"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Много хора и до ден-днешен смятат, че е логично действията им да бъдат продиктувани от това, което им се случва или се случва около тях. Въпросът, над който си струва да се замислим, е - дали така всъщност не се отказваме да градим живота си такъв, какъвто искаме да бъде?

Та нали това е нашият живот? Защо смятаме за логично да оставяме с лека ръка той да бъде диктуван от хора и събития, които не знаем и които не харесваме?

"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Тази мисъл е на известния швейцарски психиатър и психотерапевт Карл Юнг, живял в края на 19 и началото на 20 век и основал аналитичната психология. Удивителното е, че въпреки, че е живял доста отдавна, по света има милиони хора, които все още не осъзнават тази истина.

А може ли да бъде другояче? Разбира се, че може.

Защо се случва така? Защото сме свикнали да РЕ-агираме, т.е. да предприемаме действия като реакция на това, което ни се случва.

Случи ни се нещо приятно - щастливи сме и обичаме света, добри сме и с радост правим добрини.
Случи ни се нещо неприятно - нещастни сме, потъват ни гемиите, изпълваме се с неприятни чувства, които понякога стигат до омраза и ненавист и предприемаме действия, за да се преборим, да тръшнем или изтребим неприятното. Или поне така си мислим.... Изглежда много простичко - случка - емоция. Случка - емоция.

Но всъщност поредицата е малко по-длъжка.
След случка - емоция, същата тази емоция определя какво ще направим ние, а след това определя и следващата случка в живота ни, след това пак се чувстваме по същия начин - и така нататък, омагьосаният кръг се завърта и ние сякаш никога не излизаме от него. Без изобщо да подозираме, че се въртим в кръг - случка-емоция-действие-емоция-случка-действие....

Всички знаем какво означава "да стана с левия крак" или "денят се познава от сутринта" - първите събития от деня ни определят как ще се развие целия ден. Народът е измислил тези поговорки точно за да опише този начин на мислене и действие.

Как да променим това?

Наистина е логично, първите емоции, които изпитаме, да се определят от събитията, които ни се случват. Но имаме избор как да се отнесем към тези емоции.

Когато ни се случи нещо неприятно и ни обземат отрицателни емоции, имаме избор дали да останем в техен плен много дълго или да "прочетем" какво ни казват те - че всъщност не искаме нещата да бъдат такива. Че това не ни харесва и че искаме точно обратното.

След като вече осъзнато сме стигнали до тази мисъл, можем да помислим:

Можем ли да направим нещо по този въпрос?

Ако можем да променим нещо - е време да действаме. Ако сме наистина обезпокоени от тази ситуация, докато още сме изпълнени с енергия, можем да я впрегнем в постигането на нещо ново. Но за тази цел трябва да обърнем гръб на тревожната мисъл и да започнем да мислим за промяната, която НАИСТИНА ИСКАМЕ.

Ако не можем, е най-добре да изоставим тази притеснителна мисъл и да прехвърлим вниманието си към нещо друго. Безполезно е да продължаваме да се тормозим, като се връщаме отново и отново към нещо, което не можем да променим. Единственият резултат от такива мисли е повишаваща се тревожност и още повече негативни мисли, които ще се залепват като магнит за първата мисъл и превожността ни ще нараства като топка сняг, която сме пуснали по снежен склон. Това ни отнема енергията, чувстваме се смазани от обстоятелствата и безсилни.

Простичко казано, трябва да превключим от мислене за проблема към мислене за решението. На пръв поглед те са доста свързани, но всъщност са на противоположния край на скалата. Мисленето за проблема задълбочава тревожността, безпокойството, депресивността, то ни обезсилва. Мисленето за решението, от друга страна, ни помага да осъзнаем силата си, да я вложим в нещо градивно и след това ни дава възможност да получим удовлетворение от резултата.

Ето и "Дървото на тревожността", което илюстрира как можем да се избавим от тревожните мисли.

Всъщност, изборът, който винаги имаме е - 

Искаме ли да продължим ли да се тревожим?

Всяко отрицателно събитие може да доведе до положителни резултати - това е пътят на човешкото развитие. Всеки от нас може да вземе тези решения всеки ден. И всеки ден - да избира какъв иска да бъде - тревожен, изнервен, безрезултатно блъскащ си главата и преливащ в мислите си от пусто в празно? Или човек, който, когато му се случи нещо неприятно, бързо излиза от отрицателните мисли и променя своя свят. А чрез малкия свят на всеки един от нас се променя и светът, в който живеем.

Благодаря, че отделихте време да прочетете този материал. Ако той е предизвикал мисли или въпроси у вас, споделете ги. 

Не можеш да спасиш всички...

Един човек се обучавал да бъде спасител на плажа. Един ден инструкторът му казал:

- Ще дойде ден, в който ще се наложи да оставиш човека, който се дави, да си отиде...
- Никога няма да направя това, защо??? Какъв спасител ще съм аз, ако го оставя да се удави?, възнегодувал човекът.
- Ще дойде ден, в който ще видиш, че човекът, когото спасяваш, се е паникьосал дотолкова, че не чува какво му говориш и хаотично размахва ръце и рита с крака - вместо ти да го спасяваш, той повлича тебе към дъното. 

Ако в такъв момент не го пуснеш, ще се удавиш заедно с него. Няма да можеш да спасиш не само него, но и всички други хора, които би могъл да спасиш след това.

Няма да получите моята омраза - от Антоан Лейри

 129 невинни жертви намериха смъртта си в атентатите, които окървавиха Париж на 13 ноември, петък. Една от тях бе Eлен Лейри, убита в концертната зала Батаклан.

В памет на съпругата си, Антоан Лейри публикува на своята стена във Фейсбук писмо до терористите. Ето пълният му текст:


"

"В петък вечерта откраднахте живота на един изключително същество - любовта на моя живот, майката на моя син, но няма да получите моята омраза.

Не знам кои сте и не искам да зная - вие сте мъртви души. Ако този Бог, заради когото убивате безразборно, ни е направил по свой образ и подобие, всеки куршум в тялото на съпругата ми е рана в неговото сърце.

Така че, не, няма да ви дам подаръка да ви мразя. Вие искате точно това, но отговорът на омразата с гняв означава да ви отвърна със същото незнание, което ви е направило това, което сте.

Искате да ме е страх, да гледам на своите съграждани с недоверие, да жертвам свободата си заради сигурност. Е, загубихте.

Видях я тази сутрин. Най-накрая, след като чаках няколко дни и нощи. Тя беше също толкова красива, колкото когато тръгна в петък вечер, също толкова красива, колкото когато се влюбих в нея безнадеждно преди 12 години.

Разбира се, че съм съсипан от скръб. Признавам ви тази малка победа, но тя ще бъде кратка. Знам, че тя ще бъде до нас всеки ден и че ще се срещнем отново в рая на свободните души, до който вие няма да имате достъп.

Ние сме двама, аз и моят син, но сме по-силни от всички армии по света. Нямам повече време, което да отделя за вас, трябва да го посветя на Мелвил, който току-що се събужда. То е едва на 17 месеца. Както обикновено той ще хапва, след това ще си играе и през целия си живот това малко момченце ще бъде заплаха за вас, защото ще бъде щастливо и свободно. Защото, не, няма да имате и неговата омраза."

ББС е помолило Антоан да прочете писмото на глас.

Притча за знаците по пътя и за щастието.

Бог поглежда своя ангел и го пита:
- Какво те мъчи?
- Човекът, който ми е поверен... Жив е. Има кола. Пари. Работа. Но не е щастлив. Надява се на нещо.
- На какво?
- Не знам. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
- А как е на работа?
- Като всички. Скатава се от време на време... включва се понякога в интриги...

- А началникът му строг ли е?
- Ами... началник като началник. Като навсякъде. Не знам защо не се чувства добре в работата...

- А ти помогна ли му да се освободи от страховете си?
- Опитах! Няколко пъти му изпращах сънища, за да му покажа, че нищо не му липсва, но явно не ги разбира. Вървях с него по пътя към офиса. Разгоних облаците. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето... Направих така, че да чуе любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса... Но нищо не помага.

- А симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
- Ама, разбира се!... Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
- И как е?
- Ами никак. "Извинете" - и пак се задълбава в черните си мисли.

- А след работа?
- Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
- Развали ли му телевизора?
- Естествено. Но той си купи нов...
- Изключва ли му интернета?
- Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.

- Така. А през почивните дни?
- Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.

- А тя?
- Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
- Сблъска ли ги на опашката?
- Ти как мислиш?! И извън инструкциите – срещнах ги "случайно" в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
- Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
- Да, съвместими са! Там е работата... Такъв град, такъв живот... Не мога повече! Това е неизпълнима задача!

- Не се отчайвай! Донеси списъка за тежки ситуации.
Ангелът носи черен тефтер на Бог:
– Ето го!
- Прочети ми страница първа.
- Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.
- Мини на втора страница, ако обичаш.
- Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.
- Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.
- Добре, ще бъде направено!

Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: "Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности..."

Не позволявайте на песимизма и отчаянието да заслепят очите ви, да отровят ума ви, да задушат сърцето ви!
Животът е прекрасен! Вижте го! Зарадвайте му се!
Не чакайте съдбата да ви изпрати истински изпитания, за да разберете колко сте били щастлвиви само преди миг!
Оценявайте с благодарност даровете, които получавате!
Оценявайте с благодарност богатствата, които носи всеки ден! 

Оценявайте с благодарност  възможностите, които ти се предоставят! 

Усмихвайте се!
Мечтайте!
Обичайте!
Позволете си да бъдеге щастливи!
Живейте!

Притча за разстоянието между сърцата

Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици:

– Защо, според вас, когато хората се скарат, почват да си крещят?

– Защото се ядосват и излизат „извън нерви”… – отговорил един ученик.

– Но защо крещят толкова високо, като се намират близо един до друг? – продължил Учителят – Не може ли да си говорят по-кротко и по-тихо, дори и да са си ядосани? 

Учениците започнали да дават най-различни отговори, но нито един от тях сякаш не бил достатъчно добър. Накрая той им обяснил нещата по следния начин:

– Когато хората се карат и са озлобени, сърцата им се отдалечават. И за да преодолеят това разстояние и да се чуват помежду си, им се налага да крещят. Колкото по-голям е скандалът, толкова разстоянието става по-голямо и толкова по-силно крещят.

Забелязали ли сте, че когато хората са влюбени е точно обратното - хората си говорят тихо и нежно - защото сърцата им са много близо едно до друго – разстоянието е съвсем мъничко.

- А какво става, когато са още по-влюбени? – продължил Учителят. – Тогава не говорят, а само си шепнат… Любовта им става все по-силна, а сърцата им се доближават все повече и повече. И накрая, даже и шепотът става излишен - просто се гледат в очите и се разбират без думи.

Затова, когато спорите или се карате с някого, особено с близък човек, не позволявайте сърцата ви да се отдалечават едно от друго, не казвайте тежки думи, които още повече увеличават пропастта между вас. Защото може да дойде ден, когато разстоянието е станало толкова огромно, че никой от вас вече не може да намери пътя обратно.

Освободи се от всичко и позволи на радостта да дойде при теб

"В един момент трябва да се освободиш от всичко, което те мъчи, да седнеш спокойно и да дадеш възможност на радостта да дойде при теб."



"Яж, моли се и обичай"- Елизабет Гилбърт

Успешните и щастливи хора

Успешните и щастливи хора се самооценяват и усъвършенстват.

Неуспешните и нещастните - оценяват и осъждат другите.

От кои искате да бъдете? 

Здравей, аз съм Съдбата.

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно е да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с тези на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич,
Съдбата

С благодарности към Sunflower!

Британският Х-Фактор 2015 - първи впечатления

Гледа ли някой X Factor тази година?

Попадна ми видео на една странна птица с амбиции за следващ Фреди Меркюри, може би? Британец, живеещ в Австралия, но дошъл отново в Лондон? Със сигурност за него ще се говори много през този Екс Фактор -  Шон Майли Мур:

Сега... гласът, в който се влюбих веднага, от първите няколко ноти. Вижда се и как и съдиите и публиката вдигат изумени глава.

Любимият ми мъжки глас досега от тази година - Саймън. Изключително симпатичен, с някаква трогателна наивност и откровеност. Започна с добре поставен, дълбок глас, но първите минути сякаш нищо не се случваше - и тогава - сякаш извади съвсем друг глас - висок, но също толкова интересен, след това отиде в кресчендо и ме заля... и накрая завърши плахо и срамежливо... Изумях. И още повече, когато видях колко смаян беше той, когато получи 4 "да". Че как иначе?

Обаче този, който ме разплака тотално, беше Джош. За пръв път виждам и Саймън със сълзи на очи и да се отказва от коментар, вероятно да скрие това... прочетох, че майката на Саймън е починала през юли...

Този момък е наречен във видеото "пеещият политик" Том Блийзби - и ме остави със смесени чувства. Много смешен на вид, но с ангелски глас, който ме порази:

Това видео също е много впечатляващо, макар да е монтаж:

Четири азиатски момичета-сестрички от Филипините. Мънички, нисички, някакси смешновати на пръв поглед - обаче какви гласовеееее - всички до една, невероятна хармония също - и много добро сценично присъствие.

Любимата ми засега група от този Екс Фактор:

И момичето, което има качества на звезда, защото притежава пълният пакет от качества - външен вид, сценично присъствие, хубав глас.... Не ми е любимият глас, но според медиите, тя е претендентка за победата, заедно с Луиза Джонсън.

И за един парадокс ми се иска да спомена... Гласът на Джазмин е прекрасен, възхитителен... упойващ. Но външността й.... оставя да се желае повече, да го кажем меко... Направете сравнение между нея и предишната кандидатка.

Притча за монаха алкохолик

Някога на Света Гора имаше един монах, който живееше в Карея. Пиеше всеки ден, напиваше се и ставаше причина да се скандализират поклонниците. В един момент умря и с облекчение някои вярващи отидоха при стареца да му кажат, радвайки се, че най-накрая този проблем отпадна.

Отец Паисий им отговори, че знае за смъртта на монаха, тъй като видял цялото ангелско войнство, което дошло да вземе душата му.

Поклонниците недоумяваха, недоволстваха, и някои от тях помолиха стареца Паисий да им обясни за кого точно им говори, мислейки, че стареца не ги е разбрал.

Отец Паисий им разказа следното:

- Този конкретен монах се роди в Мала Азия, малко преди катастрофата, когато турците събираха всички момчета. За да не го вземат от семейството му, неговите родители го взеха със себе си на жътвата, и за да не плаче, и да ги издаде, му слагаха малко ракия в млякото, за да спи. Поради това, когато стана голям се пристрасти към алкохола. Лекарите го посъветваха да не създава семейство и той отиде на Света Гора и стана монах. Там намери старец и му каза, че е алкохолик. Старецът му определи правило: да прави поклони, да казва молитви, и да моли Пресвета Богородица за помощ да намаля с по една чаша чашите, които изпива. След една година борба и покаяние успя да намали чашите вино, които изпива на ден, от двадесет на деветнадесет. Борбата продължи през годините и достигна до две – три чаши, с които обаче пак се напиваше..

Хората години наред виждаха един монах алкохолик, който скандализираше поклонниците, а Бог видя един борещ се войн, който с голямо усърдие се трудеше да намали страстта си.

С какво право съдим този, който полага усилия, без да знаем за усърдието му.

Старецът Паисий

Източник: spiralata.net

Компотена баба

Отивам си сутринта на мястото за медитации. Който не знае, от 11 месеца тренирам във фитнеса динамична медитация. Среща ме една позната. Доста закръглена и много мила жена.

Казва : “ Трябва спешно да говоря с теб, имам диабет тип 2 и е наложително да отслабна. Мъжът ми снощи каза да ти се обадя и да идвам на фитнес с теб. “

Аз не знам все още, как да обясня на тази чудесна жена, че моето стопяване на килограми не е от ходенето на фитнес, нито от някоя велика диета. Това е следствие, приятна гарнитура, но същността е прочистването на главата от зарази. Заразите са чуждите внушения - от родители, роднини, учители, познати, непознати, средства за масова информация.

Добре е да се ръководиш от собствените си усещания и да слушаш надълбоко в себе си. Не може обаче да чуеш вътрешния си глас, докато не изключиш тези чужди звуци, тъй както цигулката не се чува, когато думкат пет барабана. Докато гледаш телевизия като зомби и пазаруваш  с програмирания си от великите търговци ум, докато слушаш леля ти какво яла, а майка ти навремето какво тренирала и автоматично решаваш, че това е за теб, дотогава тялото ти ще протестира и ще се защитава с трупане на предпазни  мазнини.

Правила няма, защото правилното за мен, не е същото за теб.

Смятам все пак да кажа на тази жена, че в момента играе на живот и смърт и ако иска играчът да оживее,  трябва да го сложи като първостепенен, главен герой във всеки ден, всяка минута, преди всички и преди всичко.

Накратко казано от събуждането си сутрин играчът да се погледне в огледалото и да каже: ”Аз съм най-важен!”. След мен са  роднини, приятели, работа, бъдеще, минало, доматите в градината и т.н.  Когато повярва в това, може да излезе и да си свърши светските дела.

Вижте някоя дръзновена българска отрудена жена. Тя е готова да вдигне кръвно, да се схване от преумора, но да направи днес двеста буркана компот, за да не стане стоката от градината зян, т.е. консервите са по-важни от нея.

Не бъдете компотена баба.

Из Дневникът на една vulshebnitsa, с благодарности!

Почивай в мир, Д-р Уейн Дайър!

В събота е починал Уейн Дайър, един от най-известните и международно признати автори на книги за духовно израстване. Ето съобщението от семейството му:

 "Уейн е напуснал тялото си, почивайки през нощта. Винаги е казвал, че няма търпение да започне следващата му авантюра и че няма страх от смъртта. Сърцата ни са разбити, но се усмихваме на мисълта, колко много се забавлява в отвъдното нашия "гаден слон"*"

Винаги ще те обичаме, татко/Уейн

Семейство Дайър

С Уейн се запознах чрез първата негова книга, която прочетох - Вашите слаби места. Толкова ме впечатли, че си я носех със себе си и си препрочитах някои места по няколко пъти. Оттогава съм изслушала десетки негови семинари и съм прочела доста негови книги - и все пак той е един от любимите ми автори, изключително вдъхновяващ, както със своята лична история - тръгнал от сиропиталища и приемни семейства, алкохол и наркотици, и станал един от най-известните хора в САЩ и по света.

Почивай в мир, Уейн. Благодаря ти за всичко!

----------------------------------------

*"гаден слон" - е част от смешна случка, разказвана от Уейн - как се прибрал от училище веднъж и казал, че е чул как учителят му е казал на директора, че Уейн е "гаден слон", на английски scurvy elephant. Майката, естествено, се възмутила и позвънила в училището да разбере какво е това и установила, че изразът е всъщност disturbing element" - т.е. елемент, смущаващ дисциплината.  :)

Ето една относително пълна биография на Уейн: кликнете тук. 

Притча за пълната чаша

Веднъж при един зен учител дошъл човек, за да научи повече за зен. Вместо да слуша, обаче, той непрекъснато обяснявал какво знаел той самият, какви други обучения е преминал, какво е прочел, изпитал и т.н. Учителят слушал мълчаливо и след известно време му поднесъл чай. 

Започнал да налива чай в чашката, но не спрял, когато тя се напълнила, а продължил. Напълнила се и чинийката под нея, чаят потекъл по масата и тогава ученикът не се сдържал и извикал: "Прелива!"

Точно така - отговорил Учителят. Когато чашата е пълна, тя не може да поеме повече, затова новият чай се излива навън. Точно като тази чаша и ти си изпълнен догоре със своите знания, идеи и разбирания. Как да те науча на нещо ново, като не си изпразнил чашата? 

Време за разговори?

Какво е устойчива психика?

Стой настрана от негативните хора

5 растения, които помагат за добрия сън

Едни излъчват "приспиващи" вещества, други - пречистват въздуха

Ако сме се наспали по-добре се чувстваме по-свежи, бодри, взимаме по-добри решения и сме по-продуктивни. Затова добрият сън е толкова важен, за да се чувстваме по-добре и да сме по-усмихнати.

Едно от условията за добър сън е температурата в спалнята ни да е по-ниска, отколкото през деня - в идеалния случай, 16-18 градуса. Когато се стъмни и тялото ни се приготвя за сън, естествения биологичен ритъм диктува понижаване на температурата, а когато се събудим - отново се повишава. През горещите дни тялото ни полага допълнителни усилия, за да понижи температурата си и затова често заспиваме трудно или се събуждаме по-често. 

Ето още една идея да си помогнем, за да имаме здрав сън дори и през по-топлите месеци. Някои цветя, поставени в спалнята, имат отпускащ ефект. Други пречистват въздуха и също са много полезни.

Според изследване на Уийлинг Джезуит Юнивърсити във Вашингтон, едно от най-полезните растения е  

Жасминът

Според проучване на този университет, цветето изпуска вещества, които помагат да се намали тревожността и за добро настроение след събуждане.  Разновидността Jasminum Polyanthum е тази, която се препоръчва, тя не винаги цъфти, но в замяна на това се отглежда много лесно и мирише прекрасно.

Лавандулата

lavender scents shown to slow down heart rate, lower blood pressure and levels of stress.е 

Доказано е, че миризмата на лавандулата забавя сърдечния ритъм, намалява кръвното налягане и нивото на стреса. Това е причината етеричните масла от растението да са компонент в много козметични средства и да се препоръчват за релакс в спа комплексите .

Алое вера

НАСА включва растението в списъка на най-добре почистващите въздуха; то неутрализира много от остатъчните химикали от почистването на дома. Ако има много отрови във въздуха, по растението избиват кафяви петна, което го прави жив индикатор за чистотата на въздуха в дома. Отглежда се много лесно, препоръчва се да е близо до прозореца, защото има нужда от светлина и не се нуждае от много често поливане. 

Подобно действие има и 

Драцената

в разновидността й Dracaena marginata - тази, чиито листа са обрамчени с червена линийка. Много от препаратите за почистване вкъщи остават вещества-токсини като ксилол и трихлоретилен, които след това могат да се движат безпрепятствено из въздуха. Това растение улавя тези вещества и пречиства въздуха, а по този начин косвено улеснява спокойния ни сън. 

Гарденията

Според проучване на немски учени, гарденията излъчва веществото, чието действие е сходно на валиума и на други таблетки за сън, само че с по-меко действие. Въпреки че проучването е проведено върху мишки, според специалистите растението има подобен ефект и върху хората. Растението, обаче, не е много лесно за отглеждане у дома. То трябва да бъде поставено на светло, но не под пряка слънчева светлина. 

Защо понякога ни е трудно да прощаваме?

Често отговарям на въпроси, защо, когато реша да прощавам, имам някаква вътрешна или дори не толкова скрита съпротива да простя, сякаш нещо в мен се бори да не простя?

Ето един от отговорите:

Когато усещаме вътрешна борба, всъщност се бори егото, желанието в този отминал конфликт, след който са останали лоши чувства, да останем прави.

Но всъщност, прошката няма нищо общо с това, кой прав, кой - крив. Целта на прошката е да се изчистим от отрицателните чувства, които сме натрупали към хората и света, т.е. да пречистим себе си. Прошката не означава да омаловажаваме това, което се е случило или да даваме разрешение то да се случи отново. 

Прошката е като измиването - не си губим времето да търсим кой и защо ни е изцапал, докато сме вървели през деня си, нали? Когато искаме да се измием, просто отиваме на мивката и си измиваме лицето, ръцете. 

И с прошката е така. Осъзнаваме, че това, което се е случило, е нещо обикновено, случва се с всички и не търсим вина, защото по принцип всеки прави най-доброто, на което е способен в даден момент от развитието си, в конкретната ситуация. Прощаваме им, защото те не са виновни, че не са могли да се справят по друг начин или по-добре и защото няма причина да продължаваме да отравяме себе си с негативни чувства като гняв, яд, обида и т.н. Нали не се сърдим на детето, което си е завързало връзките на обувките на възел, щото не може още да ги връзва хубаво? Този подход е полезен към всяка ситуация. 

И едно много важно нещо - когато прощаваме на друг, трябва да помним да простим и на себе си, за каквото и да се обвиняваме, да съжаляваме, че не сме могли да направим нещо по друг начин. Тогава изчистването ще бъде пълно и удовлетворително.

Не си търсете сами проблеми, решавайте тези, които ви намират сами.

Или още за проблемите, които избираме да решаваме, за това, как можем да избираме накъде да насочим вниманието си, съответно - енергията си.

Материалът, който предлагам, е по повод на публикацията  Умението да се чувстват границите в темата "Енергийна безопасност"  във форума "Dreamland-bg - Да сбъднем мечтите си заедно!"


От една страна,  всички мисли съществуват в информационното поле и когато можем, ние ги приемаме. В зависимост от личното ни състояние можем да приемем информация, която да води до мисли, смятани за новаторски и така да открием, да изобретим нещо ново или да го развием. По този начин често различни хора в различни части на света независимо разработват едни и същи изобретения, без да са свързани едни с други - има описани много случаи. В този смисъл, колкото и парадоксално да звучи, нито една от мислите, които усещаме, че мислим, не са изцяло и само наши - и в това няма нищо лошо. Все пак сме част от един огромен организъм - Земя, Вселена... Някои предпочитат да го наричат "Бог".

Но това, което ми харесва в статията, е нашето право на избор. Ние можем да изберем каква част от информацията от това поле да приемем като "своя", да я поканим в главата си и да й отдадем вниманието си. Можем да правим това, когато сме "събудени". Когато упражняваме чувството си за преценка - а не безразборно.

Един пример: когато биваме заливани с информация за световни конфликти, страшни болести по света и т.н. - това не е информация, която е "наша", защото въпросното събитие не е в живота ни - не и докато не му отворим вратата и не го поканим да присъства в живота ни. От друга страна, ние си имаме проблеми, които са си лично наши, с тях ни е срещнал животът чрез Закона за привличането и ние си имаме средствата и възможностите да ги решаваме.

Какво обаче се получава често? Когато биваме заляти с разни други, чужди проблеми и информация - те могат да ни дойдат "в повече". Ние нямаме инструментите и възможностите да решим тези други проблеми. Ако се вживеем, впечатлим или обръщаме непрекъснато внимание на проблеми от този характер, това може да доведе до усещане, че сме много "натоварени" от тях, и общото ни състояние може да се влоши, да бъдем извадени от баланса и така да се лишим от енергията и възможностите, които имаме, за да решавме собствените си проблеми.

Резултатите са, че разпиляваме енергията си, не можем да се фокусираме върху важните за нас неща, а подхранваме чужди проблеми. По-неприятното е, че по този начин ние правим тези чужди проблеми насила свои - т.е. оттук нататък Законът за привличането ще започне да ни донася още от същото "блюдо"... И в един момент започваме да се чудим откъде ни е дошло някакво заболяване, неприятен инцидент в нашето обкръжение. Нали никога не сме искали такова нещо и не сме го "поръчвали"? Всъщност - без да знаем, сме направили точно това. Да, наистина не сме мислили за това, че ще се разболеем, но сме следили новините за Ебола по света. Не сме обмисляли възможността ние самите да попаднем в автомобилна катастрофа, но пък вероятно сме се ужасявали от грозните картини на катастрофи, бедствия и нещастия по телевизията.

Затова е добре, в ежедневието, преди да отделим вниманието си на нещо, да се запитаме - това мой проблем ли е? Искам ли да отделя от вниманието си/енергията си за него - или предпочитам да ги насоча към нещата, които аз мога да направя в живота си, да създам, да подобря, да зарадвам, да усмихна, да погаля, да.... и т.н. Струва ли си да задоволя любопитството си, като платя цената на недостатъчния си просперитет, здраве, късмет?

Когато си отговорим еднозначно на този въпрос, тогава можем да сме истински творци, които използват силите и възможностите си, за да създадат точно това, което желаят!

Какво ни трябва, за да сме щастливи? (Децата на Африка)

По повод на една песен We Found Love (ние намерихме любов) на Линдзи Стърлинг (Lindsay Stirling), погледнах и видеото, което е направил Девин, пътувал с нея из Африка и то ме порази - толкова много усмихнати, бликащи от щастие деца - а Африка обикновено е представяна като страна, пълна с деца с тъжни лица, с подути от глад коремчета и, изобщо, като най-лошото място за живот на света.

Вижте това видео - толкова усмивки и толкова заразително щастие те завладява, като го гледаш.

На следващото видео в отговор на въпроси на други професионални фотографи Девин обяснява сам защо се е получило така и как е успял да направи такива снимки.

Той разказва, че когато е дошъл в Африка и е започнал да снима, е установил, че ужасно слабите деца, стърчащите коремчета и броящите се ребра, нещастните и тъжни личица - това е всъщност един наложил се стереотип в снимането. А на практика, нещата изобщо не стоят така.

Той казва, че децата на Африка са едни от най-щастливите и естествени хора, които той е срещал в целия си живот. Тогава решил да улови с камерата си тяхната чистота, истината. И целта на това видео била именно такава - да покаже хората точно такива, каквито са в действителност. Не да се опита да представи нещастната страна на Африка -  защото има такава нещастна част във всяка страна - и в другите страни също - в Щатите, в Канада и т.н. Но има и толкова хубави неща - в Африка той е видял най-прекрасните хора.

Как го е постигнал - за разлика от всички други професионални фотографи и видеооператори, които са говорели на английски на местните хора и на децата - а децата не са разбирали и думичка от това, което им се казва - той е научил няколко думички на местния език - думата, която казваме, за да се усмихнем на снимка - както "зеле" или "cheese" на английски. и други. И това веднага разчупило бариерата и децата показали истинската си същност - вижда се от усмивките. Всъщност, колкото и елементарно, това е някакво общуване...

Това видео ме наведе на мисълта, че много често ние правим изводи за това, какви са хората срещу нас само на базата на собствените си разсъждения, виждания, предположения - например, "не живее като нас, значи е беден и нещастен" - и на базата на липса на разбиране на другия.



Гледайте видеото "Разчупване на бариерите" -  много е красноречиво:

Изключителният танцьор Ноа Галоуей - ветеран от Ирак с физическо увреждане

Ако и вие някога сте заставали пред огледалото и не сте харесвали това, което виждате, ако то ви е обезсърчавало или натъжавало - тази история е за вас - историята на красивия, жизнен и с прекрасна физика Ноа Галоуей, който по време на едно задание в Ирак се натъква на мина и всички мислят, че той няма да оживее. Оживява, но загубва лявата си ръка над лакътя и левия си крак над коляното. Изпада в депресия. Всичките му мечти за бъдещето рухват, загубва любимата му работа, както и толкова други неща, които мисли, че никога вече няма да може да прави...

Докато един ден осъзнава, че животът му ще бъде все така ужасен, ако той самият не направи промняна - да престане да гледа това, което няма и да започне да вижда това, което има. Връща се в залата, започва отново да тренира и нещата потръгват. Казва "сякаш трябваше да получа това нараняване - иначе никога нямаше да бъда тук, където съм днес.". "Този танц представя пътуването - от мъжа, който бях - към мъжа, който станах. "

Танцът е от състезанието "Танцувай със звездите".

За него единият от съдиите казва  - може и да имаш по-беден "речник" на танца от другите състезатели, поради ограниченията на тлото ти - но това, което представяш, е като хайку - кратко, но многократно по-въздействащо.

Торбата с картофи

Един учителят помолил децата в класа да донесат за следващия ден по няколко картофа и по една прозрачна торбичка. 

 - Сложете в торбичките си по този картоф за всеки, на когото сте се ядосали и не можете да му простите. Напишете от едната му страна името му, а от другата - датата, на която ви е обидил. – заръчал Учителят.

 Сега трябва носите тази торбичка със себе си в продължение на една седмица. Да я слагате до леглото си, когато си лягате или до себе си, когато четете или играете. И ако някой ви обиди отново, трябва да сложите нов картоф за него. 

Някои деца имали един или два картофа, а на други картофите били повечко и се увеличавали още повече. Отначало им се видяло забавно да разнасят картофите насам-натам, но с времето се уморили и особено им писнало, когато първите сложени картофи започнали да се развалят и от торбичките се разнасял неприятен мирис. 

Когато седмицата привършила, децата си отдъхнали с облекчение. Учителят ги попитал как са се чувствали и те с удоволствие разказали, колко им е тежало и как неприятно са се чувствали от вонливите вече картофи.

Учителят обяснил - това, което стана с картофите, става и в сърцата ви. Всеки път, когато се обидите на някого и не можете да му простите, все едно слагате картоф вътре в себе си. Отначало не го усещате, но с времето тези "картофи" започват да ви тежат и зловонието на обидата или омразата започва да вмирисва душата, а и тялото ви. Носите тези чувства където и да отидете и те се отразяват на всичко, което правите. 

Вие не можахте да изтърпите картофите и тяхната миризма дори и седмица - а представяте ли си какво се случва с вас, ако носите тези "картофи" с вас цял живот? Животът става много по-лесен, когато изхвърлим тези чувства от нас - обида, яд, омраза. Когато простим.

Хората често мислят, че прошката е дар за другия, за този, който ги е обидил и затова не са склонни да му го дадат. Мислят, че е справедливо да не дадат дар на този, който ги е наранил. Обаче забравят, че да се освободиш от гнилите картофи, които носиш със себе си, е дар към самия себе си! 

Никога не е твърде късно да се започне

"Не ни е дадено да знаем истинското си предназначение, както и не ни е дадено да знаем времето на изпълнението му.

Като доказателство за тези думи ще приведа историята на Люба Майкова, уникална руска художничка. Направих за нея едночасова програма по радиото през 1998 г., но си спомням всеки факт от невероятната й биография, и сега мога да разказвам за нея цял час:

Снимка: http://www.liveinternet.ru/users/bogsve/rubric/3857307/

В селото Селишчи, под под Кимри, е живяла обикновена рускиня - колхозничката Любов Майкова. Тя се е занимавала с тежък труд -  работела е като превозвачка на Волга. Можете ли да си представите - огромна лодка, много тежки гребла ... и така тя работи до 80 годишна възраст. Спрели да я слушат ръцете - схванали се от непосилната работа.

И за да не е съвсем безполезна, баба Люба започнала да гледа внучката на съседите - ученичка в малките класове. Момиченцето с удоволствие рисувало с гваш и веднъж баба Люба помолила да се опита да порисува с боичките. Взела тънка четчица в неогъващата се ръка - и така и не я пуснала.

Баба Люба изпонарисувала всичката хартия, свършили се боичките - но не се спряла, започнала нови. Нарисувала портрети на мъжете си - един загинал още по време на колективизацията, втория не се върнал от войната. Нарисувала цялата история на живота си. И този труд не останал незабелязан - тръгнала мълвата за прераждането на баба Люба и до нея стигнал един известен московски колекционер. Той видял у нея ХУДОЖНИКА, донесъл й платна и бои - и започнала да рисува баба Люба с маслени бои. И то с такъв ентусиазъм, че младите могли да й завидят. За един месец - 15 платна! Бързо се събрали работи за изложба и ето я първата - в Москва, през 1986 г. Необикновен успех!

А през следващата година, на Световния вестивал на наивното изкуство в Париж художничката от Росия Люба Майкова обира почти всички награди. Истински триумф!

Най-неочакваното се оказало ето какво: почти на 90-годишна възраст тя се върнала към веслата - но вече не за да работи, а заради удоволствието и заради физическото упражнение - била се заседяла зад статива.

Завършила живота си няколко месеца, преди да доживее до столетието си, в самия разцвет на творческата си кариера."

Източник
Превод от руски за Дриймленд - Мила

Предизвикателство - 100 дни, които ще променят живота ни - БЛАГОДАРНОСТ

По традиция, преди Нова година хората си дават обещания да променят някои неща в живота си, да се отърват от вредни навици, да постигнат нещо ново.

Ето още едно предложение, отправено от Фейсбук страница, което малко съм модифицирала и "засадила" на българска почва, но смятам за много полезно и съм се включила в него. Авторите предлагат за начало 1-ви януари 2015 г. и за край - 10-ти април 2015 г.

Аз смятам, че сроковете не са толкова важни. Всеки, който е опитвал да зареже вреден навик или да придобие нов, полезен, знае, че ако сме упорити, вероятно ще успяваме, но ще има и дни, в които нещо ще се случва и.... това е нормално. Затова, аз не поставям срокове, но пък поставям твърдото намерение да продължа. Защо ли? Защото успешно довърших първото предизвикателство и животът ми сега ми харесва още повече, отколкото преди. Постигнах важни цели в живота си и най-важната от тях е - че се чувствах МНОГО ДОБРЕ повече време!

И сега - обратно към новото предизвикателство. То поставя на вниманието ни 3 навика, които са известни с това, че увеличават усещането ни за щастие: умиротворение, радост и любов към живота.

Тези три стъпки в комбинация ще ви зареждат всеки ден, за да започне денят ви наистина фокусиран добре!

ВСИЧКИТЕ ТРИ ДЕЙСТВИЯ Е НАЙ-ДОБРЕ ДА СЕ ИЗВЪРШАТ СУТРИНТА  Така казва изключителния коуч (треньор) по щастие Робин Шарма


1. БЛАГОДАРНОСТ

Всеки ден в продължение на 100 дена ще се събуждаме и ще публикуваме (или записваме в дневник) нашата благодарност за деня ни В НАЧАЛОТО НА ДЕНЯ.

2. МЕДИТАЦИЯ

Предлага се първите 21 дена да се ползва 21-дневната медитация на Дийпак Чопра. Всичките 21 медитации могат да бъдат намерени(на английски) на една от тези отправки:

https://www.youtube.com/watch?v=xrwNtiiibvU

http://www.youtube.com/playlist?list=PLZasWTPsrg28qSZXIF_cfwLEIHuMPPyuE

Понеже не всички българи разбират английски, можем да си изберем която и да е медитация. Всяка медитация, която харесваме, е подходяща, не е необходимо да е водена медитация, може да е медитация с дишане, с мантра, с фокусиране върху предмет и т.н. - има сигурно десетки и стотици видове медитации. Важното е да продължаваме да медитираме, докато приключи предизвикателството.

3. ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ 

И ВСЯКА СУТРИН (за предпочитане е сутрин)  - отделете 20 минути, за да изпълните някакви физически упражнения, такива каквито намирате за приятни за вашето собствено ниво на физическа активност и за вашите цели.

Ако желаете да добавите още време, за да се фокусирате върху целите си и малко четене сутринта, това също се препоръчва горещо.

Ако желаете, можете да се присъедините към англоговорящите следващи предизвикателството в групата във Фейсбук (кликнете тук)

Ако желаете, може да обсъдите предизвикателството и резултатите, които постигате, в  темата в Дриймленд (кликнете тук) (ще е необходима регистрация)

Свободно се присъединявайте към предизвикателството по ВСЯКО ВРЕМЕ. Никога не е късно да изпитате епична промяна.

Моля, споделете с ваши приятели!

Успех и приятно забавление по пътя!