В един много стар будистки текст има една история за степента на интуитивност у учениците по време на обучението им в будизъм. Като повечето будистки легенди, и тази е богата на метафори и символизъм. Тази притча, наречена "Четирите коня" или на японски, "Шайм", е използвана от векове да подтикне учениците в будизма към по-дълбока интуитивност и себереализация.
"Един човек се приближил до Буда и му казал "Не те моля да ми говориш. Не моля и за мълчание. Как можеш да ме посъветваш?"
Буда го погледнал и не казал нищо.
Човекът се поклонил и казал: "Прекрасно. Твоята доброта и мъдрост ме пробудиха. Сега виждам идеално."
След като човекът си отишъл, един от последователите на Буда казал: "Учителю, озадачен съм. Останахте безмълвен, а защо тогава този човек ви благодари горещо, че сте му помогнали да се събуди и види истината?"
Буда отговорил: "Спомни си как един добре гледан кон вижда камшика и тръгва да тича".
Буда казал на учениците си, че има 4 вида коне. Първият тръгва да тича само при вида на камшика. Вторият реагира, когато камшикът леко докосне козината му. Третият реагира, когато камшикът докосне тялото му и усети болката. Четвъртият се затичва чак когато болката от удара проникне до костите му.
Така са и хората - тези, които успяват да достигнат до истината без думи или дори без мълчание, а я усещат на интуитивно ниво, са като първия тип коне.
Вие от кой тип сте?
Няма коментари:
Публикуване на коментар