Истината за нас: "Аз съм добър"

В това африканско племе, когато някой извърши нещо лошо, го довеждат в центъра на селището. Идва цялото племе, обкръжава го отвсякъде и в продължение на два дни му разказват за всички добри неща, които е извършил. 

Племето вярва, че всяко човешко същество идва на този свят като добро и че всеки един от нас се нуждае от безопасност, любов, мир и щастие, но понякога, докато ги търси, човек прави грешки. В това племе смятат тези грешки за зов за помощ. Те се обединяват, за да издигнат човека отново, да го съединят отново с истинската му същност и да му напомнят кой е той в действителност - докато той самият си спомни за истината, от която е бил временно откъснат: „Аз съм добър“.

 „NABAJYOTISAIKIA, е комплимент използван в Южна Африка, който означава: „Имам респект към теб, ценя те, ти си важен за мен“. В отговор хората отвръщат „SHIKOBA“, което означава „Аз съществувам за теб“.

--------------------------

Този текст се разпространява в интернет и го има на почти всички езици. Според запознати, думите са взети от асамски език, а снимката е от книга за футбола в Африка, на Джесика Хилаут. Такова племе обаче не са открили. 

Мен обаче идеята толкова ме плени, че дори "откритието", че може и да не съществува точно такова племе с точно такъв обичай - не можа да ме поклати.... Убедена съм, че когато очакваме от човека добро, получаваме от него добро. Изпитала съм го хиляди пъти и знам, че е вярно. Знам също, че хората често вършат злини тогава, когато не са "в кондиция", когато са болни, уморени, изтормозени или по някакъв друг начин се намират в личен дискомфорт. На щастливите хора рядко им идва наум да вършат злини... Затова ми се вижда много убедителна тезата, че когато вършим зло, значи сме се отделили от истинската си същност и е добре да ни бъде помогнато да се върнем към нея.

Спомням си думи на Естер Хикс, които много ме впечатлиха и които се опитвам да изпълнявам в ежедневието си, приблизително бяха нещо такова:  "Ще говоря с човека, когото срещам, ако по този начин мога да повдигна духа или настроението му. Ако не мога - ще избера да замълча". 

Много мъдрост и сила има в тези думи. Успяваме ли винаги да замълчим, когато думите ни биха "свалили на земята" човека срещу нас? Не означава ли това, че той се опитва да лети по свой начин и ние, понеже не го разбираме, искаме да прекратим полета му? 

Какво мислите?