Тук сме, за да бъдем светлина

Дали сме тук, за да донесем светлина на света? За да осветим пътя на другите?

Тук сме, за да БЪДЕМ светлина. Има разлика. Защото, когато решиш, че мисията ти е да донесеш светлина на света - се оглеждаш за тъмните ъгли на Вселената. А когато решиш, че си светлина, ти просто СИ СВЕТЛИНА и навсякъде, където си - става по-светло.

В живота от научаваме уроци от неприятното. От контраста между това, което искаме  и това, което е. Защото този контраст ни помага да изясним, да изчистим и прецизираме  по-точно желанието си. Хубаво е, когато Учителите посочват на хората правилния път, но те не могат да направят повече от това. Всеки сам ежедневно напипва правилния за него път, като осъзнава чувства си, търси подходящата мисъл след мисъл, преминава през преживяване след преживяване - това е нещо много индивидуално.

И така, какво означава да бъдеш светлина - да си в синхрон - всеки ден, във всеки момент. Защото си в синхрон със Светлината, Яснотата, Знанието, Чистотата. И да си проводник на Вихъра, канал към тях.

А ако  не си в синхрон - какво става с източника на истинската Светлина - дали тази светлина се разсейва и изчезва? Дали този Източник (Бог) е разочарован от теб? Не, Източникът си е пак там и излъчва светлина.

Това трябва да правим и ние- просто да БЪДЕМ светлината, независимо от това, към което сме отправили поглед. Да намерим този начин чрез усещанията си, чувствата си - начинът да БЪДЕМ светлина.

Може би звучи малко егоистично - да бъдеш светлината? Но ако няма тази здравословна доза егоизъм, която позволява да решим, че ще бъдем светлината, Никой не може да накара или да помогне на друг да бъде светлина. Може да осветява около него, може да се наслаждава на светлината, но не може да бъде светлина вместо другиго. Всичко, което може да направи, е да огрява - докато другият я поиска толкова силно, че да пожелае да започне да излъчва светлина на същата вълна.

Малко страшничко звучи, а?


Но този, който е светлината, няма защо да се притеснява за тези, които са в тъмнината, които не търсят светлина. Тези, които я търсят, я харесват, когато я намерят. Тези, които не я търсят - не я намират. Някои може да я намерят случайно - но те ще я харесат. Някои не я искат още. Те не я търсят. Някои СА светлината - без да го знаят. Не е необходимо да се опитваме да решим този въпрос с мислене. Просто трябва да... бъдем светлината.

Има хора, които не са готови - но те няма да дойдат при тебе. Ако не се фокусираш върху проблема, решението само ще намери път към тебе.


- Защо има тъмни сили, които се противопоставят на светлината, в нашия свят?
- Няма такива сили.
- Тогава защо ни е казано, че има?
- Това никога не ви е казвано от Светлината. Това ви е казвано от някой, който е уплашен, в тъмнината.
- Защо изглежда, сякаш този свят е създаден, за да изпита страданието?
- Защото не се разбира какво представлява контрастът [между желаното и това, което е]
- Мисля, че искам да разбера тъмнината, защото искам да съм част от тази огряваща светлина.
- Исус е казал "Обърни другата буза" - и е имал предвид - "Погледни към светлината", не се бори против тъмнината. И той е част от тази Светлина, за която говорим. И всеки, който види Светлината, знае за какво става дума. Всички тези велики Учители, които са живели преди, които са в основата на религиите, всички са част от голямото семейство на Учителите, не са разделени на групи, които казват "това е нашата религия, а това е другата религия"... Те просто са В Светлината

Този текст е адаптиран разказ на семинар на Естер (и Джери) Хикс и Абрахам

Какво избираме - да сме прави или да сме щастливи?

"Не е вярно!" „Не си прав!" "Грешиш!“ „Аз съм прав!“ „Ти не знаеш достатъчно – аз знам истината!“  - думи, които, със сигурност сме изричали – ако не точно така, то по подобен начин. Сякаш получаваме удоволствие от съзнанието, че сме прави. Че знаем най-правилния отговор на много въпроси. Или дори на всички. И когато се започне обсъждане на някой въпрос, понякога продължаваме спора, докато докажем, че нашата гледна точка е вярната, че сме прави, а другите – грешат.


Дали обаче това усещане за задоволство, че сме прави, наистина ни прави щастливи? Какви са последствията? Често другия човек, с когото сме спорили, се чувства победен – и, всъщност, остава с обида или неприятно чувство, че е бил проснат по гръб на тепиха, още по-лошо, ако спорът е бил публичен. Дали след тази случка пак ще ни харесва и ще се отнася с любов към нас? Дали ще можем да бъдем приятели? Дали след този спор между нас няма да се промъкне сянка и да остане между нас завинаги? Дали не сме наранили нечия душа?

А ние самите? Какво всъщност ни носи победата в словесен двубой? Защо получаваме удоволствие, когато надвием някого? Дали това доказва на нас самите и на другите, че сме по-умни, по-ерудирани, по-знаещи? Ако е така, защо трябва да го доказваме отново и отново. Спокойното осъзнаване на своята ценност не се нуждае от непрекъснати доказателства.  Ако наблюдаваме внимателно себе си, ще установим, че имаме желание да критикуваме и обвиняваме другите. Често присъства гневът.

А дали пък не смятаме каузата, която защитаваме за толкова важна, че цената на разрушените отношения с някого ни се струва поносима и в рамките на допустимото?

Добрата новина е, че можем да решим да не дадем ход на критиките и обвиненията, на осъждането и разгромяването на гледната точка на другия.

Дали пък наистина смятаме, че по всеки въпрос има само една истина и толкова? Вероятно имаме проблем да видим, че всеки човек може да има своя истина, свое виждане по въпроса, като всички тези виждания са като многото страни на един скъпоценен камък – колкото са повече, толкова по-ценен е камъкът.

Спомнете си случаите, когато сте били прави и след дълъг и ожесточен спор сте доказали правотата си, тръшнали сте събеседника си победен и си припомнете как сте се чувствали вие – и събеседника ви.

И сравнете тази ситуация с такава, при която вие и вашия опонент ще се съгласите, че сте на различни мнения, но всеки от вас има право на своето мнение и всеки е прав по своему, от гледна точка на собствения си опит, възгледи и разбирания.

Вероятно ще усетите споделената радост, разбиране и взаимност във втората ситуация и самотното хладно превъзходство от победата над другите, от осъждането на гледната им точка и обявяването й за неправилна.

Когато сме изправени пред избора – „дали да съм прав или да съм щастлив“ – кое избираме?
„Отказът да сме прави не означава, че нямаме гледна точка“, обяснява Дийпак Чопра в книгата си „рецепта за пълно щастие“

Можем да започнем с това, да се научим да се въздържаме от  поставяне на етикети на нещата и хората, от окачествяването им като правилни и неправилни, добри и лоши. Приемането на нещата такива, каквито са, без да им сложим етикет или да ги разделим на добри и лоши - това е пътят към целта да бъдем щастливи, без на всяка цена да сме прави.

И ето едно упражнение от Дийпак Чопра:

Днес ще се посветя на необвързаност.
Ще позволя на себе си и на хората около себе си свободата да бъдем такива, каквито сме.
Няма да налагам неотстъпчиво своята представа за това какви трябва да бъдат нещата.
Няма да налагам решения на проблемите и с това да създавам нови проблеми.
Ще участвам във всичко, без да се обвързвам с резултата.

Съветите на стария фермер

Дръж всички порове, банкери и адвокати на разстояние.

Животът  става по-прост, когато ореш около дънера.

Пчелата е винаги по-бърза от трактора.

Чуваме най-добре прошепнатите думи – а не изкрещените.

Никой не става подлец само за една нощ.

Прощавай на враговете си.  Това ги обърква.

Не е необходимо да си голям на ръст, за да имаш голям зъб на някого.

 Направи оградата си висока заради конете, гъста заради свинете и здрава заради биковете.

Никога не ритай кравешко лайно в горещ ден.

  

Не можеш да върнеш обратно казаната жестока дума.

Всеки път си има по няколко локви.

Когато се въргаляш със свинете, очаквай да се изкаляш.

Повечето от нещата, които тревожат хората, изобщо никога не се случват.

Не съди за хората по роднините им.

Запомни, че понякога мълчанието е най-добрият отговор.

Живей добър и честен живот. Така, когато остарееш и си го припомняш, отново ще  му се насладиш.

Не губи време за нищо, което не те притеснява лично.

Ако нещо изглежда, че не си струва да се занимаваш с него, най-вероятно наистина не си струва.

Никога не питай бръснар дали имаш нужда от постригване.

Не се притесняваш да отхапеш повече, отколкото можеш да сдъвчеш. Устата ти е доста по-голяма, отколкото предполагаш.

Ако яздиш пред стадото, обръщай се назад от време на време да провериш, дали то все още те следва.

Никога не пропускай добра възможност да замълчиш.

Има три типа хора. Едните научават, като четат. Малка част учат, като гледат какво правят другите и всички останали искат да пипнат сами електрическата ограда.

Ако откриеш себе си в дупка, най-първото, което трябва да направиш е да спреш да копаеш;

Този, който ти причинява най-много неприятности, всяка сутрин те гледа от огледалото;

Пий вода по-нагоре по течението, от стадото.

Научаваш се на добрата преценка с опита, а повечето опит идва от лошите преценки, които си правил;

Винаги е по-лесно да пуснеш котката от торбата, отколкото после да я прибереш обратно;

Ако си мислиш, че си влиятелен човек, опитай се да командваш кучето на друг човек;

Живей просто.  Обичай щедро.  Бъди грижовен. Говори с любов. Останалото остави на Бог.

12-те "божи заповеди" на Луиз Хей – да ви помогнат да се научите да обичате себе си.

1. Спрете всякаква критика.

Критиката никога не променя нищо. Откажете се да критикувате себе си. Приемете себе си точно такива, каквито сте.

Всички се променят. Когато критикувате себе си, се променяте в отрицателна посока. Когато се одобрявате, промените са положителни

2. Прощавайте на себе си.

Пуснете миналото да си отиде. Направили сте най-доброто, на което сте били способни по онова време – според разбиранията, усещанията и знанията, които сте имали тогава. Сега пораствате и се променяте и  ще живеете живота си по различен начин.

3. Не плашете сами себе си.

Спрете да тероризирате себе си със собствените си мисли. Това е ужасен начин на живот. Намерете въображаема картина, която ви носи радост и удоволствие и  когато се появи плашеща мисъл, превключвайте незабавно на мисъл, която ви донася удоволствие. .

4. Бъдете добри, внимателни и търпеливи.

Бъдете добри към себе си. Бъдете внимателни към себе си. Бъдете търпеливи към себе си, докато научавате нови начини на мислене. Отнасяйте се към себе си като към някого, когото наистина обичате.

5. Бъдете добри към ума си.

Омразата към себе си е само омраза към собствените си мисли. Не се мразете за това, че имате тези мисли. Внимателно променяйте своите мисли.

6. Хвалете себе си.

Критиката пречупва вътрешния ви дух. Похвалата го укрепва. Хвалете себе си колкото можете повече. Кажете на себе си колко добре се справяте с всяка дреболия.

7. Оказвайте подкрепа на себе си.

Намерете начини да оказвате подкрепа на себе си. Обърнете се към приятели и им позволете да ви помогнат. Проява на сила е да помолиш за помощ, когато имаш нужда от нея.

8. Отнасяйте се с любов към своите отрицателни черти.

Приемете, че сте създали тези черти, за да задоволите някакви нужди. Сега намирате нови, позитивни начини, за да удовлетворите тези нужди. Затова с любов освободете старите негативни модели. 

9. Погрижете се за тялото си.

Научете повече за правилното хранене. От какъв вид гориво има нужда вашето тяло, за да има оптимална енергия и жизненост? Научете повече за физическите упражнения. Какъв вид упражнения харесвате? Отнасяйте се с любов и благоговение към храма, в който живеете.

10. Работете с огледало.

Гледайте се често в очите. Изразявайте нарастващото усещане за любовта, която изпитвате към себе си. Простете на себе си, докато се гледате в огледалото. Говорете на родителите си, докато гледате в огледалото. Простете и на тях. Поне веднъж на ден, кажете – „Обичам те, наистина те обичам!“

11. Обичайте себе си. Обичайте се сега.  

Не чакайте, докато оздравеете, или отслабнете, или си намерите нова работа, или нова романтична връзка. Започнете сега – и направете най-доброто, на което сте способни.

12. Забавлявайте се.

Спомнете си нещата, които са ви радвали като дете. Включете ги отново в живота си. Намерете начин да се забавлявате с всичко, което правите. Позволете си да изразите радостта от живота. Усмихвайте се. Смейте се. Ликувайте – и Вселената ще ликува заедно с вас.  

Луиз Хей, 2012

Всички права са запазени.

Добре е да принтирате тези правила и да ги сложите някъде на видно място, за да си ги припомняте всеки ден. Всички бихме имали полза от малко повече любов към себе си!

Източник на английски език

Щастието и човечеството (визуализация, медитация)

Днешната визуализация е посветена на нашата планета, за споделяне на нашето любящо мирно присъствие с нашата глобална общност.

Щастието и единството помагат да се създаде ядрото на изобилието. Ако създадем визия на света, в който искаме да бъдем, място за любов, щастие и успех на всички, и държим тази визия в сърцата си, така и ще бъде.

Сега да започнем.

Моля, заемете удобна позиция, сложете леко ръцете си на скута и затворете очи. В този момент, влезте вътре в себе си, в това място на вътрешна тишина, където усещаме връзката с Висшето си Аз. Оставете всичките мисли и започнете да наблюдавате как въздухат навлиза в тялото ви и излиза от вас. С всяко вдишване и издишване, си позволете да се отпуснете все повече.

Започнете да си представяте светлина, излъчваща се от сърцевината на нашата планета. Събираме се около нея, като се държим за ръце. Тази грееща светлина, която Земята прожектира пред нас, е същият дух и източник на цялото изобилие, което преминава през всеки човек на планетата. Това е същността на нашето изражение. 

Намасте. Божествената светлина в мен почита божествената светлина в тебе. 

Като се оглеждаме наоколо, виждаме върволици хора от всяка нация, застанали, обединени, усмихнати, изпълнени с надежда, вдъхновени. Всички сме едно. Нека сега да създадем намерение за по-голяма съпричастност, взаимно разбиране, радост, любов, самообладание, мир, изобилие, една по-справедлива и стабилна световна общност - и да изпратим нашите намерения навън, в обединеното поле, като оставим Вселената да се занимава с детайлите. 

Сега поемете бавно и дълбоко дъх през носа, като беззвучно повтаряте звука "Соу", след това бавно издишайте през носа, като беззвучно повтаряте звука "Хъм". Продължавайте, позволете на дишането ви да върви лесно, като повтаряте "Соу", докато вдишвате и "Хъм", докато издишвате. Ако откриете, че сте се разсеяли от мисъл, усещане в тялото си или звук около вас, просто се върнете към повтарянето на мантрата "Соу хъм" наум. 

Моля, продължете с медитацията.

.....

Време е да освободим мантрата. Моля, върнете вниманието си обратно към тялото ви. Починете си за известно време, като вдишвате и издишвате дълбоко. Когато се чувствате готови, внимателно отворете очи. Благодаря ви, че бяхте част от тази глобална трансформация. Нашата споделена визуализация за световно изобилие и благоденствие. Беше привилегия за мен да бъда ваш водач през изминалите три седмици, за да ви помогна да събудите вътрешното си познание и реалността, че ние сме духовни същества с вътрешно присъщо изобилие. Продължавайки пътуването си, когато се вгледате в тишината на сърцето си, продължете да усещате тази споделена връзка с цялото човечество и се наслаждавайте на естественото си желание да давате, да получавате и да сте част от увеличаването на щастието по цялата ни планета. Моля, оставете днешната мисъл за фокусиране да остане с вас завинаги.

Издигайки съзнанието си за изобилие, извършвам моята част от задачата да лекувам света. 

Намасте.

Дийпак Чопра