Обертоново пеене или гърлено пеене - почти като медитация.

Попадна ми това видео от Фейсбук и ме плени, буквално. Видя ми се много странен начин за музициране и някакси ми напомни пеенето на тибетските монаси, което бях слушала в разни парчета за медитация. После, от него - стигнах до други неща, за които ще разкажа тук. Изпълнителката се казва Наташа Никепрелович. 

Никога не бях чувала за това "обертоново пеене" и ми се видя много интересно. Това, което ме изумява, е че на много моменти от един човек чуваш два тона, сякаш пее на два гласа. Един базов, ниско долу, и след това по-висок и по-тънък "глас" или тон, който има друга мелодия. 

Намерих видео, на което една обертонова певица обяснява, че нормалния глас, който чуваме при пеене, се състои от много тонове, които ние възприемаме като един, обикновено базовият е най-силен, но може чрез компютър да се отделят и останалите. Обертоновите певци могат сами да усилват един от обертоновете и да правят така, че да се чуват два гласа, два тона, сякаш един човек пее на двуглас. Ето нейното видео, отначало е интересно как тя показва визуално какво представляват обертоновете. Нататък показва как двата тона могат да бъдат движени нагоре и надолу, на мен ми хареса на около минута 5.3 и нататък - и особено около 5.55 и нататък - мелодията е ясна, приятна за слушане и изчистена.

Дотук сякаш беше теория - следващото видео е изпълнителско - много ми хареса. 

Утринна молитва

Молитва за спокойствие и вътрешен мир - 7-те вечни истини в нея

Господи, дари ме със спокойствие
да приемам нещата, които не мога да променя;
с кураж да променям нещата, които мога;
и с мъдрост да отлича едните от другите. 

Тази молитва е помогнала на милиони хора по целия свят, без непременно да са религиозни. Откриваме я  в произведението на Курт Вонегът "Кланица 5", във филма на Дензъл Уошингтън  "Полет", както и при Анонимните Алкохолици, организация, помагаща на много хора по света. Ето и продължението й:

Да изживявам всеки един ден,
да се наслаждавам на момент след момент,
да приемам трудностите като път към спокойствието,
като приемам, както Той направи, този грешен свят такъв, какъвто е,
а не какъвто аз бих искал да бъде,
да се доверявам, че Той ще направи всичко както трябва,
ако се предам на Неговата воля;
че мога да бъда разумно щастлив в този живот,
и безкрайно щастлив с Него
завинаги в следващия.
Амин

Райнхолд Нибур (1892-1971)*

Защо тази молитва остава толкова силна след толкова години не само за християни, но и за атеисти? Защото ни напомня няколко непреходни истини, за които си струва да се сещаме по-често, особено изправени пред трудности, които ни се виждат непреодолими или когато животът ни е сервирал "в повече".

1. Приемането не е мързел или безразличие, а мъдрост

"мъдрост да отлича едните от другите" 

Много хора са свикнали да смятат, че когато се срещнат с нещо неприемливо, то е разстройващо или дори съсипващо - и този навик води до много трудности, способни да съсипят щастието на цял един живот. Тази молитва ни помага простичко да разделим проблемите си на две, за да решаваме и мислим само за тези, които са в наша власт и да не се занимаваме с това, което не можем да променим, като просто приемем, че то не е в наша власт. 

Този подход е мъдър - защото освобождава енергията ни за проблемите, които наистина си струва да решаваме. За много хора това е голяма промяна - от автоматичното изпадане в стрес от всичко, което не ни харесва и от втурването ни в често безсмислени борби - вътрешни и външни - до осъзнатата оценка, кое заслужава вниманието и усилията ни, и кое - не. И до куража просто да приемем нещата, които не са в наша власт да променим - и да ги пуснем да си отидат от нас, без да им отдаваме повече вниманието си.

Тази промяна може да изисква време, както се създава нов навик - когато се изправим пред проблем, да го оценим и веднага да преценим - дали да му отдадем времето и нервите си, или просто да приемем, че решаването му не е в наша власт, следователно не е наша работа - и да преминем нататък. Въпросът - "Това мой проблем ли е?" на много хора звучи бездушно, но е много практичен и разумен. 

Един пример - когато видим някакво бедствие по телевизията, този въпрос е много полезен. Можем да се разстроим и да останем недееспособни през следващите часове, дни, дори и седмици, като мислим само за това. Но можем да постъпим и другояче - ако преценим, че можем да променим нещо, можем веднага да направим (примерно) дарение за пострадалите - и да отминем нататък, защото с повече не можем да помогнем. Ако преценим, че не можем да направим това (няма как да направим дарение за всички трагедии по света), можем просто да приемем, че това е един от проблемите, за чието разрешаване ще се погрижи друг - и да продължим деня си. 

2. Промяната у нас изисква кураж, но води до вътрешно спокойствие

Защо кураж? Защото трябва да променим начина си на мислене. Свикнали сме да смятаме, че когато се тревожим за децата си, сме добри родители, когато се безпокоим за околната среда, сме съвестни граждани, когато негодуваме срещу проблемите в държавата ни или в политиката, това е гражданска позиция и т.н. Всъщност обаче, тревогата, безпокойството, негодуванието и други подобни чувства ни обезсилват и не водят до промяна - те дори ни отнемат възможността наистина да променим нещо. Тези чувства са необходими дотогава, докато определим отношението си към събития, хора и т.н. Оттам нататък - вече не ни трябват и ако ги оставим да си отидат, ще освободим част от енергията си, която да впрегнем в решаването на проблеми, които наистина можем да решим.

3. Трудностите могат да бъдат полезни за нас

"да приемам трудностите като път към спокойствието"

Молитвата разглежда трудностите и преодоляването им като път към спокойствието, към вътрешния мир. Когато разглеждаме препятствията в живота си не само като изнервящи обстоятелства, а като възможности за научаване на нещо ново, растеж и помъдряване - на практика променяме живота си и той става по-спокоен и балансиран. 

4. Да се предадем изисква кураж

"да се доверявам, че Той ще направи всичко както трябва,
ако се предам на Неговата воля"

Свикнали сме да оценяваме думата "да се предам" по негативен начин, като слабост, отказване от борба. Молитвата за спокойствие ни напомня, че умението да се предадем е акт на вяра, на доверие, че нещата могат да бъдат добри и без ние активно да се намесваме във всичко. Не е необходимо да сме вярващи, за да се научим да не носим целия свят на плещите си и да не се чувстваме отговорни за оправянето на всички злини. Достатъчно е да вярваме, че в живота има сила или сили, по-големи от нашите собствени и понякога, когато се откажем от борбата, постигаме повече, отколкото ако се втурнем в нея. 

5. Да живеем в настоящето

"Да изживявам всеки един ден,да се наслаждавам на момент след момент,"
Хората с депресивни мисли често мислят за миналото, за грешките си, за болките и обидите, които другите са им нанесли. Хората с повишена тревожност пък се безпокоят за бъдещето си. Съвременната психология препоръчва "майндфулнес"- да живеем осъзнато в настоящия момент, без да го замърсяваме с тревоги за бъдещето или съжаления и болка от миналото. Само когато сме фокусирани в настоящия момент напълно, можем да живеем живота си на пълни обороти, щастливо и хармонично.

Приемайки, че сме несъвършени и не можем да оправим всички проблеми, да се научим въпреки това да се наслаждаваме на всеки един момент като на подарък.

6. Светът не е създаден по нашите изисквания, но въпреки това е хармоничен

"като приемам, както Той направи, този грешен свят такъв, какъвто е,

а не какъвто аз бих искал да бъде, "
Тази фраза би могла да се разглежда по различен начин, в зависимост от вярата ни.

Ако сме вярващи - в нея може да открием призив да сме смирени. Светът е създаден такъв, какъвто е, от Господ. Той е "грешен", но това не означава, че е несъвършен. Бунтувайки се срещу светът такъв, какъвто е, се бунтуваме срещу това, че Господ е създал света такъв, какъвто го е създал. Дали има смисъл да се бунтуваме срещу Господ?

Ако сме атеисти - в тези думи може да открием призив да сме реалисти. Светът е такъв, какъвто е. Можем да го приемем и да придобием вътрешно спокойствие или да се бунтуваме, защото не е такъв, какъвто искаме да бъде. Нашият бунт няма да промени света и да го извая по нашите мерки. Единствено ние ще загубим спокойствието си и вътрешния си мир, защото се бунтуваме срещу нещо, което не можем да променим. Дори и да променим малка част от него, дали няма да платим прекалено висока цена?

7. Щастието е постижимо - както сега, така и в бъдещето

Молитвата завършва с напомнянето, че можем да бъдем "разумно щастливи" в този живот и с обещание за вечно щастие в бъдещето. Какво значи "разумно щастливи"? Това е напомняне, че въпреки че вероятно няма да можем да постигнем абсолютно всичките си желания в този живот, но въпреки това можем да сме щастливи. Молитвата напомня да не мерим щастието с пари, власт или имущество и да не сме недоволни, когато не сме постигнали всичко - а да си припомним как може да сме радостни - както сме били като деца. Тя променя фокуса ни, напомняйки, да се вглеждаме и да търсим хубавото, да се наслаждаваме на всеки миг, на всеки наш ден.

Дали сме от хората, които вярват, че има живот след смъртта, в който ще сме в едно с Бог и там ще бъдем напълно щастливи,  или че ще последват много други наши превъплъщения, през които ще можем да изпълним още и още от своите желания - или смятаме, че всичко приключва тук и сега - тази молитва докосва всички - с тихото си съзерцателно и дълбоко разбиране на света и на ролята ни в него. С осъзнаването на нашите ограничения и в същото време - на нашата сила да сме това, което искаме да бъдем, тук и сега - и да бъдем щастливи.

------------------------------------------------------------------------------------

*Райнхолд Нибур (1892-1971)  е американски протестантски теолог от немски произход, известен с трудовете си, прокламиращи връзката на християнството с реалността на съвременната политика и дипломация.

Обсъждания и коментари под темата може да оставите тук, можете да прочетете и дискусията във форума Dreamland- да сбъднем мечтите си заедно!, посветена на тази молитва. 

Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите - в памет на Кристиян Таков

Към абсолвентите от Велико Търново

Кристиян Таков, снимка: БГНЕС

Скъпи колеги,

През 50-те години на ХХ. век се твърдеше, че правото ще отмира – защото в новото социалистическо общество от него няма да има нужда. Сега имам чувството, че правото пак ще отмира – само дето не са го обявили официално.

Завършвате в странно време. Време, в което аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване. Време, в което словото не се ползва за казване, а за лъжа. Време, в което закони се приемат заради тясногрупови интереси и това не се дори и крие. Време, в което депутати внасят законопроекти и предлагат на заинтересуваните да ги оттеглят срещу шестцифрени суми. Време, в което председателката на Варненския окръжен съд е избрала банка, която да обслужва съда, а банката е избрала председателка, която да обслужва нея – като в знак на дружба й е дала кредит със странно ниска лихва и 8-годишен гратисен период.

Институциите – а правото в голяма своя част живее чрез институциите – са в трагично и небивало състояние. Такъв упадък, такава парализа и най-страшното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България.[.....]

Можем да продължим с политическите партии, средното образование, болниците, футболните отбори, детските градини и общото събрание на етажната собственост. Можем . Можем с тежка въздишка да обобщим „Всичките са маскари“ и да си сипем третата ракия.

Не сте ли се обаче замисляли за едни думи, написани от Алеко Константинов – „Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Ашколсун! Браво!“ Сигурни ли сте, дали всъщност презирате описаните досега герои или всъщност им се възхищавате?

Ще продължа с едни думи, станали вече популярни – „Атина е такава, защото атиняните сме такива“.

И ще завърша с една притча. Един град имал много лош управник; всички били пропищели от него. Епископът на града денем и нощем се молел и жалвал на Господа – „Защо ни, Господи, наказа с точно такъв управник?“. Накрая на Господ му омръзнало, та му се явил и му казал „Избрах ви този, защото по-лош не можах да намеря.“

Sapienti sat. (Умният разбира и от малко)

И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки.

• 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.
• 2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.

Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.

Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова -

• 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.
• 4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.

Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.

• 5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“
• 6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи.

Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.

„Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е, да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.

Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.

За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът).

Пазете правото. Включително и от закона.

А дано то ви огорчава сравнително рядко.

Търново, 5 юли 2014

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Публикувам тази реч по повод на това, че преди ден е починал авторът й, Кристиян Таков, преподавател от Софийския университет и доцент по гражданско право,  мислител и оратор, човек на честта - така го определят хората, които го познават.  

Благодаря на Киара от Дриймленд, че ме срещна отблизо с този човек, макар и след смъртта му. По думите й, той е "един непримирим дух, преподаващ правото и борещ се за него, такова каквото е замислено да бъде. Несломим дух и достоен човек.  Да почива в мир! И, както беше написал някой, който го е познавал по - добре от мен: "Земята рязко олекна..." 

Речта му ми направи изключително силно впечатление, затова я публикувам тук. Целият текст без съкращения може да прочетете в неговия блог

Винаги се издигайте над критиката!

Един учител написал на дъската следните редове:

9 х 1 = 7                            9 х 4 = 36

9 х 2 = 18                          9 х 5 = 45

9 х 3 = 27                          9 х 6 = 54

Когато привършил, погледнал учениците си, а целият клас започнал да се смее. Учителят ги попитал защо се смеят и един ученик посочил, че първото равенство, което е написал, е грешно.

Учителят казал „Написах този първи ред грешно, с цел да ви покажа нещо много важно.

Ето как светът ще се отнася към вас. Виждате, че написах 5 други верни равенства, но никой не ми каза добра дума за това. Всички се смяхте и ме критикувахте за единствената грешка, която направих. Светът не винаги ще отбелязва доброто, което правите, но ще ви критикува за единствената грешка, която направите.

Винаги се издигайте над критиката и оставайте силни!

Има ли карма и кармичен дълг - отговорите на Абрахам

Въпрос: АБРАХАМ*, ИМА ЛИ КАРМА, КАРМИЧЕН ДЪЛГ?

Отговор: Вие знаете ли, че сте продължение на Енергията на източника?
И знаете ли, че сте взели решението да дойдете в това тяло, че сте били - и сте това Чисто позитивно енергийно същество? И мислите ли, че като сте това Бог-Същество,  или тази Енергия от Източника, сте взели решение да дойдете тук, за да поправите нещата, в които сте сгрешили преди?

Фактът, че усещате негативна емоция, означава, че Вътрешното ви Аз не иска да се присъедини към вас дори и в една негативна мисъл. Та, ако вашето Вътрешно Аз не се присъединява към вас в нито една негативна мисъл, какви според вас са шансовете това Вътрешно Аз да ви изпраща в един живот, за да оправите или компенсирате за нещо, което сте прецакали в предишен живот?

Въпрос: Е, значи няма карма?

Отговор: Няма - не и по начина, по който я разбират повечето хора.

Да, вие жънете това, което сте посели в този живот, защото Законът за привличането казва, че това, което предлагате като вибрация е това, което връщате повторно в живота си. Но то не преминава от живот в живот в отрицателния смисъл, който хората влагат, защото в момента, в който “умирате”, в това, което наричате “смърт”, в момента, в който направите прехода си, в един миг, оставяте зад себе си цялата негативност, всички негативни емоции, цялото усещане за недостойност, всички болести и лошо здраве, и отново се връщате в нефизическото, което е ЧИСТА ПОЗИТИВНА ЕНЕРГИЯ. Не може да пренесете тези негативни вибрации в тази чиста енергия. Когато влезете в новото си въплъщение, идвате оттам, от чистата позитивна енергия.

Някои хора казват “О, не ми казвай, че създавам своята собствена реалност, от толкова отдавна искам някои неща. Не ми казвай, че когато искам, ми се дава; ако това беше вярно, къде са моите неща?” 

Понеже човек изконно знае, че трябва да получава всичко, което иска, затова измисля всякакви шантави начини да обясни защо нещата не вървят по-добре: “Майка ми е виновна, правителството е виновно, жена ми е виновна, това е кармично, да, сигурно съм направил нещо гадно в предишен живот и сега съм се върнал да го оправя, защото е злодеяние. Ние наричаме това “Бягство чрез карма”

Това е причината, поради която не говорим за кармата в смисъла, в който повечето хора влагат. Казваме ви със сигурност, не съществува нищо никъде, което познаваме, което дори далечно да напомня за кармата, в смисъла, в който я разбират повечето хора. Няма нищо такова.

Въпрос: Значи, Абрахам, всичките тия неща, които са ме учили, всичките тези кармични грехове, които отработвах, всичко това глупости ли са?
Отговор: Да!”

Разговорът е проведен на 2 септември 2013 г. 

 Абрахам-Хикс Вдъхновяващи цитати

--------------------------

* "Абрахам" е събирателно име на група същества, чиито отговори Естер Хикс "превежда" на езика на хората. Те описват себе си като "групово съзнание от нефизическите измерения"

Въпреки това - поема от Майка Тереза и Кенет Кийт

Майка Тереза

Хората често са неразумни, нелогични и егоцентрични -Прощавай им въпреки това. 
         
Ако си добър, хората могат да те обвинят в егоистични скрити помисли.
Бъди добър въпреки това.

Ако успяваш в живота, ще спечелиш 
лъжливи приятели и истински врагове.
Успявай въпреки това.

Ако си честен и искрен,хората може да те измамят.           Бъди честен въпреки това.

Това, което си създавал с години,
хората може да разрушат за една нощ.
Създавай въпреки това. 

Ако намериш покой и щастие, някои ще ти завидят. 
Бъди щастлив въпреки това.

Доброто, което правиш днес, често ще бъде забравяно.
Прави добро въпреки това.

Дай на света най-доброто, което имаш,
и то никога няма да е достатъчно.
Давай най-доброто от себе си въпреки това!

В крайна сметка, всичко е между теб и Бог. 
И никога не е било между теб и хората.

Източник

Тази поема е написана на стената на дома за деца на Майка Тереза в Калкута, Индия и масово се приписва на нея. Според някои източници, била написана и на стената на нейната стая. 

Кент Кийт, 1969 г.
Снимка:
http://www.paradoxicalcommandments.com/origin.html

Авторството обаче не е нейно. Поемата е базирана на "Парадоксалните божи заповеди" на Д-р Кент М. Кийт, написани през 1968 г., когато е бил на 19 г. като част от брошура за студенти-лидери. 

Парадоксалните божии заповеди

от Д-р Кент М. Кийт

Хората са нелогични, неразумни и егоистични. 
Обичай ги въпреки това.

Ако правиш добро, ще те обвинят в егоистични скрити мотиви. 
                                                                               Прави добро въпреки това. Do good anyway.

Ако успяваш, ще си спечелиш фалшиви приятели и истински врагове.
Успявай въпреки това.

Доброто, което правиш днес, ще бъде забравено утре. .
Прави добро въпреки това.

Честността и откритостта те правят уязвим.
Бъди честен и открит въпреки това.

Най-големите мъже и жени с най-големите идеи могат да бъдат застреляни от най-дребните мъже и жени с най-дребните умове. 
Мисли мащабно въпреки това.

Хората са благосклонни към онеправданите, но следват победителите. 
Пребори се за няколко онеправдани въпреки всичко. 

Това, което си градил с години, може да бъде унищожено за една нощ. 
Гради въпреки това.

Хората наистина имат нужда от помощ, но може да те нападнат, ако им помогнеш. 
Помагай им въпреки всичко.

Дай на света най-доброто, което имаш и ще те изритат в зъбите. 
Давай на света най-доброто, което имаш въпреки това.

© Copyright Kent M. Keith 1968, renewed 2001

Вече нямам търпимост към цинизма, прекомерната критика и всякакви настоявания - Мерил Стрийп

Мерил Стрийп на церемонията
Оскар 2017 г. Снимка:
: Getty / Christopher Polk

"Аз вече нямам търпимост към някои неща, не защото съм станала нагла, а просто защото съм стигнала в живота си до точка, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерната критика и към всякакви настоявания. 

Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. Вече не прекарвам нито минута с тези, които лъжат или искат да манипулират. Реших да не съжителствам повече с преструвки, лицемерие, нечестност и евтини похвали.


Не толерирам нито избирателната образованост, нито академичната арогантност. Не се нагаждам и към общото клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположности и затова избягвам сковани и неизменни личности. В приятелствата не обичам невярността и предателството. Не се разбирам с тези, които не могат да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните. И най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение."

Мерил Стрийп


С благодарност на Киара от Dreamland - Да сбъднем мечтите си заедно!

"Любовна нумерология" – Анаженсида

Не всяка среща между двама души е за да проявят те любовта си. По-голямата част от срещите са, за да се разминат, но да се запомнят и в бъдещ живот да бъдат заедно. Не бъдете нетърпеливи да преживеете всички любови за всичките си животи сега, защото в този те не са узрели и ще ви вгорчат живота. Любовта е възможна, когато кармата е незряла.

Не между всеки двама души е възможна осъществена любов в този живот. Важно е с кого това е реално да се случи. В преследването на любовта не винаги имаме верния усет за сполука и случване, а това е най-важното.

Когато си влюбен, трябва да забележиш дали тази любов те повдига, дали под нейно влияние си започнал да ставаш по-добър, по-спокоен, по-успешен, по-разумен... Ако тя ти причнява предимно притеснения, събужда много страхове, ставаш по-небрежен, мързелив, неуверен, объркан, такава любов няма смисъл. Не е назрял моментът тя да се реализира между този човек и теб, в бъдещ живот това ще може да се случи.

Повечето запознанства са, за да се разминем, а не за да си пречим и да не се пускаме, въпреки, че си причиняваме само страдания. Ако имаш да страдаш от един човек, ти страдаш първо за него, а после страдаш от него. И да сте влюбени, тази окраска не струва, измама е.

Ако имаш да обичаш един човек, ти си търпелив, приемаш недостатъците му с разбиране, а не с негодувание, търсиш хармонията, а не сблъсъка, вярваш в него, дори, когато той не вярва в себе си, тоест любовта тече помежду ви, доверието става все по-голямо, каквото и да преживявате, всичко е причина любовта ви да се усилва или устоява във времето. Влюбването още не е любов и сексът още не е любов.

Преди да дойде някой, идва готовността да обичаме, а преди готовността е важно какво е отношението ни към самата любов. Защото любовта е безкористна, неегоистична, добра, щедра, крилата, щастлива, свободна, нелогична и ако ние не умеем да уважаваме тези й качества, ако не можем да ги проявим и да се хармонираме с вибрацията й, тя не ни предпочита. Несъпротивлението на любовта /приемането й/, готовността да обичаме и да ни обичат трябва да преживеем преди влюбването и секса, за да се включи минимум карма във връзката, за да има условие за преживяване на щастие.

"Любовна нумерология" – Анаженсида

Дует на татко и дъщеричката му възстановява вярата ни в човечеството

Писнало ли ви е от новините за  президенти и премиери, за катастрофи и нещастия? Идва ли ви в повече Доналд Тръмп? Ако не успявате да видите света около себе си без тях и с повечко вяра в човечността и любовта, изгледайте това видео от две минути и половина и ще възстановите вярата си в човечеството.

Те пеят "имаш приятел в мое лице" - и когато малката Клер почне да пее с толкова вдъхновение, човек няма как да не се усмихне и да си каже - ей, светът е пълен с такива малки чудеса, които не знаем просто защото не ги дават по БТВ или по СНН - но те съществуват, те са навсякъде около нас.

Приятно гледане!

Така. Вече сте готови да посрещнете света отново! Приятен ден или вечер! 

Уча се да оставям нещата да се случват. Раная Наим

"Уча се да оставям нещата да се случват. Да им позволя да се пренаредят така, както е най-добре за мен. Така, както ги насочва Вселената.

Защото разбрах, че ако тичаш след нещо, значи то не иска да стои при теб, значи не иска да бъде уловено, значи не иска да спре на твоя праг.

Вярвам, че това, което е писано да бъде за мен, ще ме намери, където и да съм. Няма да стоя пасивно, но и вече няма да се боря за изгубени каузи.

Уча се да оставя любовта сама да ме намери. Уча се да спра с декодирането на неясни сигнали и разчитането на скрити смисли. Уча се да чакам ясния знак, знакът, който не те кара да си задаваш въпроси и да поставяш под съмнение всичко. Знакът, който наистина чакаш. И който чака теб.

Уча се да позволя на тези, които не ме искат в живота си, да си тръгнат от моя. Дори ще им държа вратата отворена, защото вече не искам временни посетители в живота си. Не искам да споделям леглото си с някой, който не иска да споделя всяка нощ с мен. Не искам да давам сърцето си на някой, който не иска да го пази.

Уча се да оставя любовта да ме намери. Онази, ясната. Споделената. Истинската. Уча се да бъда търпелива със себе си. Уча се да не пришпорвам плановете си. Уча се да бъда готова да си дам време, за да сбъдна мечтите си.

Уча се как да си простя за грешките и да им позволявам да се превръщат в спомени, а не в етикети. Уча се да позволя на тези грешки да ми напомнят, че съм се опитвала да се преборя за неща, които не са били за мен, че съм преследвала цели, които не са били моите цели. Че съм искала неща, за които сърцето ми, дълбоко в себе си, не е било сигурно.

Уча се да използвам натрупаната мъдрост, която ми показва, че най-често допускаме грешки, когато насилваме нещо, което не е за нас, когато се опитваме да вземем нещо, което вероятно не трябва да бъде част от живота ни.

Уча се да спра с опитите да контролирам живота си. Уча се да приемам, че понякога няма да знам всички отговори. Или че не съм там, където искам да бъда. Уча се да позволя на живота да поеме своята посока, вместо отчаяно да се опитвам да го насочвам натам, накъдето си мисля, че е правилно.

Уча се да осъзная факта, че невинаги ще получавам това, което искам, но че животът винаги ще ми дава това, от което се нуждая.

Уча се да се отнасям към живота като към свой приятел. Да се опитвам да го разбера, да си го обичам, дори когато е труден за обичане, да го приемам, дори когато ме обърква. Да оценявам това, което ми е дал. И което ми дава. Да оценявам спомените, с които ме е дарил и с които ще ме дари. Да благодаря за смеха и за тъгата, която ми е помогнала да израстна.

Уча се да приемам нещата такива, каквито са. Уча се да оставям силата на живота да ме движи напред, вместо с всички сили да се опитвам да я спра.

Уча се да живея."

Автор: Рания Наим
С благодарности към Лилиан В.