Торбата с картофи

Един учителят помолил децата в класа да донесат за следващия ден по няколко картофа и по една прозрачна торбичка. 

 - Сложете в торбичките си по този картоф за всеки, на когото сте се ядосали и не можете да му простите. Напишете от едната му страна името му, а от другата - датата, на която ви е обидил. – заръчал Учителят.

 Сега трябва носите тази торбичка със себе си в продължение на една седмица. Да я слагате до леглото си, когато си лягате или до себе си, когато четете или играете. И ако някой ви обиди отново, трябва да сложите нов картоф за него. 

Някои деца имали един или два картофа, а на други картофите били повечко и се увеличавали още повече. Отначало им се видяло забавно да разнасят картофите насам-натам, но с времето се уморили и особено им писнало, когато първите сложени картофи започнали да се развалят и от торбичките се разнасял неприятен мирис. 

Когато седмицата привършила, децата си отдъхнали с облекчение. Учителят ги попитал как са се чувствали и те с удоволствие разказали, колко им е тежало и как неприятно са се чувствали от вонливите вече картофи.

Учителят обяснил - това, което стана с картофите, става и в сърцата ви. Всеки път, когато се обидите на някого и не можете да му простите, все едно слагате картоф вътре в себе си. Отначало не го усещате, но с времето тези "картофи" започват да ви тежат и зловонието на обидата или омразата започва да вмирисва душата, а и тялото ви. Носите тези чувства където и да отидете и те се отразяват на всичко, което правите. 

Вие не можахте да изтърпите картофите и тяхната миризма дори и седмица - а представяте ли си какво се случва с вас, ако носите тези "картофи" с вас цял живот? Животът става много по-лесен, когато изхвърлим тези чувства от нас - обида, яд, омраза. Когато простим.

Хората често мислят, че прошката е дар за другия, за този, който ги е обидил и затова не са склонни да му го дадат. Мислят, че е справедливо да не дадат дар на този, който ги е наранил. Обаче забравят, че да се освободиш от гнилите картофи, които носиш със себе си, е дар към самия себе си! 

Никога не е твърде късно да се започне

"Не ни е дадено да знаем истинското си предназначение, както и не ни е дадено да знаем времето на изпълнението му.

Като доказателство за тези думи ще приведа историята на Люба Майкова, уникална руска художничка. Направих за нея едночасова програма по радиото през 1998 г., но си спомням всеки факт от невероятната й биография, и сега мога да разказвам за нея цял час:

Снимка: http://www.liveinternet.ru/users/bogsve/rubric/3857307/

В селото Селишчи, под под Кимри, е живяла обикновена рускиня - колхозничката Любов Майкова. Тя се е занимавала с тежък труд -  работела е като превозвачка на Волга. Можете ли да си представите - огромна лодка, много тежки гребла ... и така тя работи до 80 годишна възраст. Спрели да я слушат ръцете - схванали се от непосилната работа.

И за да не е съвсем безполезна, баба Люба започнала да гледа внучката на съседите - ученичка в малките класове. Момиченцето с удоволствие рисувало с гваш и веднъж баба Люба помолила да се опита да порисува с боичките. Взела тънка четчица в неогъващата се ръка - и така и не я пуснала.

Баба Люба изпонарисувала всичката хартия, свършили се боичките - но не се спряла, започнала нови. Нарисувала портрети на мъжете си - един загинал още по време на колективизацията, втория не се върнал от войната. Нарисувала цялата история на живота си. И този труд не останал незабелязан - тръгнала мълвата за прераждането на баба Люба и до нея стигнал един известен московски колекционер. Той видял у нея ХУДОЖНИКА, донесъл й платна и бои - и започнала да рисува баба Люба с маслени бои. И то с такъв ентусиазъм, че младите могли да й завидят. За един месец - 15 платна! Бързо се събрали работи за изложба и ето я първата - в Москва, през 1986 г. Необикновен успех!

А през следващата година, на Световния вестивал на наивното изкуство в Париж художничката от Росия Люба Майкова обира почти всички награди. Истински триумф!

Най-неочакваното се оказало ето какво: почти на 90-годишна възраст тя се върнала към веслата - но вече не за да работи, а заради удоволствието и заради физическото упражнение - била се заседяла зад статива.

Завършила живота си няколко месеца, преди да доживее до столетието си, в самия разцвет на творческата си кариера."

Източник
Превод от руски за Дриймленд - Мила

Предизвикателство - 100 дни, които ще променят живота ни - БЛАГОДАРНОСТ

По традиция, преди Нова година хората си дават обещания да променят някои неща в живота си, да се отърват от вредни навици, да постигнат нещо ново.

Ето още едно предложение, отправено от Фейсбук страница, което малко съм модифицирала и "засадила" на българска почва, но смятам за много полезно и съм се включила в него. Авторите предлагат за начало 1-ви януари 2015 г. и за край - 10-ти април 2015 г.

Аз смятам, че сроковете не са толкова важни. Всеки, който е опитвал да зареже вреден навик или да придобие нов, полезен, знае, че ако сме упорити, вероятно ще успяваме, но ще има и дни, в които нещо ще се случва и.... това е нормално. Затова, аз не поставям срокове, но пък поставям твърдото намерение да продължа. Защо ли? Защото успешно довърших първото предизвикателство и животът ми сега ми харесва още повече, отколкото преди. Постигнах важни цели в живота си и най-важната от тях е - че се чувствах МНОГО ДОБРЕ повече време!

И сега - обратно към новото предизвикателство. То поставя на вниманието ни 3 навика, които са известни с това, че увеличават усещането ни за щастие: умиротворение, радост и любов към живота.

Тези три стъпки в комбинация ще ви зареждат всеки ден, за да започне денят ви наистина фокусиран добре!

ВСИЧКИТЕ ТРИ ДЕЙСТВИЯ Е НАЙ-ДОБРЕ ДА СЕ ИЗВЪРШАТ СУТРИНТА  Така казва изключителния коуч (треньор) по щастие Робин Шарма


1. БЛАГОДАРНОСТ

Всеки ден в продължение на 100 дена ще се събуждаме и ще публикуваме (или записваме в дневник) нашата благодарност за деня ни В НАЧАЛОТО НА ДЕНЯ.

2. МЕДИТАЦИЯ

Предлага се първите 21 дена да се ползва 21-дневната медитация на Дийпак Чопра. Всичките 21 медитации могат да бъдат намерени(на английски) на една от тези отправки:

https://www.youtube.com/watch?v=xrwNtiiibvU

http://www.youtube.com/playlist?list=PLZasWTPsrg28qSZXIF_cfwLEIHuMPPyuE

Понеже не всички българи разбират английски, можем да си изберем която и да е медитация. Всяка медитация, която харесваме, е подходяща, не е необходимо да е водена медитация, може да е медитация с дишане, с мантра, с фокусиране върху предмет и т.н. - има сигурно десетки и стотици видове медитации. Важното е да продължаваме да медитираме, докато приключи предизвикателството.

3. ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ 

И ВСЯКА СУТРИН (за предпочитане е сутрин)  - отделете 20 минути, за да изпълните някакви физически упражнения, такива каквито намирате за приятни за вашето собствено ниво на физическа активност и за вашите цели.

Ако желаете да добавите още време, за да се фокусирате върху целите си и малко четене сутринта, това също се препоръчва горещо.

Ако желаете, можете да се присъедините към англоговорящите следващи предизвикателството в групата във Фейсбук (кликнете тук)

Ако желаете, може да обсъдите предизвикателството и резултатите, които постигате, в  темата в Дриймленд (кликнете тук) (ще е необходима регистрация)

Свободно се присъединявайте към предизвикателството по ВСЯКО ВРЕМЕ. Никога не е късно да изпитате епична промяна.

Моля, споделете с ваши приятели!

Успех и приятно забавление по пътя! 

Трите важни клавиша на компютъра и в живота ни

Приказка за ненужната саможертва

Просто и нагледно за това как понякога ние самите сме готови да погубим живота си

- Това ли е опашката за принасяне на жертва?
- Това е, това е! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие - 853.
- Олеле… И кога ще ми дойде редът?
- Не се безпокойте, тука бързо върви. Вие в името на какво принасяте жертва?
- В името на любовта. А вие?
- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
- А какво жертвате?

- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам, всичко. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок?

Оставих любимата си работа, защото беше далече от вкъщи. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чистички и нахранени. Всичко за децата. За мен - нищо.

- О, напълно ви разбирам. А аз искам да пожертвам своя връзка. Разбирате ли, между мен и мъжа ми вече нищо не остана. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но…

Да можеше мъжът ми да си тръгне пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. А на мен ми е мъчно за него - плаче, все пак! И така си живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: «Номер 852, заповядайте!».

- Ох, аз влизам. Така се притеснявам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

Номер 853 се свива и продължава да си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне Номер 852 излиза от кабинета.

- Какво стана? Какво ви казаха? Приеха ли ви саможертвата?
- Не… Имало изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
- Как така? Защо? Защо не веднага?
- Ох, миличка... ами питаха ме: „А вие добре ли си помислихте? Все пак това ще е завинаги!“. Аз им викам: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. 

А те ми казват - седнете и гледайте екрана. А там - един странен филм такъв, За мене. Сякаш децата вече са пораснали. Дъщерята е омъжена през девет планини в десета. Синът ми се обажда един път в месеца, сякаш насила, снахата говори със стиснати зъби...Питам го: „Защо се отнасяш към мене така, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „Мамо, за Бога, не се меси в живота ни. Нямаш ли какво с какво друго да се занимаваш?». Ами с какво да се занимавам, като цял живот с нищо друго, освен с децата си, не съм се занимавала? Май излиза, че децата ми не са оценили жертвата ми? Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият! Номер 853!“

- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие, какво става! Ама хайде, влизам!

- Заповядайте, седнете. Какво сте донесли да жертвате?
- Връзката си…
- Ясно… Я да видим.
- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е приятна. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
- В името на какво искате да пожертвате връзката си?
- За да запазя семейството…
- Чие семейство, вашето ли? А има ли нужда да се запазва?
- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, непрекъснато лъже, нямам сили вече.

- А вие?
- Аз какво? Появи се в живота ми друг човек, сякаш започнахме връзка.

- Връзката с него ли искате да пожертвате?
- Да… За да запазя семейството.
- Кое семейство? Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За какво семейство говорите?

- Какво от това? Нали още сме женени по документи, значи сме семейство.

- Значи всичко това ви устройва?

- Не, не,  Как може това да ме устройва! Все плача и страдам.

- Но за нищо на света няма да се съгласите да смените това срещу нова връзка, така ли?

- Е, тя не е толкова дълбока, новата връзка, ей така само – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.

- Щом на вас няма да ви е жал за нея, на нас - още по-малко. Давайте си саможертвата.

- Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пускате на мен?
- Филмите са различни. На някои са за бъдещето, на други – за миналото… 

Вашият е за настоящето. Гледайте.

- О, Боже! Та това съм аз. Аз какво, така ли изглеждам??? Не е вярно, аз се грижа за себе си.

- Това е как вашата душа се проектира върху външността ви.

- Точно така ли? Прегърбени рамене, устните в права линия, помътнял поглед, увиснали коси…

- Така изглеждат хората, когато душата плаче…
- А това момче кое е? Хубавко такова… Притиска се в мен!
- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
- Що за глупост? Мъжът ми е голям човек
- В душата си е дете. И се притиска към майчицата си...
- Той и в живота е такъв. Все се присламчва, все го тегли към мене...
- Значи, не вас ви тегли към него, а него го тегли към вас?

- Аз от малка съм научена - жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.

- Ами че то така си е станало. Силната, решителна и мъдра мамичка  ръководи своето момче-мъж.  И му се поскарва, и го съжалява, и го приласкава, и му прощава  А вие какво искахте?

- Много интересно! Ама аз нали не съм му майка, а жена! А във филма... Той се чувства толкова виновен. Всеки момент пак ще хукне при оная неговата фльорца, а аз въпреки всичко го обичам!

- Разбира се, нали момченцето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… Както и да е, това е краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не си ли променихте решението?

- А бъдещето? Защо не ми го показахте?

- Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган" ще избяга, ако не при друга жена – към някоя болест. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да се откъсне от майчината пола. Та нали и той също иска да порасне.

- Но аз какво да правя? Заради какво да се жертвам тогава?
- Вие си знаете. Може би ужасно много ви харесва да сте майка.  Повече, отколкото да сте жена.

- Не! Искам да съм любимата жена!
- Мамичките също понякога са любими жени, даже често се случва. Е, какво? Готови ли сте да се принесете в жертва? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?

- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
- Разбира се, ние даваме време за размисъл.

- А съвети давате ли?
- С желание и с удоволствие.
- Кажете ми, моля, ви, какво трябва да направя, за да може мъжът ми... да порасне ли, де да знам. 

- Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която й плачат в топлата мека пазва.

- Така ли? Мислите ли, че ще помогне?

- Обикновено помага. Но само в случай, че изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.

- Ще помисля…

Номер 853 разтреперана излиза от кабинета, здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.

№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.

- Готова съм да пожертвам интересите си, за да не огорчавам мама.

Вратата се затваря. По коридора се разхождат хора, притискайки към гърдите си желания, способности, кариери, таланти, възможности - всичко, което са готови самоотвержено да принесат в жертва.

Автор: Ирина Сьомина