Трите важни клавиша на компютъра и в живота ни

Приказка за ненужната саможертва

Просто и нагледно за това как понякога ние самите сме готови да погубим живота си

- Това ли е опашката за принасяне на жертва?
- Това е, това е! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие - 853.
- Олеле… И кога ще ми дойде редът?
- Не се безпокойте, тука бързо върви. Вие в името на какво принасяте жертва?
- В името на любовта. А вие?
- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
- А какво жертвате?

- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам, всичко. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок?

Оставих любимата си работа, защото беше далече от вкъщи. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чистички и нахранени. Всичко за децата. За мен - нищо.

- О, напълно ви разбирам. А аз искам да пожертвам своя връзка. Разбирате ли, между мен и мъжа ми вече нищо не остана. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но…

Да можеше мъжът ми да си тръгне пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. А на мен ми е мъчно за него - плаче, все пак! И така си живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: «Номер 852, заповядайте!».

- Ох, аз влизам. Така се притеснявам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

Номер 853 се свива и продължава да си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне Номер 852 излиза от кабинета.

- Какво стана? Какво ви казаха? Приеха ли ви саможертвата?
- Не… Имало изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
- Как така? Защо? Защо не веднага?
- Ох, миличка... ами питаха ме: „А вие добре ли си помислихте? Все пак това ще е завинаги!“. Аз им викам: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. 

А те ми казват - седнете и гледайте екрана. А там - един странен филм такъв, За мене. Сякаш децата вече са пораснали. Дъщерята е омъжена през девет планини в десета. Синът ми се обажда един път в месеца, сякаш насила, снахата говори със стиснати зъби...Питам го: „Защо се отнасяш към мене така, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „Мамо, за Бога, не се меси в живота ни. Нямаш ли какво с какво друго да се занимаваш?». Ами с какво да се занимавам, като цял живот с нищо друго, освен с децата си, не съм се занимавала? Май излиза, че децата ми не са оценили жертвата ми? Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият! Номер 853!“

- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие, какво става! Ама хайде, влизам!

- Заповядайте, седнете. Какво сте донесли да жертвате?
- Връзката си…
- Ясно… Я да видим.
- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е приятна. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
- В името на какво искате да пожертвате връзката си?
- За да запазя семейството…
- Чие семейство, вашето ли? А има ли нужда да се запазва?
- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, непрекъснато лъже, нямам сили вече.

- А вие?
- Аз какво? Появи се в живота ми друг човек, сякаш започнахме връзка.

- Връзката с него ли искате да пожертвате?
- Да… За да запазя семейството.
- Кое семейство? Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За какво семейство говорите?

- Какво от това? Нали още сме женени по документи, значи сме семейство.

- Значи всичко това ви устройва?

- Не, не,  Как може това да ме устройва! Все плача и страдам.

- Но за нищо на света няма да се съгласите да смените това срещу нова връзка, така ли?

- Е, тя не е толкова дълбока, новата връзка, ей така само – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.

- Щом на вас няма да ви е жал за нея, на нас - още по-малко. Давайте си саможертвата.

- Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пускате на мен?
- Филмите са различни. На някои са за бъдещето, на други – за миналото… 

Вашият е за настоящето. Гледайте.

- О, Боже! Та това съм аз. Аз какво, така ли изглеждам??? Не е вярно, аз се грижа за себе си.

- Това е как вашата душа се проектира върху външността ви.

- Точно така ли? Прегърбени рамене, устните в права линия, помътнял поглед, увиснали коси…

- Така изглеждат хората, когато душата плаче…
- А това момче кое е? Хубавко такова… Притиска се в мен!
- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
- Що за глупост? Мъжът ми е голям човек
- В душата си е дете. И се притиска към майчицата си...
- Той и в живота е такъв. Все се присламчва, все го тегли към мене...
- Значи, не вас ви тегли към него, а него го тегли към вас?

- Аз от малка съм научена - жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.

- Ами че то така си е станало. Силната, решителна и мъдра мамичка  ръководи своето момче-мъж.  И му се поскарва, и го съжалява, и го приласкава, и му прощава  А вие какво искахте?

- Много интересно! Ама аз нали не съм му майка, а жена! А във филма... Той се чувства толкова виновен. Всеки момент пак ще хукне при оная неговата фльорца, а аз въпреки всичко го обичам!

- Разбира се, нали момченцето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… Както и да е, това е краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не си ли променихте решението?

- А бъдещето? Защо не ми го показахте?

- Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган" ще избяга, ако не при друга жена – към някоя болест. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да се откъсне от майчината пола. Та нали и той също иска да порасне.

- Но аз какво да правя? Заради какво да се жертвам тогава?
- Вие си знаете. Може би ужасно много ви харесва да сте майка.  Повече, отколкото да сте жена.

- Не! Искам да съм любимата жена!
- Мамичките също понякога са любими жени, даже често се случва. Е, какво? Готови ли сте да се принесете в жертва? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?

- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
- Разбира се, ние даваме време за размисъл.

- А съвети давате ли?
- С желание и с удоволствие.
- Кажете ми, моля, ви, какво трябва да направя, за да може мъжът ми... да порасне ли, де да знам. 

- Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която й плачат в топлата мека пазва.

- Така ли? Мислите ли, че ще помогне?

- Обикновено помага. Но само в случай, че изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.

- Ще помисля…

Номер 853 разтреперана излиза от кабинета, здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.

№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.

- Готова съм да пожертвам интересите си, за да не огорчавам мама.

Вратата се затваря. По коридора се разхождат хора, притискайки към гърдите си желания, способности, кариери, таланти, възможности - всичко, което са готови самоотвержено да принесат в жертва.

Автор: Ирина Сьомина

За премахване на негативността - Говиндам Ади Пурушам - Bhaja Govindam

 "Премахва всякакви негативни настройки, опитайте" - това е заглавието на видео с мантра в ютюб. Интересно, нали? Намерих го случайно тази сутрин, след като имах странен сън - не чак толкова, но все пак... - сякаш случайно ми попадна, но точно навреме - нали няма нищо случайно. :) Изпълнителката е Gaurandi Devi Dasi или известна като Пия, а видеото е на Светлана Пермякова, снимано е на о-в Гран Канария, един от Канарските острови - залив, бряг, небе - точно каквото обичам. Накрая има прекрасен залез, монтиран много майсторски да съвпадне с края на песента. Останах очарована.

Потърсих какво значат думите на мантрата и Гугъл ме доведе до... Джордж Харисън - да, същият, от Бийтълс.  Оказа се, че тази мелодия е продуцирана и изпълнена от Джордж Харисън с участието на "The London Radha Krishna Temple rose" и се е изкачила до номер 16 в класацията на британски сингли през 1970-та година. След това е станала класическа, безвременна мелодия, която всеки ден се пее в хиляди храмове по целия свят, възхвалявайки божествата Шри Шри Рада и Кришна сутрин. Албумът днес е познат като "Goddess Of Fortune" или "Богинята на съдбата"

Ето изпълнението на Пия което аз харесах, приятно слушане.

Ето и текстът на мантрата, благодарение на Вринда - сайтът на българската Веда асоциация. Основната мантра аз чувам мъничко по-различно, с един добавен звук: "говиндам ади-пурушам там-а ахам баджами"

ГОВИНДАМ

говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами

говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами

говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами (1) венум кванантам аравинда-далайатакшам бархаватамсам аситамбуда-сундарангам кандарпа-коти-каманийа-вишеша-шобхам говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами

(2) ангани йасйа сакалендрийа-вритти-манти пасйанти панти калайанти чирам джаганти ананда-чинмая-сад-уджвала-виграхасйа говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами

Превод (1) Прекланям се пред Говинда, предвечния Бог, който свири на трансцеденталната Си флейта. Очите Му са като лотусови цветове, Той е украсен с паунови пера, а цвета на Неговото тяло прилича на млад черен облак, въпреки че с качествата Си е по-красив от милиони купидони.

(2) Прекланям се пред Говинда, предвечния Бог, чиято трансцедентална форма е пълна с блаженство, истина и изобилие и по този начин е пълна с най-ослепителното величие. Всяка част от Неговата трансцедентална фигура притежава всички качества на всяка друга част и вечно съзерцава, поддържа и проявява безброй духовни и материални вселени.

Разбира се, текстът е възхвала на бог Говинда, което е едно от имената на Кришна.

Тъй като Бог е един, за мен няма особено значение дали му казват Бог, Аллах, Кришна и т.н.

Ето и оригинала на Джордж Харисън

За магическата кухня или умението да обичаш и Дон Мигел Руис

Любовта е вътре в нас

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ ИМАТЕ МАГИЧЕСКА КУХНЯ вкъщи. В тази магическа кухня вие разполагате с всякаква храна, каквато си пожелаете, откъдето и да е по света, колкото поискате. Никога не се боите, че няма да има какво да ядете. Каквото и да пожелаете, можете да го имате на масата си. Вие сте много щедър с храната си, раздавате я безусловно на другите, бед да искате нещо в замяна от тях. Който и да дойде в дома ви, вие го храните просто заради удоволствието да споделите храната си и къщата ви е винаги пълна с хора, които идват да хапнат от вашата магическа кухня. Един ден на вратата ви чука човек, който държи пица и ви казва “Здрасти, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако правиш всичко, каквото ти кажа. Никога няма да си гладен, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да се отнасяш добре към мен.”    Можете ли да си представите вашата реакция? Във вашата кухня вие можете да имате същата пица и дори по-добра. А този човек идва в къщата ви и ви я предлага, ако правите това, което той поиска. Вероятно ще се засмеете и ще кажете: “Не, благодаря! Нямам нужда от нея, имам храна в изобилие. Можеш да дойдеш вкъщи  и да ядеш каквото поискаш и не е необходимо да правиш каквото и да било в замяна. Не си мисли, че бих почнал да правя каквото поискаш. Никой не може да ме манипулира с храна."    Сега си представете точно обратното. Изминали са няколко седмици, а вие не сте яли нищо. Гладувате и нямате пари да си купите храна. Човекът с пицата идва и ви казва: “Здрасти, ето я храната. Можеш да я имаш само ако правиш това, което ти кажа.” Вие подушвате храната и сте много изгладнял. Решавате да изядете храната и да правите това, което този човек поиска от вас. Хапвате малко и той ви казва “Ако искаш повече, можеш да го имаш, но трябва да продължаваш да правиш това, което искам от теб."    Имате храна днес, но утре може да нямате и затова се съгласявате да правите всичко, каквото можете заради храната. Можете да станете роб заради храната, защото се нуждаете от нея и я нямате. Тогава след известно време се появяват съмненията. “Какво ще правя без моята пица? Аз не мога да живея без нея. Какво ще стане ако партньорът ми реши да даде пицата на някой друг – моята пица?”   Сега си представете, че вместо за храна говорим за любов. Вие имате изобилие от любов в сърцето си. Имате любов не само за себе си, но и за целия свят. Обичате толкова много, че не се нуждаете от ничия друга любов. Вие споделяте любовта си без условия, вашата любов не познава думата ако. Вие сте милионер в любовта, а някой чука на вратата ви и казва: “Хей, ето аз имам любов за теб. Можеш да имаш любовта ми само ако правиш това, което искам от теб.”    Когато сте изпълнени с любов, каква ще бъде реакцията ви? Ще се засмеете и ще кажете: “Благодаря, но не се нуждая от твоята любов. Имам същата любов, ето тук в сърцето си, дори по-голяма и по-добра и споделям любовта си без условия.”    Но какво ще стане ако вие сте гладни за любов, ако нямате тази любов в сърцето си и някой дойде и ви каже: “Искаш ли малко любов? Можеш да я имаш, ако правиш това, което ти казвам.” Ако сте гладни за любов и вкусите от неговата любов, вие ще правите каквото можете за тази любов. Можете да имате такава голяма нужда, че дори да продадете душата си само за малко внимание.    Сърцето ви е като тази магическа кухня. Ако отворите сърцето си, вие вече имате цялата любов, от която се нуждаете. Не е необходимо да обикаляте света в просене на любов: “Моля ви, нека някой ме обича. Толкова съм самотен. Не съм достатъчно добър за любов. Нуждая се някой да ме обича, да ми доказва, че заслужавам любов.” Любовта е вътре в нас, но ние не я виждаме.    Можете ли да видите драмите, които създават хората, когато смятат, че нямат любов. Те гладуват за любов и когато вкусят малко нечия чужда любов, започват да изпитват нужда от тази любов и биват обсебени от нея. Тогава идва голямата драма: “Какво ще правя, ако той ме остави? Какво ще правя без него?” Те не могат да живеят без "доставчика", този който им осигурява ежедневната доза. И за това малко парче любов те позволяват на другите хора да контролират живота им, тъй като иначе гладуват. Позволяват на другите да им казват какво да правят и какво да не правят, как да се обличат и как да не се обличат, как да се държат и как да не се държат, в какво да вярват и в какво да не вярват. “Обичам те, ако се държиш по този начин. Обичам те, ако ми позволиш да контролирам живота ти. Обичам те, само ако си добър с мен. Ако не си, тогава забрави за любовта ми.”    Проблемът при хората е в това, че не знаят, че имат магическата кухня в сърцето си.  Цялото това страдание е започнало, защото преди много време сме затворили сърцата си и не чувстваме, че любовта е там. В определен момент от нашия живот започваме да се страхуваме от любовта, защото смятаме, че любовта не е честна. Любовта наранява. Опитваме се да бъдем достатъчно добри за някой друг и се проваляме. Имали сме вече 2-3 любими и няколко разбити сърца. Да обичаш отново означава да рискуваш твърде много.    Разбира се, ние имаме толкова много  присъди към себе си, че вероятно не можем да се обичаме. И ако няма достатъчно любов за нас самите, как тогава можем да претендираме, че споделяме любовта си с някой друг? "Умението да обичаш - Толтекска книга на мъдростта"  Дон Мигел Руис

25 мисли за притеснението, които да ни помогнат да го преодолеем

Едно от нещата, което най-много отравя ежедневието ни, дори без да подозираме, е навикът да се безпокоим за различни неща. Това действително е навик, който усвояваме с времето - малките деца не се тревожат за нищо, те живеят напълно в сегашния момент, без да се безпокоят за нищо, което може да се случи в бъдещето.

На пръв поглед, да се безпокоим за това, което може да стане в бъдеще, изглежда разумно - та нали ако се подготвим, ще можем да посрещнем по-добре лошото, което може да дойде в живота си? Или ако една майка се безпокои за детето си, това значи, че е добра майка и го обича и му мисли доброто?

Това обаче е заблуда. 

Тревогата и безпокойството не ни правят нито по-подготвени, нито по-ефективни. На практика, те ни отнемат от силата. Когато се безпокоим, тревожим се или сме объркани, тогава можем по-малко, не сме толкова целеустремени, правим грешки и т.н. 

Ето 25 мисли, които могат да ни помогнат да помислим върху това, какво е безпокойството и тревогата - и да решим, дали ги искаме в живота си.

1. “Безпокойството никога не спестява мъката в утрешния ни ден; то само изсмуква радостта от днешния"
   – Лео Бускалия
2. “Безпокойството често придава големи сенки на малки неща.”
   – Шведска пословица
3. “Ако искате да проверите паметта си, опитайте се да си припомните за какво сте се безпокоили на днешния ден преди една година.”
   – Е. Джозеф Косман
4. ”Понякога хората се привързват към тегобите си повече, отколкото тегобите са привързани към тях.”
   – Джордж Бърнард Шоу
5. “Умората ни често е причинена не от работа, а от безпокойство, неудовлетворение и негодувание.”
   – Дейл Карнеги
6. “Най-голямата грешка, която може да направите в живота си, е да се боите непрекъснато, че може да сгрешите.”
   – Елбърт Хъбърд
7. “Ако попитате кой е най-важния ключ към дълголетието, ще трябва да кажа, че това е избягването на безпокойството, стреса и напрежението. И ако не ме попитате - пак ще трябва да го кажа. ”
   – Джордж Ф. Бърнс
8. “Когато погледна назад към всичкиге си тревоги, си спомням за историята на стареца, който на смъртното си легло казал: "Имал съм много тревоги за евентуални проблеми в живота си - повечето от които никога не се появиха.”
   – Уинстън Чърчил
9. “Безпокойството е тънка струйка страх,  процеждаща се през ума. Ако бъде насърчавана, тя прорязва канал, през който се изцеждат всички други мисли.”
   – Артър Самърс Рош
10. “Ако се отнасяш към всяка ситуация като на живот и смърт, ще умираш много пъти.”
    – Дийн Смит
11. “Когато някой изпитва твърде голям ужас от предстоящото, той чувства известно облекчение, когато проблемът се появи наистина.”
    – Джозеф Джубърт
12. “Не можеш да промениш това, че птиците на безпокойството и грижата ще прелитат над главата ти, но можеш да им попречиш да свият гнездо в косата ти. ”
    – Китайска поговорка
13. “Тревогата е като да си хванат в капан в улица без изход. Мисленето отваря нови булеварди.”
    – Калън Хайтауър
    
14. “Тревогата е като люлеещ се стол: тя ти дава нещо да правиш, но никога не те отвежда нанякъде”
    – Ерма Бомбек
15. “Има много голяма разлика между тревогата и загрижеността. Разтревоженият човек вижда проблем, а загриженият го решава. ”
    – Харълд Стивън
16. “Хората дотолкова свикват да се тревожат, че ако ги спасиш от удавяне и ги сложиш на брега да изсъхнат на слънце с горещ шоколад и кифлички, те ще се притеснят дали няма да настинат.”
    – Джон Джей Чапман
17. “По необясним начин, когато се изправим лице в лице с нашите демони, те никога не са точно такива, каквито сме ги очаквали.”
    – Нелсън ДеМил
18. “Притеснението убива повече хора, отколкото работата. Защо ли? Защото хората се притесняват повече, отколкото работят.”
    
    
    – Робърт Фрост
19. “Всеки утрешен ден има две дръжки. Можем да го хванем за дръжката на безпокойството или за дръжката на вярата.”– Хенри Уорд Бийчър
20. “Ако вземем само товара на един ден, лесно можем да се справим с него. Но той ще бъде твърде тежък, ако освен него носим и тежестта на вчерашния ден, а после добавим и товара на утрешния ден. ”
    –  Джон Нютон
21. “Ако не можете да спите, тогава станете и правете нещо, вместо да лежите и да се притеснявате. Притеснението е това, което ви вреди, не липсата на сън. ”
    – Дейл Карнеги
22. “Никога не се безпокоя за действия, само от бездействие.”
    – Уинстън Чърчил
23. “Правило номер едно - не се притеснявайте за дреболии. Правило номер две - всички неща са дреболии. ”
    – Робърт Елиот
24. “Един ден, пълен с притеснения е по-изтощителен от един ден, изпълнен с работа.”
    – Джон Лабок
25. “Дори ако се притеснявате по малко всеки ден, ще изгубите около 2 години от живота си. Ако нещо не е както трябва, оправете го, ако можете. Но се научете да не се притеснявате. Притеснението никога нищо не оправя. ”
    – Мери Хемингуей