14.11.15 г.

Притча за разстоянието между сърцата

Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици:
– Защо, според вас, когато хората се скарат, почват да си крещят?
– Защото се ядосват и излизат „извън нерви”… – отговорил един ученик.
– Но защо крещят толкова високо, като се намират близо един до друг? – продължил Учителят – Не може ли да си говорят по-кротко и по-тихо, дори и да са си ядосани? 
Учениците започнали да дават най-различни отговори, но нито един от тях сякаш не бил достатъчно добър. Накрая той им обяснил нещата по следния начин:
– Когато хората се карат и са озлобени, сърцата им се отдалечават. И за да преодолеят това разстояние и да се чуват помежду си, им се налага да крещят. Колкото по-голям е скандалът, толкова разстоянието става по-голямо и толкова по-силно крещят.
Забелязали ли сте, че когато хората са влюбени е точно обратното - хората си говорят тихо и нежно - защото сърцата им са много близо едно до друго – разстоянието е съвсем мъничко.
- А какво става, когато са още по-влюбени? – продължил Учителят. – Тогава не говорят, а само си шепнат… Любовта им става все по-силна, а сърцата им се доближават все повече и повече. И накрая, даже и шепотът става излишен - просто се гледат в очите и се разбират без думи.
Затова, когато спорите или се карате с някого, особено с близък човек, не позволявайте сърцата ви да се отдалечават едно от друго, не казвайте тежки думи, които още повече увеличават пропастта между вас. Защото може да дойде ден, когато разстоянието е станало толкова огромно, че никой от вас вече не може да намери пътя обратно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар