Как да се справим с „Емоционалната свидливост“ във взаимоотношенията си с хората?

статия от Рейчъл Г. Болдино  за  www.SixWise.com

Какво точно означава „емоционална свидливост“ и как се проявява тя в различните връзки между хората?

Един полезен начин да се обясни концепцията за емоционалната свидливост е да си я представим във връзка с пълната й противоположност: емоционалната щедрост, или казано по друг начин, „щедрост на духа“. Помнете, че може да се сблъскате с емоционално стиснати хора във всяка сфера на живота си. Например, на работното място - шеф или колега, който е „емоционално свидлив“ и пословичното потупване по гърба за добре свършена работа. По подобен начин, емоционално стиснат приятел се държи резервирано при изразяване на похвала, при изричане на мили думи, комплименти или изразяване на обич и привързаност. 

Като пример на емоционална свидливост в контекста на взаимоотношенията родители-деца, син-тийнейджър може да се чувства наистина обичан от бащата, само когато носи идеални оценки от училище или има невероятни успехи на спортното поле. Някакси, вероятно неуловимо, а може би не толкова трудно уловимо, бащата е изпращал на сина си деструктивното послание, че любовта е ограничена и условна, и че ако синът му носи оценки пет плюс вместо шест плюс, тогава не е толкова достоен за любовта на баща си.

И накрая, един емоционално свидлив интимен партньор или съпруг/-а спестява мили думи, жестове на любов, целувки, прегръдки, гушкания, масажи, разтриване на гърба, дори секс и други емоционални и физически знаци на обич, раздавайки ги като милостиня само когато той/тя е в настроение. Като допълнение, много емоционално стиснати съпрузи или партньори са особено свидливи и неохотно раздават изрази на любов като „Обичам те“ или „Ти си всичко за мен“ или „Ти си най-добрият/добрата“ или „Изглеждаш невероятно красива/хубав.

Какво може да ни научи Голямата Депресия за емоционално свидливите хора

Емоционално стиснатите партньори обикновено спестяват похвалите, любовта, проявите на привързаност и нежност или ги раздават само много пестеливо.

Една полезна метафора е периодът на 30-те години на 20 век в САЩ, това променливо, икономически нестабилно десетилетие, което е печално известно като "Голямата Депресия".

По онова време кухните за безплатна супа и другите благотворителни организации е трябвало да разпределят на дажби ограничените количества храна, за да могат да нахранят всеки гладен клиент, в противен случай храната буквално е щяла да свърши. Простичко казано, имало е ограничено количество храна и други стоки, затова тези запаси е трябвало да се раздават много внимателно и пестеливо.

Точно както през Голямата депресия е имало ограничени ресурси, така има определени хора, които вярват (неправилно), че има само определено количество любов, което могат да раздават в техните взаимоотношения. Поради това погрешно вярване те се държат така, сякаш любовта е нещо, което трябва да бъде трупано, спестявано и дори властнически разпределяно на другите – вместо да вярват, че любовта е нещо, което трябва да бъде раздавано щедро и изобилно, сякаш краят й не се вижда.

Но всъщност е факт, че няма, никога не е имало и няма да има „ограничено крайно количество“ любов на света. Всъщност, любовта е един от най-неограничените и самоподхранващи се „ресурси“, до които имаме достъп. Всъщност, колкото повече отдаваме, толкова повече любов намираме в сърцето си, за да можем да продължаваме нататък. 

Една кратка случка илюстрира това: много живо си спомням разговора си с една млада майка, която току-що беше родила второто си дете. Тя ми сподели, че по време на някои от най-тревожните моменти на втората й бременност, тя се е безпокояла, че може би няма да има достатъчно любов, която да даде на второто си бебе; че може би има само „определено количество“ майчина любов и че може би цялата тази любов вече е отишла при първото й дете. 

Но тя сподели с дълбока радост, че когато второто й бебе най-накрая се родило, тя открила, че е вярно точно обратното – всъщност, в момента, в който е родила за втори път, всичките й безпокойства за „може би ограничената природа на любовта“ се стопили и сърцето й преляло от повече любов, отколкото можела да си помисли, че е възможно да изпита. 

Какво прави хората емоционално свидливи в техните взаимоотношения?

Може би има малък брой хора, които просто са си студени, дистанцирани и емоционално стиснати по натура. С други думи, по някаква причина, емоционалната свидливост е черта на характера, която е била вградена в самата същност на тяхното същество. 

Но много емоционално стиснати хора са научили това поведение някъде по пътя си. Може би техните родители и/или един (или двама, или петима) от техните екс-романтични партньори са били емоционално стиснати към тях, и те просто са се научили да подражават на това поведение във всичките си връзки. 

Един огромен фактор при емоционалната стиснатост, както вече навярно сте предположили, е контролът. Ако един човек отдава любовта си, добротата и обичта си в една връзка много пестеливо и непредвидимо и ако другият партньор в тази връзка постоянно търси отчаяно каквито и да са малки трохички обич, които може да дойдат, а може и да не дойдат, в такъв случай емоционално стиснатият партньор със сигурност държи контрола. И, разбира се, съществуването на такъв масивен дисбаланс на власт в една връзка никога не е здравословен или желателен. 

Тъй като емоционално свидливите хора виждат любовта като ограничена количествено и условна – вместо да я виждат като неограничена и безусловна – и понеже са толкова свидливи към количеството обич, което с желание „отпускат“ на почти всеки в живота им, често те в края на краищата създават атмосфера на емоционално лишение или дори пълен емоционален глад в техните домове. 

В книгата си “Ти ли си човекът за мен?“, специалистката по взаимоотношения д-р Барбара де Анджелис пише: „За какво да бъдем с някого, който е емоционално затворен? Оставането във връзка с човек, който не може да сподели чувства, е форма на самонаказание…. Вие заслужавате да имате някого в живота си, който да показва любовта и благодарността си постоянно. Обратното на емоционалната щедрост е емоционална стиснатост – трупането на любов и емоции в запас, сякаш те са в ограничени количества и предлагайки на вас само мънички парченца от сърцето си… Освен ако не искате постоянно да работите като учител, избягвайте връзките с емоционално свидливи партньори!“

Емоционалната стиснатост може да нанесе сериозни поражения на взаимоотношенията, но не сте длъжни да я търпите повече.

Как да се справяме с емоционално стиснатите хора в НАШИЯ живот? 

Е, не е лесно, в ничии представи, но по-долу ще намерите няколко възможни стъпки, които може да обмислите:

1. В зависимост от природата на връзката ви, може да пожелаете да се изправите лице в лице с човека и направо да му кажете, че неговото емоционално стиснато, въздържащо чувства поведение е жестоко и неприемливо.
2. В този момент човекът може да се ядоса и да започне да се отбранява или може да признае, че имате основание. Ако човекът признае до някаква степен, че имате основателна причина, тогава имате истинска възможност да започнете разговор, който няма да бъде лесен, но със сигурност ще си струва.
3. Дайте на човека конкретни примери за неговата емоционална стиснатост.
4. Кажете на човека как точно тези конкретни случаи на емоционална стиснатост са ви накарали да се почувствате (наранен/а, ядосан/а, предаден/а, тъжен/на, отчаян/а, необичан/а).
5. Обяснете как правите всякакви усилия да бъдете емоционално щедри в любовта и привързаността си и как заслужавате същата щедрост в отговор.
6. Ако човекът изглежда отворен и възприемчив и иска да ви чуе, дайте му/й малко време, първо да смели информацията и след това да я приложи в някои промени в поведението си.
7. Ако човекът изобщо не изглежда отворен и желаещ да чуе това, което имате да кажете и не изглежда да иска да възприеме идеята да направи някои необходими промени в поведението си, може да се наложи да преоцените цялата си връзка с него/нея и да попитате себе си честно и направо, какво получавате от тази връзка, ако въобще получавате нещо.