Ако започвах живота си отначало... - Надин Стеър, 85-годишна

Ако можех да изживея живота си отново:

~ бих си позволила да греша повече следващия път...

~ бих живяла по-спокойно...

~ бих постъпвала по-глупаво, отколкото този път...

~ бих вземала на сериозно по-малко неща...

~ бих разчитала повече на късмета си...

~ бих пътувала повече...

~ бих изкачила повече планини и бих преплувала повече реки...

~ бих яла повече сладолед и по-малко фасул...

~ може би, бих имала повече истински проблеми, но много по-малко щяха да са въображаемите...

От споделеното до тук, вероятно си е проличало, че съм от хората, които живеят разумно и здравословно. И така ден след ден, час след час...

Да, преживяла съм своите звездни мигове. Ако можех да живея отново, бих изживяла повече такива моменти. Всъщност, бих се опитала да няма нищо друго. Само мигове! Един след друг, вместо да изживявам толкова много години, ден след ден...

Бях от хората, които никъде не тръгваха без термометър, грейка, дъждобран и парашут. Ако можех да започна всичко отначало, следващият път бих пътувала по-леко екипирана.

Ако можех да започна живота си отново, бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.
Стига да можех...

Надин Стеър, 85 годишна

Благодарение на: http://www.pozitivnoto.info/search/label/споделена%20мъдрост?updated-max=2009-09-30T16:55:00%2B03:00&max-results=20

Радостта от живота - д-р Браян Уайс

Виетнамският будистки монах и философ Тич Нан Хан пише за това, как да се насладим на пиенето на чаша хубав чай:

Съзнанието ти трябва да бъде напълно отворено само за настоящия момент, за да се насладиш на чая. Само ако изцяло усещаш настоящето, ръцете ти ще почувстват топлината на чашата. Само в настоящето можеш да доловиш аромата, да усетиш сладостта, да оцениш деликатния вкус. Ако размишляваш за миналото или се тревожиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта и насладата от пиенето на чаша чай. Ше погледнеш надолу към чашата и чаят вече ще е свършил.

И с живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, когато се огледаш наоколо, той вече ще е свършил. Ще си пропуснал усещането, аромата, деликатността, изяществото и красотата на живота. Ще изглежда така, сякаш животът е минал покрай теб като на лента.

Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето дори още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Тревогите за него са безмислени.

Когато престанеш да преживяваш това, което вече се е случило, когато спреш да се притесняваш за това, което може изобщо никога да не стане, тогава ти ще заживееш в настоящия момент. И тогава ще започнеш да усещаш истинската радост от живота...

~ . ~ . ~

Из “Само любовта е истинска”
Д-р Браян Уайс

Благодарение на http://www.pozitivnoto.info/2010/06/radostta-ot-jivota.html

Как да погребем коварните думи "НЕ МОГА"

Много често не осъзнаваме, че най-големите бариери пред себе си поставяме ние самите. Една от бариерите са думите "не мога", които сами казваме. Често вярваме, че това е вярно.

Всъщност, истината е друга:
ако мислим, че можем да направим нещо - това е вярно. 
Ако мислим, че не можем да го направим - това също е вярно.

Затова ме впечатли текстът по-долу и съм го запомнила като образ завинаги.

Ако и вие искате да събудите силата да променяте живота си към хубаво - предлагам го и на вас.

"В стаята на четвърти клас всички пишеха. Пишеше и учителката. Пишеха изречения, които започваха с "Не мога":


"Не мога да ритна топката по-далеч."
"Не мога да го накарам да ме хареса."
"Не мога да направя десет лицеви опори."
"Не мога да прескоча тази ограда."
"Не мога да накарам майка му да дойде на родителската среща."
"Не мога да накарам момчетата да използват думи вместо юмруци."

В края на часа всички сложиха своите "Не мога" в празна кутия от обувки.
Учителката взе лопата и поведе своя четвърти клас към близкия парк.
Започнаха да копаят. Готвеха се да погребат своите "Не мога".

Положиха кутията от обувки на дъното на изкопаната дупка. Покриха я с пръст. Учителката заговори:

- Деца, хванете се за ръце и наведете глави.

Децата се подредиха около пресния гроб, образувайки кръг с наловените една за друга ръце. Наведоха глави и зачакаха надгробното слово на своята учителка.

- Приятели, днес сме се събрали, за да почетем паметта на изречението "Не мога". Докато беше на земята, то докосваше живота на всеки от нас. За съжаление, то беше произнасяно във всички обществени сгради: училища, общински и държавни заведения и дори в парламента. Днес ние осигурихме за "Не мога" място за вечен покой. Написахме епитаф на надгробния му камък. Той бе надживян от своя брат "Аз мога". "Аз мога" не е толкова забележителен и могъщ като "Аз не мога", но с ваша помощ един ден той ще оставя по-значителен отпечатък в живота. Нека "АЗ не мога" почива в мир и нека всеки от вас, които присъствате на неговото погребение, вземе живота си в ръце и продължи напред без него. Амин.

Всеки четвъртокласник бе написал своето "Аз не мога", беше го погребал, беше чул надгробното слово на своята учителка. Върнаха се в класната стая и направиха бдение. Поле отпразнуваха края на "Аз не мога" с пуканки, сладкиши и плодов сок. Направиха надгробен паметник от картон и написаха "Аз не мога" и под него: "Почивай в мир". 
Поставиха и датата.

До края на учебната година картоненият паметник остана да виси над черната дъска. Макар и рядко, някой казваше: "Аз не мога…" Тогава учителката мълком посочваше паметника на погребания "Аз не мога" и ученикът започваше изречението си отначало, сега вече с "Аз мога". 


Така за всеки от учениците на този четвърти клас "Аз не мога" умря завинаги и животът им и до днес преминава без него."


 / Из "Пилешка супа за душата" - Джак Канфийлд, Марк Хансен/
Благодарение на lenny_pld  оттук.

Радостта - естественото ни състояние

Нашето естествено състояние е радостта. Твърде много енергия е необходима, за да се творят лоши мисли, да се изричат лоши думи и да се чувстваме зле. По-лесно е мислим, да говорим и да правим добро.
Избери по-лекия път.

ЗА ПРИСЛУЖНИЦИТЕ, ПРИНЦЕСИТЕ И КРАЛИЦИТЕ

Прислужниците мечтаят за добрата фея.
Принцесите - за прекрасния принц.
Кралиците не мечтаят, а действат.

Прислужниците вярват, че чудеса се случват.
С принцесите те наистина се случват.
Кралиците ги правят сами.
Прислужниците са слаби, но изглеждат силни.
Принцесите са силни, но изглеждат слаби.
Кралиците минават и без маски.

Прислужниците идват по-рано.
Принцесите закъсняват.
Кралиците идват винаги навреме.

Прислужниците за всичко винят себе си.
Принцесите - другите.
Кралиците правят изводи.

Прислужниците не умеят да побеждават.
Принцесите не умеят да губят.
Кралиците не се съревновават.

От прислужници драконите не се интересуват.
Принцесите са изяждани от дракони.
С кралиците драконите дружат.

Защото прислужниците не се интересуват от дракони.
Принцесите се страхуват.
А кралиците ги приласкават.

Прислужниците, даже хубавичките, смятат себе си за втора ръка.
Принцесите, даже уродливите, смятат себе си за красавици.
Кралиците нямат толкова време да се вглеждат в себе си в огледалото.

Прислужниците може да не забелязваш.
Принцесите не бива да не забелязваш.
Кралиците не бива да не забелязваш, когато на тях им е нужно това.

Прислужниците са покорни.
Принцесите са своенравни.
Кралиците са дисциплинирани.

Прислужниците понасят унижения.
Принцесите отмъщават за тях.
Да унижиш кралица е невъзможно.

Прислужниците искат да получат похвала.
Принцесите - внимание.
Кралиците - опит.

Прислужниците обичат.
Принцесите позволяват да ги обичат.
Кралиците не се замислят, кой кого.

Прислужниците всичко разбират и търпят.
Принцесите разбират само това, което искат.
Кралиците всичко разбират и си тръгват.

Прислужниците не умеят да искат.
Принцесите не умеят да чакат.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.

Прислужниците не искат да пораснат.
Принцесите не искат да остареят.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.

Прислужниците виждат света в черно.
Принцесите - в розово.
Кралиците - в розово, в черно и във всички останали цветове.

С прислужниците е лесно.
С принцесите е сложно.
С кралиците е най-вече интересно.

Да си прислужница е сложно.
Да си принцеса е леко.
Да си кралица си заслужава.

Източник: Притчите

 Благодаря ви, че прочетохте това, дано ви е харесало.