, които получавам от "Тайната" и които са ме докоснали лично.

Ефективната употреба на твърденията зависи изцяло от това доколко вярваш в тях, когато ги произнасяш. Ако не вярваш, това са само празни думи, които нямат никаква сила. Вярата влива сила в твоите думи.
Когато вярваш в това, което казваш, ти буквално го създаваш, независимо какво е то.


Винаги когато се сетиш, си казвай: "АЗ СЪМ РАДОСТТА". Казвай го стотици пъти на ден, ако искаш. Казвай го често, но много, много бавно, като поставяш еднакво ударение на всяка дума. АЗ - СЪМ - РАДОСТТА. Почувствай значението на думите, като ги изричаш бавно, и изпитай колкото може по-голяма радост. Всеки ден се съсредоточавай все повече върху това усещане. Ще се чувстваш все по-добре и по-добре.

Вместо да реагираш на външните обстоятелства, изпитвай тази радост - и ще промениш външните обстоятелства.

Радостта привлича радост.

Ден 85
Напиши всички хубави неща за всеки от хората, които познаваш. Направи голям списък на всичко прекрасно около себе си. Хвали хората където и да отидеш и им прави комплименти. Цени всяко нещо, което видиш. Бъди слънчев лъч за всички, които те срещат, и нека денят им стане по-добър, само защото са те видели. Казвай: Благодаря за всичко. Нека пътят ти е постлан с одобрение и възторг, нека те изпълват мислите ти, думите ти и въздуха, който дишаш.
 
Когато постигнеш това и обстоятелствата около теб ще се променят, за да отразят това твое вътрешно състояние.
 
 Ден 86
Законът за привличането действа безотказно и всеки човек получава това, което иска, дори независимо от факта, че през повечето време хората не съзнават, че искат онова, което не желаят. Законът притежава съвършена красота, той винаги ни отговаря и ни дава онова, за което молим във всеки един момент, което прави възможно да изживеем и живота си.

Законът никога не се променя - ние трябва да се научим да живеем в хармония с него. Това е най-важната задача пред всяко човешко същество.

Ден 87
Можеш да превърнеш живота си в рай, но единственият път към това е първо да създадеш рай в себе си. Няма друг начин.
 
Ти си причината. Твоят живот е следствието.

Ден 88:

Когато се съсредоточиш заедно с някого върху неговия проблем, ти не помагаш нито на него, нито на себе си, защото и двамата добавяте енергия към проблема. Освен това заедно привличате още "сходни проблеми" към себе си.

Като имаш предвид това, за теб и за другия човек е много важно да се съсредоточите върху онова, което и двамата желаете. Човек, който има проблем, трябва да бъде насърчен да говори за своите желания вместо за проблема си - който всъщност не желае. Проблемът изобщо е възникнал заради мисленето и говоренето на неща, които не са били желани, следователно верижната реакция трябва да бъде спряна. 

Помогни на тези, които са близо до теб, като ги насърчиш да говорят за нещата, за които копнеят. Това винаги се оказва и решението на проблема.
 
 Ден 91

Освен нашите мисли, нищо друго не ни е подвластно.

Рене Декарт /1596-1650/
 
Ден 92

Важно е да запомниш, че твоите мисли и чувства творят заедно чрез закона за привличането и не можеш да ги разделиш. Освен това помни, че именно чувствата ти обобщават цялостната честота, на която се намираш, и ти казват какво точно твориш в дадения момент.
Така че как се чувстваш в момента? Можеш ли да се почувстваш по-добре? Добре тогава, направи каквото трябва, за да се почувстваш по-добре

Ден 93

Използвай силата на Вселената, за да поискаш преди всяко пътуване с кола движението да бъде свободно, да си спокоен и щастлив и да пристигнеш навреме.
Приятно каране!

Ден 94

Направи правилото за честната размяна неразделна част от живота си и ще живееш по закона за привличането.
 
Старай се винаги да бъдеш честен и справедлив и в бизнеса, и в личния си живот. В бизнеса винаги давай малко повече от това, за което ти плащат. В личния си живот получиш ли, винаги давай. Ако някой ти е дал подкрепа, когато ти е била нужна, постарай се и ти да помогнеш на някого. Всяка подкрепа идва при теб чрез Вселената и когато ти на свой ред оказваш подкрепа, ти се отблагодаряваш на Вселената.
 
Това значи да живееш според правилото на честната размяна и според закона на привличането.

Ден 95

Твоят живот е в твоите ръце, но трябва да се научиш да контролираш мислите. Всичките ти проблеми със страха, провалите и съмненията идват от това, че УМЪТ ти управлява. Умът ти е взел надмощие над теб и ти си роб и жертва на излезлите извън контрол негативни мисли. Точно толкова е просто. Започни да контролираш ума си и мислите си. Всекидневно, малко по малко, се научаи да наблюдаваш мислите си.
 
Когато се появи лоша мисъл, отпъди я и не й позволявай да пусне корен у теб, а вместо това насочи ума си към нещо хубаво. Извиквай в съзнанието си все повече и повече хубави мисли и скоро те ще започнат да се появяват автоматично.
 
 Ден 96

За да умиротвориш ума си, всеки ден прави следното: седни, затвори очи и просто наблюдавай мислите си. Не им се съпротивлявай, просто ги наблюдавай как идват в ума ти. Когато осъзнаеш, че наблюдаваш една мисъл, тя ще изчезне. Прави това всеки ден и ще се чувстваш все по-добре и по-добре. Ще установиш, че умът ти се е изпразнил от мисли за около пет секунди, после за десет, после за двайдет.

Представи си само, когато можеш да командваш своя ум да се успокоява и да се подчинява на твоята воля, каква сила, ще притежаваш да твориш желаното от теб!
 
 Ден 97

Винаги помни, че чувствата ти отразяват характера на твоите мисли за самия теб. Твоите чувства ти казват дали мислите ти ти влияят добре, или не. Ако можеш да осъзнаваш все по-ясно и по-ясно как се чувстваш, ти ще ставаш все по-наясно и по-наясно какъв вид мисли текат през ума ти. Твоите чувства ти изпращат непрекъснато телеграфически съобщения.

Вслушвай се в себе си! 
 Ден 98
Всичко произлиза от ума и онова, което търсите навън, вече го имате. Никой не може да мисли нещо в бъдещето. Вашата мисъл за нещо е и неговото зараждане.

Женевиев Беренд /1881-1960/
Вашата невидима сила
 
Ден 99

Никога не си сам в каквото и да било, освен ако не си мислиш, че е така, което е страшна за всекиго мисъл. Когато знаеш, че разполагаш със силата на Вселената, откликваща на всяка твоя мисъл, в готовност винаги да ти помогне да постигнеш всичко, страхът ти ще изчезне.
Ти имаш най-силния съзник, на чието разположение е цялата енергия. Нищо не може да се изпречи на пътя му, а от теб се иска само да вярваш на своя партньор - Вселената.
 
Ден 100

Твоето естествено състояние е радостта и ти знаеш това, защото, когато си в противоположното състояние, се чувстваш зле. Следователно, ако радостта е истинската ти същност, можеш да си представиш колко повече енергия ти е нужна, за да генерираш отрицание, в сравнение с това да бъдеш естествено щастлив! 

Ден 101

Друг лесен начин да използваме закона за привличането е следният.
Всяка вечер, преди да заспиш, извикай в ума си всички хубави моменти от деня и благодари от сърце за всеки от тях. Помисли също и за следващия ден и си кажи, че той ще бъде прекрасен, ще бъде пълен с любов и радост и ще ти донесе само хубави неща. Вземи решение това да бъде най-хубавият ден в живота ти. После, когато се събудиш на сутринта, още ПРЕДИ да станеш от леглото, заяви отново какво очакваш от деня и благодари от сърце, сякаш всичко това вече си го получил.

Ден 102

Думата ако притежава мощна честота на съмнение. Когато мислиш или говориш за това, което искаш, изхвърли от речника си думата ако. Не виждаш ли - когато използваш ако, ти не вярваш, че това, което искаш, е твое?
Законът за привличането не може да ти даде желаното, щом изразяваш съмнение с думата ако. Когато говориш или мислиш за нещо, което желаеш, използвай само думата когато: Когато това стане, Коагато направя това, Когато отида там, Когато дойде този момент, Когато получа това. КОГАТО, КОГАТО, КОГАТО!
 
 Ден 103
  
Независимо дали го съзнаваш или не, днес ти поръчваш утрешните си дни от каталога на Вселената. Преобладаващите ти мисли и чувства днес създават честота, която автоматично предопределя живота ти утре.
Чувствай се добре сега, през целия ден и направи по този начин своето утре прекрасно.

Ден 104

Трябва да бъдеш щастлив сега, за да внесеш щастие в живота си чрез закона за привличането. Формулата е проста. Щастието привлича щастие. И все пак хората си намират какви ли не оправдания защо не могат да бъдат щастливи.
Оправдават се с дълговете си, със здравето си, с връзките си и какво ли още не като причина защо не използват тази приста формула. Но формулата, това е законът.

Без значение какво е оправданието, ако не започнеш да се чувстваш щастлив въпреки него, ти не можеш да привлечеш щастие. Законът за привличането ти казва: "Бъди щастлив сега и докато си щастлив, ще ти давам неограничено щастие."
 
 

Ден 324

Никой не може да те зарази с негативните си мисли, ако не си на негативни честоти. Ти настройваш твоите честоти чрез мислите и чувствата си и колкото по-добре се чувстваш, толкова по-високи са позитивните ти честоти и до толкова по-възвишени мисли можеш да се издигнеш. Там негативните мисли на другите не могат да те достигнат.