Да споделя сподялба. Днес ходих на зъболекар и се размина без неприятни манипулации (отложени са за края на този месец :sick: ) но след това се качих в колата, кучето беше там, и излизайки от паркинга изведнъж почувствах такова силно чувство на удовлетворение и благодарност за всичко, което имам - много ясно и силно (сигурно бях щастлива, че и зъболекарят ми се размина за месец хехе). Закарах кучето на един от плажовете да потича - там обикновено има други кучета, да си поиграят. Пуснах го да тича, а аз седях в колата, защото духаше много, а нямах нито шапка, нито качулка или ръкавици. То обиколи наоколо и се чучна да ме гледа отвън.
Добре, рекох си, ще сляза с него по брега, ще издържа 5-10 минути, той има нужда да потича. Имаше 2 кучета, с едното се разминаха в движение, собственичката бързаше нанякъде, кучето беше на повод. Другото го пуснаха специално да потича с моя Шаро. И двете кучета - елегантни, почти еднакви по размер, игриви. Хората се спираха по алеята да гледат как се гонят - много бяха красиви. Да де, ама мой Шаро потича малко с него и го заряза - дойде при мен с онази озъбена муцунка - хайде да играем. Хубаво, ама аз нямам топка да му хвърля. Потичах малко с него - той тича около мене. Другото куче погледа-погледа жално и тръгнаха в друга посока.
Хвърлях пръчици да ги гони Шаро и да ги носи обратно - той обича. Не ги намери твърде в пясъка всеки път, обаче с мерак тичаше към мен - и се прибра с мен в колата. Странно ми се видя - иначе е много игрив с другите кучета. После си помислих - онова чувство на радост и преизпълненост с щастие - вероятно и той го е усетил, кучетата са безпогрешни в усещането на енергията около себе си - може би затова искаше с мен да си играе... Потичахме малко заедно, после се прибрахме.
Излязохме след още час отново - в горичката. Ние с мъжа ми - в колата, защото заваля, обяд-пикник, а Шаро да тича наоколо. Иначе дъждът не му пречи, но този път - с нас... Странна работа. Обиколи наоколо, после пак се примоли да го приберем - а дъждът беше спрял...
Няма коментари:
Публикуване на коментар