Физическо натоварване. Трябва да включва изпотяване. Чрез потта се отделят ненужните отрови. Каквото ти харесва. Танци, аеробика, фитнес, но до изпотяване. Не се страхувай от претоварване, това са спешни мерки за няколко дни или седмици. Пък после може да ти хареса за постоянно.
Медитация. Целта на медитацията е единствено отпускане, синхронизиране, балансиране и спиране на "мисловния брътвеж", който е излишен и ни натоварва. Да приучим ума да се занимава само с едно нещо - например, да следи дишането ни. За тази цел не се опитвай да "решаваш на проблема" в алфа, докато не постигнеш "изравняване". Можеш например да летиш високо, високо за да се отдалечиш в алфа от средата на стреса или да "отидеш" на прекрасно за теб място. Плаж, гора, океан. Всеки си има няколко прекрасни места в ума- само там ходиш в "алфа" докато се центрираш. Ако не знаеш какво е "алфа", няма значение. Ще усетиш кога е това. Може да се случи и за един ден.
Опитай първо с 2 минути - кликни тук. Ще се изненадаш - отначало не е лесно. Не се предавай.
Наблюдавай мислите си. При стрес първо трябва да се изпълни половината поне от горните три, за да ти се освободи енергия за наблюдението. Не следвай мислите, които са тревожни или ти носят други негативни емоции. Оставяй ги да отминат. Илюзия е, че като мислим непрестанно за проблемите, допринасяме за решаването им. Решенията идва не като мислим за проблемите, а когато сме заели ума си да намира решения. Разликата е тънка, но много съществена. Схващаш ли я?
"Умиране". Смъртта намества приоритетите ни много бързо. Затова е хубаво да се прави мислено "умиране" постоянно, всекидневно, за милисекунди. Като спешна мярка то може да те извади веднага от ступора дори и да е направено само веднъж.
Например, ако мозъкът те отнесе да си мислиш разни страхотии - ще фалирам, ще ме арестуват, ще оставя на улицата гладни хора и ще ме заклеймят по медиите, или още по откачени дрън-дрън, дрънканици на откачения ум - мислено "умри". Представи си, че си умрял. Няма те. Огледай се сега наоколо. Как по-точно и на кого ще помогнеш? На себе си? На децата си? На фирмата си? На роднините си? На колегите или контрагентите? На никого!
Т.е. за да решиш какъвто и да е проблем, първо условие е да си жив и възможно най-здрав.
Когато си поставиш това като първа цел, атмосферата се променя веднага.
Проверка - почни да наблюдаваш и ще установиш, че започват да се случват разни дребни чудеса. Каквото си помислиш и поискаш- идва веднага при теб. Наблюдавай.
Упражнявай се да оставаш спокоен. Ричард Бартлет казва, че при стрес, суматоха ние сме приучени да се щураме - умствено и физически или това е т. нар. синдром "Направи нещо!". Струва ни се, че трябва да действаме веднага, за да оправим положението. И с така объркан ум започваме да разнасяме подпалена дреха из цялата къща, а това увеличава пожара. А между другото чешмите си работят... Но тях може да ги видиш само, ако спреш да правиш "нещо".
Посвети един ден на мълчание. В идеалния случай отиди на място, където можете да сте сами поне едно денонощие и мълчи Само ти и тишината. Без източници на информация - книги, ТВ, интернет, други хора. Ако това е невъзможно - уговори се с хората, с които живееш, че в този ден само ще си пишете бележки или ще контактувате с жестове, а ти ще мълчиш с лечебна за теб цел. В говоренето се изразходва много енергия, както и в обработката на информация.
Смях. 10 -15 минути дневно смях от сърце - и увеличаваш. Това е висш пилотаж и като го постигнеш, задължително си го запиши в дневника или в компютъра като постижение. Когато си под стрес ти и всички около тебе, които са в "кутията" се тюхкат, т.е с нищо не са ти полезни, започни да се смееш. Тялото не разпознава "лъжлив" от истински смях. Ако не ти достига въображение, може да го подпомогнеш с комедии, вицове, случки, при които се заливаш от смях. Точно "заливане" от смях. Докато усетиш сърдечната чакра затоплена, вибрираща.
Можеш да гледаш това видео:
Спомни си това, в което си толкова добър, че нямаш грам съмнение в това. Всеки има такова. Рисуване, шиене, готвене, пеене. Без значение какво е, но това е нещо, което винаги превъзходно ти се получава. Почвай да го правиш наяве, наум, на глас.
Пий вода. Структурата на водата може да се променя и най -простото и достъпното е да повтаряш наум над водата разни утвърждения за подобряване. Ако си „зациклил“толкова, че дори утвърждения не ти ражда главата , повтаряй „Благодаря!“ по 10- на пъти ,преди да отпиеш.На всяка чаша вода 100 пъти Благодаря. Ако не се чувстваш здрав повтаряй „Здраве влей се в мен!“ до откат над водата. Прави се наум, на глас, ментално.
ТЕС или кодовете на ФАД. Ако не сте запознати с ТЕС/много елементарни клипчета има и човек може да се обучи за минути/, просто потупвайте тимуса/два пръста под ключицата/ и повтаряйте елементарни утвърждения. За събиране на енергията може да включите кодовете от ФАД. „ Заедно-получава се-Аз съм“. Чудесно центрира и събира разпиляна енергия.
Не обсъждай стреса си с още по-тревожни хора. Накратко, искайте конкретно помощ за едно или друго, но без описание на състоянието ви, което в момента е подкрепяно от откачения ум.
Пиши. Първоначално напиши 10 неща, за които си благодарен в живота си и добавяй всеки ден още неща. Не можем да изпитваме две чувства едновременно - или ще изпитваме благодарност, или ще сме тъжни, гневни и т.н. Ако се изпълним с благодарност, тя ще измести другите чувства.
Или напиши списък: "100 –те пъти, в които намерих решение по различни въпроси." Може и двете. Целта е да се освободи ума от гнева, недоволството, отчаянието и прочие шлаки. Това изважда ума от тесния коловоз, в който е напъхан. Пиши концентрирано , като си спомняш как си се усещал след победата. Не е необходимо да се сетиш за сто отделни случки наведнъж. Може да ги пишеш в продължение на няколко дни или седмица последователно. Когато се фокусираме да търсим такива неща, мозъкът ни свиква да вижда положителното в живота ни. Напиши ги и дръж листа наблизо. Когато се "скапеш", отвори написаното - то ще ти припомни, че "скапването" е само временно.
Прочети за живота на Кайл Мейнард тук , Ник Вуйчич и Стивън Хокинг и си разпечатай техни снимки от Гугъл . Щом те са постигнали толкова много с техните изключително ограничени физически дадености - ти също можеш.
Спри да гледаш телевизия (особено новини), не сърфирай в интернет след работа и махни всички електронни джаджи от спалнята си. Временно, временно... Приеми го като "електронна диета", която ще освободи ума от напрежението и информационното претоварване. След като отмине кризата, като отмине стреса, можеш да гушнеш отново таблета под завивките. Но само ако те развеселява и ти повдига настроението. И - с мярка.
Получи отговори на тормозещите те въпроси. Преди лягане си налей чаша вода, хвани я с две ръце и отпивайки бавно и спокойно кажи наум “ Тази нощ ще сънувам отговора на въпроса ми и ще запомня отговорите“ .Дръж химикалка и лист до леглото и като се събудиш, веднага запиши това, което ти е дошло наум или си сънувал.
Сутринта задължително се усмихни (ако още си стресиран, усмихни се заедно със стреса, т.е. включи и него) , изправи се, продължавай да се усмихваш и върви с изправен гръб. Просто върви усмихнат поне до входната врата. Може и цял ден.
Ходи бос по естествена настилка. Вкъщи ходи бос по теракот, паркет, вълнен килим. Така се "заземяваш". Временно прибери домашните чехли в шкафа.
Направи едно грозно място красиво. Може да е една стая, един шкаф, може да е бюрото в офиса или да почистиш обичайното пространство, което обитаваш. По едно на ден, но резултатът ще предизвика радост, усещане за изчистване и освобождаване, удоволствие, наслаждение и съзнание, че си го постигнал със собствени сили.
Не се увличай да правиш хиляди неща за преодоляване на стреса. Щом ти се освободи енергия и почувстваш вътрешен баланс, предприеми действия, с които да отстраниш причината на стреса. Задай си въпроса "Какво мога да направя сега и лично аз за да унищожа стреса , като реша въпроса?" Просто започни и направи едно нещо. Ако усещаш, че отлагаш, направи списък на адекватните мерки и си кажи: „Днес ще направя само това!“, едно от всичките. Действието унищожава страха.
В идеалния вариант прибери всички черни или тъмни дрехи в гардероба. Носи цветни дрехи, вкл. връхни. Носи жълти блузи, шалове, изобщо нещо в жълт цвят, което е близо до очите ти. Жълто. Може и друг светъл, топъл цвят, който ти отива. Облечи се красиво. Не скъпо, не с маркови дрехи, а красиво, според твоите норми.
Проверка. Щом усетиш, че се щураш умствено, изправи се и отпусни длани покрай тялото. Залепи длани за бедрата. Стой така неподвижно. Ако ти се прииска да помръднеш, дишай. 2 минути. Същото упражнение може и седнал. Длани върху коленете, целите стъпала на пода отпуснати. 2 минути. Ако не успяваш да стоиш „замръзнал“ с отпуснати длани и стъпала, има още какво да се желае. Опитвай всеки ден, а като успееш да го направиш за 2 минути, увеличавай времето постепенно.
Върви пеша и гледай колкото се може по-високо. Над равнището на главата. Върховете на дърветата са добър ориентир. Чуваш ли птиците? Не някоя грачеща врана, която те дразни, а когато излезеш навън, дори и на оживена улица, чуваш ли птиците? Постоянно има птици, дори и в града.
Ако си в болница, затвор, летящ самолет или в друго тясно, ограничено пространство и разполагаш само с тялото и ума си, прави всичко гореизброено наум, в мислите си. Мозъкът не разпознава истинско от лъжливо преживяване. Дори в самолета можеш да се разхождаш по улицата в жълта дреха и да пишеш благодарности, представяйки си, че си седнал на бюро. Можеш дори да вдигаш гири наум.
Стресът е въображаем, но преживявайки го, ти го правиш истински.
Време е да изпееш най-хубавата песен. Наум, на глас, акапелно или със съпровод - все едно. Ако някой ти е казал, че пееш фалшиво - това няма значение. Всеки може да пее от сърце. Ако се притесняваш, че не можеш да пееш, пей за себе си - може само да е позната мелодия с "Тра-ла-ла" или "тири-рам-пам" или каквото и да е под съпровод на весела музика, която ти харесва. Може да пееш смешно или с глас като на Буратино - ще ти вдигне настроението.
Говори с приятел. Приятел е човек, с когото ти е приятно. Направи така, че на него също да му е приятно. Ако на теб ти е приятно, а на него - не, избери друг. Ако на него му е приятно, а на тебе - не, прекрати разговора. Не досаждай, не мрънкай, не се тюхкай, а поговори конструктивно - сподели източника на стрес и обсъди конкретните решения. Приятелят не е специалист по всичко, нито кошче за твоя стрес, но може да ти предложи страничен поглед, нещо, което ти не виждаш, защото си много задълбал в твоя проблем.
Направи заедно с него брейнсторминг за конкретните начини за справяне с източника на стрес. Всички идеи които ви хрумват на тебе и на него. Редуцирай идеите самостоятелно до възможното за тебе и го направи.
Говори със специалист. Може би нямаш достатъчно знания или умения, за да се справиш сам в конкретната ситуация, която е основен източник на стрес? Говори със специалист, без да се притесняваш. Нали когато ти се развали печката, викаш електротехник? Не може да сме специалисти по всичко. Говори със специалист. Малко повече информация или съвет как да се справяш с тази ситуация ще ти придаде сила и ще освободи ума.
Играй с деца , говори с деца. Детският мозък още не е "бетониран" от стените, които възрастните строят в ума си. Затова като говориш с деца, оставяй ги те да говорят повече, а ти повече слушай. Ще ти хрумнат много идеи. Записвай си. Обърни внимание как децата се отнасят към нещата, които не им харесват.
Проверка.Ако можеш въображаемо да гледаш право в очите източника на стрес, значи ти се е освободила енергия. Действай. Действие може да е едно обаждане, едно излизане, едно изпратено писмо, но го направи.
Ако се будиш посред нощ и се тресеш от страх, не включвай телевизора, а изпий една чаша билков чай или вода и започни да пишеш с неводещата ръка - лява за десничарите, дясна за левичарите. Ако пишеш еднакво добре с двете ръце, пиши на два листа едновременно с двете ръце. Напиши си сценарий: „Най-доброто, което направих.“ В минало време, въпреки че е сценарий за бъдещето. Пиши 10 -15 минути. На сутринта изпълни това, което можеш от сценария.
Използвай силата на молитвата. Най-силна е благодарствената молитва. Към кого ще я обърнеш - си е твоя работа. Ако си атеист, адресирай молитвата към Вселената, Силата, Полето на колективното съзнание и т.н. и помоли да добиеш информацията, която ще употребиш по най-добър начин за себе си и за всички за решаване на въпроса.
Алкализиране на тялото. Не се започва с пълен пост в началото. Започни с детокс - повече зеленолистни зеленчуци, сокове, фрешове и намаляваш количествата всеки ден. Колкото по-малко храна преработваш, толкова повече енергия за друго имаш. Месото, пилешкото, рибата, млечните продукти, яйцата, зърнените храни и алкохолът увеличават киселинността на тялото. Плодовете, зеленчуците, ядките и варивата (боб, леща и т.н.), увеличават алкалността.
Някои добавят сода бикарбонат във водата за пиене или приемат вани със сода, дори и само за стъпала - също. Полезно е пиенето на топла вода или билков чай на малки глътки. По една чаша, но на малки глътки, осъзнато. После може два-три дни пълен пост , ако добиеш увереност. Защото при какъв да е стрес в тялото средата става кисела.
Помни ефекта "тунелно виждане". Когато сме стресирани, сякаш виждаме всичко като през сламка, която сме насочили към проблема. Всички възможности, които могат да оправят проблема, са извън обсега на сламката и не ги виждаме. Затова не взимайте решения, когато сте много стресирани. Намери своя начин да изоставиш "сламката" - наспи се, гледай хубав филм, поговори с приятел или направи едно или повече от нещата, споменати по-горе - които ти харесват. Тогава ще успееш да разшириш полезрението си и да успееш да видиш решението на конкретния проблем. Често после ще установиш, че това решение винаги си е било там, но ти не си успявал да го видиш.
Помни, че има само 2 главни емоции, които ни управляват – любов и страх, заедно с техните производни.. Свикни да правиш мислен "преглед" - тази мисъл от любов ли е, или от страх? Децата на страха са грозни, не позволявайте на ума да ги ражда.
Ако нещо от горното ти е „изправило кривото“, не прекалявай със следването на чужди съвети и предложения. Дори да са съветите на Далай Лама. Това пак вкарва ума в коловоз. Моето не е твоето. Направи поне дребна модификация, за да стане нещото твое.
Няма коментари:
Публикуване на коментар