Изобилието и Законът за даването и получаването

Днешната ми мисъл за размисъл от 21-дневното медитативно предизвикателство на Дийпак Чопра

Изобилието и Законът за даването и получаването

Днешната мисъл за фокусиране:

"Днес и всеки ден, давам това, което искам да получа."

Животът процъвтява чрез закона за даване и получаване. Нищо не е статчино. Нашето тяло процъфтява чрез динамика и непрекъсната промяна. Спирането на течението на кръвта ни причинява съсирване както спирането на потока на реката причинява задръстване.
Никъде в естествения свят не съществува застой. Процесът на даване и получаване е основна част от богатството и изобилието на природата.

По същия начин, законът за даването и получаването е много прост:
Ако искаш радост, дай радост на другите. Ако любов е това, което търсиш, тогава давай любов. Ако материални неща са в мечтите ти, помогни на други да бъдат богати.

За да бъдеш благословен с всичко, което желаеш в живота си, научи се наум да благославяш другите с всичко, приятни мисли, добри мисли, комплименти и дори усмивка. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.  Изобилието е друго име за Универсалното Добро, което винаги е около теб. Приемай Универсалното Добро и го раздавай на другите,

Днес, поднасяй дар на всеки, с когото се срещнеш. Дарът не е необходим да бъде скъп -  цвете, усмивка комплимент, предложена помощ или беззвучен благослов. Останете отворени да приемете с благодарност всички дарове, които ви се предлагат.

Днешната мисъл за фокусиране е следната:

Днес и всеки ден давам това, което искам да получа

Докато вървите през вашия ден, носете усещането за изобилие със себе си и си припомняйте днешната мисъл за фокусиране.

Днес и всеки ден давам това, което искам да получа.

Намасте.

За останалите закони от Седемте закони за успеха на Дийпак Чопра може да прочетете тук.

Животът след смъртта - Стюарт Хамероф

Quantum Entangled Consciousness - Life After Death - Stuart Hameroff from Philip Cunningham on Vimeo.

Нурзакарим Норбеков, "Провокативно бодване" или какво е суфизъм?

Връзката ум-заболяване-здраве винаги ме е вълнувала. Методите на Норбеков малко ме бунтуват вътрешно, макар че чувството му за хумор намирам за изумително. Но той ми се струва малко стресиращ и грубоват, а моята душа е нежна - но! трябва да призная, че има резултати. Публикувам този откъс от сайта на Институт на Норбеков  за размисъл - отговаря на въпроса - при кой тип хора се получават резултати с тези методи. Аз определено не съм от мазохистите, не съм от тези, на които, като им се скарат или ги обидят, "влизат в пътя". 

И все пак открих нещичко и за себе си в долния текст. Може би и вие ще откриете.

Приятно четене. 

Провокативно бодване

Оздравяването е само една от посоките в дейността на нашия Институт за човека. Вече четвърта година ние сме признати лидери в тази област. 

При нас оздравяват 95% от болните.

Заемаме се с 80 от най-разпространените болести, включително и с тези, с които европейската медицина се е отказала да се бори.

Правим строг подбор на пациентите, но не според тежестта на заболяването, а в зависимост от степента на морална зрелост, на самовзискателността. 

Тези, чиито дух, душа и тяло са хукнали в различни посоки и живеят поотделно, всеки за себе си, не са част от нашата аудитория. Това са пришълци, дошли да впишат в списъците си поредния загубеняк в бяла престилка, това са камикадзета, които се гордеят с болестите си, това са и онези, чиято единствена цел в живота е да оздравеят, но тя си остава недостижима, защото достигането й би ги лишило от смисъла на живота им. 

Като начало учим нашите преподаватели да казват на болните всички тези гадни неща. Ако някой ме упрекне в нехуманност, отговарям, че съм доктор по различни западни науки, но по суфистка медицина съм само ученик в горен клас и така са ме учили. В Русия лекарите са много умни - учат медицина цели шест години, а преди време половината от тях са изучавали скелетите на Маркс и Ленин. В Америка хората са по-простички - там учат медицина само дванадесет години, а пък на изток, да не говорим - скапана работа: там за тази цел се заделят някакви си 40 години. 

Защо толкова много ли? Защото суфиската традиция изучава не европейската симптоматична медицина, която действа на принципа където са болежките, там да се прилагат илачите, а останалото - както дойде. Просто така нищо не те боли, даже коляното. Само дето 90 % от артритите имат инфекциозен произход. Странно нещо: премахваш с всички сили болките, а сифилиса си остава… Нещо такова е и съвременната медицина: пременил се Илия, погледнал се-пак в тия! Суфистката медицина се интересува от причината за болестта.  

Още първия ден пациентите се делят на две категории: такива, които вече здраво ги болят зъбите и такива, които имат само наченъци на кариес. Това са различни категории болни и различни категории хора. Първите, които пет пари не дават за себе си, идват при мен, за да премахна от тях болката, но не и болестта. Моята задача е така да ги сиктирдосам, че да се ометат със скоростта на светлината псувайки и кълнейки всички и всичко.  В медицината има такава процедура - извеждане на скрита инфекция. Аз правя провокативно бодване, а спящата инфекция - прас! - изскача. 

На следващото занятие остават само тези пациенти, чиито души са живи, които имат зрящи сърца. По-нататък ние им помагаме да почувстват в себе си истинска вяра, че могат да бъдат господари сами на себе си. Човек фиксира дадена болна част от тялото си и постепенно започва да я контролира,убеждавайки се, че е Личност и така постепенно побеждава болестта.

norbekov.bg

Още за категориите болни, според Норбеков, четете тук: Защо някои хора само се оплакват, а не взимат мерки за здравето си. Портрет на хронично болния от Норбеков

Х-фактор - музиката, която кара душата ми да пее или да плаче

Мисля честичко за музиката и влиянието й върху нас напоследък. Всъщност, музиката винаги е заемала голямо място вживота ми - откакто почнах да свиря на пиано на 5 годинки, та и досега. Много моменти или периоди от живота си свързвам с определени песни, всяка песен е история, която мога да разкажа... някои хора имат удивителна памет за факти, аз имам памет за емоции и музика...

Все още нямам съвсем точен отговор, защо понякога в клуб някоя песен натиска определени бутони у мен и отключва нещо, над което дори и аз нямам власт, не че искам да го овладявам... тогава танцувам, без да забелязвам никого около себе си - някакси, съществувам само аз и песента - на целия свят. Случвало се е, като отзвучат финалните акорди, да видя кръгче около себе си и хора, които ме гледат и сякаш душите ни си говорят...

Едно от любимите ми предавания е X-фактор. Гледаш в реално време как  довчерашната ученичка или продавач излизат на сцената, отварят уста - и забравяш всичко, чудото става. Помня стъпка по стъпка израстването на Лиона Луис - беше като магия.

И тази година имам любимци.. Като я видях си помислих - хм, доста е пухкавка, кожата й не е идеална, прическата - грозновата - но когато запя, ме остави без дъх... :)



И тази вечер... темата беше Хелоуин, разбира се.

Имам си вече тройка любимци:

Естествено, на първо място ми е Ела, която видяхте по-горе (винаги името й ми напомня за Ella Enchanted, като в съответния филм  :) ) Много ми хареса изпълнението й, не знам защо онази кляфка Никол Шлезингър тръгна да разправя глупости за вокала и тоналността и т.н., според мен, за да може да гласуват за нейните изпълнители... Според мен, нарочно грапав глас, който кара в жилите ти да преминава пясък... и кристално чист и мощен на високите тонове.



Джаамейн (Jahmene). Удивително е как при невероятния му глас и талант, при всички хора, които казват, че той ги е вдъхновил  - може да е все още толкова стеснителен, тихичък, с това нервно изсмиване, когато е под напрежение и над което каза, че работи... humble е думата - смирен -  която напира - и все пак - не е ли това едно малко чудо, как се съвместява всичко това в един човек. С една забележчица, която ще премълча - отново добро изпълнение.



И моята изненада... James Arthur. Не беше сред любимците ми, защото ми се виждаха в повече неговите doom and gloom, но тази вечер песента му ме разтресе. Толкова мощно, невероятно силно изпълнение, напомни ми на Джо Кокър по едно време, той също така се "забравя", като пее - удари ме в слънчевия сплит

Закон за привличането - основни понятия

ДЕФИНИЦИЯ НА ЗАКОНА НА ПРИВЛИЧАНЕТО – Привличаме в живота си това, към което отправяме вниманието, енергията и интереса си  - независимо дали го искаме, или не.

Когато в живота си виждаме нещо желано и казваме с много чувство - "Искам още от същото! " - го получаваме

Когато виждаме нещо нежелано и казваме с много чувство "Не искам това в живота си" - пак го получаваме.

Най-лесният начин да бъде представен Законът за привличането е да си представим себе си като магнит. Най-общо казано, според този закон, „Подобното привлича подобно”.

Доста хора не разбират, че всяка мисъл има определена честота и може да се измери. Мислите ни изпращат нещо като магнетичен сигнал, привличащ това, за което мислим, и което има същата честота, обратно към нас! Представете си живот в охолство и ще го привличете към себе си! .

Проблемът е, че повечето хора мислят за онова, което не искат, а после се чудят защо им се случва отново и отново.

Законът за привличането не прави разлика дали това, за което мислите, според вас е добро или лошо, дали го искате или не. Той просто откликва на мислите ви, на вниманието, което отделяте на това нещо – така е създадена Вселената.
Ако често мислите за безпаричието си, за това, че нямате любим човек и ако това ви кара да се чувствате ужасно – това е сигналът, който изпращате към Вселената и получавате още от същото. Това е процесът на творене на собствения ни живот, който при повечето хора се случва "по подразбиране" - т.е. като откликват на това, което имат в живота си или което виждат пред себе си.

Сътворяването се случва непрекъснато и няма бутон, с който да го изключим.
Всеки път когато мислим за нещо, сме в процес на сътворяване и от тези мисли ще се прояви нещо. Законът за привличането казва: „Ще ви дам, каквото кажете” и така ако се оплаквате от нещо лошо, вие създавате още повече от това, лошото.
Когато имаме положителна нагласа - привличаме положителни хора, обстоятелства и събития.

Когато сме настроени отрицателно и сме сърдити - привличаме сърдити хора и отрицателни обстоятелства. Често имаме смесица от мисли, положителни и отрицателни. Тази мисъл, която преобладава, независимо дали я осъзнаваме или не, определя какво ще привлечем в живота си.



Когато хората започнат да разбират Закона за привличането, започват да се плашат от отрицателните мисли, които улавят в главата си. За щастие, живеем в реалност, в която съществува буферът на времето. Тоест, резултатът от нашите мисли, това, което привличаме, идва не веднага, а след известно време. Така че имаме време да  заместим отрицателните мисли, които са се появили у нас, с положителни.