Ако сте харесали материалите, моля, кликнете върху банерите за реклама на Гугъл на тази страница. Благодаря предварително. Хубав ден! 19.04.11 г.
Законът за привличането - видео
Ако сте харесали материалите, моля, кликнете върху банерите за реклама на Гугъл на тази страница. Благодаря предварително. Хубав ден! 
17.04.11 г.
Без думи - днес открих съществуването на едно изумително изкуство - Ебру
Turkish Islamic art of Marbling (Ebru) или Ебру, турско ислямско изкуство - изкуството на рисуване върху вода.
Можете ли да си представите, че в света има хора, които рисуват върху водна повърхност? И след това нарисуваната картина я “прехвърлят” на хартия, за да се използва по предназначение. Всичко това е възможно благодарение на майсторите на ебру (хора, които рисуват върху вода). Преведена от персийски, думата означава водна повърхност, а когато навлиза в Европа, е наречена турска хартия. Майсторите на това изкуство са рисували най-различни неща – цветя, животни, хора, но най-често срещаните фрагменти са лалето и розата. С лалето художниците са изразявали своята любов към Всевишния Аллах (в ислямската култура лалето е символ на Аллах), а чрез розата – своята привързаност и обич към Пророка Мухаммед (розата се смята за символ на Пророка).
Следващото видео показва как точно става "магията".
9.04.11 г.
Загуба на портмоне? Изглежда ужас - а дали?
Случка номер две. Загуба на портмоне с всичките карти. Случвало ми се е и преди, знам каква е врътня, да блокираш всичките си сметки, да искаш да ти пращат нови карти на адреса, те пристигат по различно време с пин-овете, нерви дали някой ще е успял да изпазарува целия Лас Вегас, преди да успееш да свършиш това, да не говорим за разните карти за бонуси, които си отиват безвъзвратно и т.н.
Онази вечер отидох да проверявам за боя за яйца в големия супер в съседен град. Кучето - с мен, на задната седалка. Не взех чанта, само телефона със слушалките, за да си слушам разни "мои си работи" и портмонето. Отидох на магазина - обичам да пазарувам късно вечер, няма много хора, няма блъсканица, спокойно... Нямаше боя, говорих си с разни служители, питах ги , те търсиха с мен - не намерихме. Обаче купих други дреболии. Усмихнато ми беше - бях имала хубав ден, беше относително топличко, не валеше (което си е лукс тук) и т.н. Понеже купих само няколко нещица, минах през касата със самообслужване. Колата ми - на паркинга точно до изхода на магазина. До мен паркирали някакви юнаци на по 20-тина години, малко близко. Отвориха вратата на тяхната кола - аз не мога да отворя моята, ама вежливи - попритвориха тяхната, за да вляза аз в моята. Седнах си, все така със слушалките в ушите, погледах ги как влизат в магазина - и потеглих.
Прибирам се, пътят е около 10-12 минути, пускам кучето в къщата - в прекрасно настроение - събирам си шушките и не виждам портмонето си. То черно, и навън тъмно, взех прожектора от вкъщи да прегледам хубаво под седалките на колата - няма го. НЯМА ГО!!! Ужас. Звъня на мъжа ми, който трябва да се прибере от работа всеки момент - отивам обратно в магазина, с надеждата, че ще си намеря портмонето там. Нямам пари в него, почти не държа пари в брой в мен, но всичката тая врътня с картите, а и самото портмоне ми беше любимо, с толкова радост си го избирах - черно, лъскаво, от естествена кожа, и скъпо.
По пътя се опитвам да не ме завладее паниката и отпъждам мисли как онези момци от паркинга са го намерили и вече са напазарували здраво из интернет за моя сметка... Отказвам да повярвам, че това ми се е случило. Няма как да е вярно... Всичко беше толкова хубаво, душата ми пееше, сърцето ми беше пълно с радост... Как ще ми се случи такава гадост? Не може да бъде... Трябва да го намеря, просто няма логика да бъде другояче!!! Почнах да си представям три сцени - едната - как отивам в магазина, запътвам се към "услуги за клиенти" и там ме питат какво има в портмонето, аз изреждам - и ми го връщат. Сцена втора - отивам към навеса, където оставих количката - имаше само една количка - и там, на количката, кротко си седи моето портмоне и ме чака.
Сцена трета (много невероятна, ама... 
) отивам на мястото, където бях паркирала, и си намирам портмонето на земята.
Стигам до магазина с втора космическа, старая се да не превишавам скоростта с много хехе, и първо - към навеса с количките. Няма го. На паркинга го няма, естествено. Влизам в магазина и първо хвърлям едно око на касата, дето плащах, защото там последно помня, че портмонето ми беше в ръцете. Няма го. Отивам към "услуги на клиенти" - щандът тъмен, защото е 11 часа вечерта. Един момък от охраната се мотае наоколо - запътвам се към него да го питам и преди да си отворя устата, той казва - "Портмонето ли си загубихте?". Аз кимам и не мога да повярвам, че са го намерили. Отиваме до склада отзад и той ми го връща. Нито пита за име - нито нищо... Благославям го и благодаря на Бога... Оказва се, че съм го изпуснала пред вратата - хубаво място, защото охраната е там, осветено е много добре и се вижда. Вероятно са го намерили минута до две, след като съм го изпуснала.
После се връщам обратно към случката... Да, всичко е много логично... И да ти се случат лоши неща, когато като цяло вибрациите са добри, дори и лошото не е толкова лошо или се оправя бързо.
Онази вечер отидох да проверявам за боя за яйца в големия супер в съседен град. Кучето - с мен, на задната седалка. Не взех чанта, само телефона със слушалките, за да си слушам разни "мои си работи" и портмонето. Отидох на магазина - обичам да пазарувам късно вечер, няма много хора, няма блъсканица, спокойно... Нямаше боя, говорих си с разни служители, питах ги , те търсиха с мен - не намерихме. Обаче купих други дреболии. Усмихнато ми беше - бях имала хубав ден, беше относително топличко, не валеше (което си е лукс тук) и т.н. Понеже купих само няколко нещица, минах през касата със самообслужване. Колата ми - на паркинга точно до изхода на магазина. До мен паркирали някакви юнаци на по 20-тина години, малко близко. Отвориха вратата на тяхната кола - аз не мога да отворя моята, ама вежливи - попритвориха тяхната, за да вляза аз в моята. Седнах си, все така със слушалките в ушите, погледах ги как влизат в магазина - и потеглих.
Прибирам се, пътят е около 10-12 минути, пускам кучето в къщата - в прекрасно настроение - събирам си шушките и не виждам портмонето си. То черно, и навън тъмно, взех прожектора от вкъщи да прегледам хубаво под седалките на колата - няма го. НЯМА ГО!!! Ужас. Звъня на мъжа ми, който трябва да се прибере от работа всеки момент - отивам обратно в магазина, с надеждата, че ще си намеря портмонето там. Нямам пари в него, почти не държа пари в брой в мен, но всичката тая врътня с картите, а и самото портмоне ми беше любимо, с толкова радост си го избирах - черно, лъскаво, от естествена кожа, и скъпо.
По пътя се опитвам да не ме завладее паниката и отпъждам мисли как онези момци от паркинга са го намерили и вече са напазарували здраво из интернет за моя сметка... Отказвам да повярвам, че това ми се е случило. Няма как да е вярно... Всичко беше толкова хубаво, душата ми пееше, сърцето ми беше пълно с радост... Как ще ми се случи такава гадост? Не може да бъде... Трябва да го намеря, просто няма логика да бъде другояче!!! Почнах да си представям три сцени - едната - как отивам в магазина, запътвам се към "услуги за клиенти" и там ме питат какво има в портмонето, аз изреждам - и ми го връщат. Сцена втора - отивам към навеса, където оставих количката - имаше само една количка - и там, на количката, кротко си седи моето портмоне и ме чака.
Сцена трета (много невероятна, ама... ) отивам на мястото, където бях паркирала, и си намирам портмонето на земята. Стигам до магазина с втора космическа, старая се да не превишавам скоростта с много хехе, и първо - към навеса с количките. Няма го. На паркинга го няма, естествено. Влизам в магазина и първо хвърлям едно око на касата, дето плащах, защото там последно помня, че портмонето ми беше в ръцете. Няма го. Отивам към "услуги на клиенти" - щандът тъмен, защото е 11 часа вечерта. Един момък от охраната се мотае наоколо - запътвам се към него да го питам и преди да си отворя устата, той казва - "Портмонето ли си загубихте?". Аз кимам и не мога да повярвам, че са го намерили. Отиваме до склада отзад и той ми го връща. Нито пита за име - нито нищо... Благославям го и благодаря на Бога... Оказва се, че съм го изпуснала пред вратата - хубаво място, защото охраната е там, осветено е много добре и се вижда. Вероятно са го намерили минута до две, след като съм го изпуснала.
После се връщам обратно към случката... Да, всичко е много логично... И да ти се случат лоши неща, когато като цяло вибрациите са добри, дори и лошото не е толкова лошо или се оправя бързо.
8.04.11 г.
Как подобрявам финансовата си ситуация
Първа случка. Финансова ситуация, важна за нашето семейство. Мъжът ми се притеснява доста, макар и да не говори за това изобщо, но аз го "усещам", знаете как се научаваме да "четем" енергиите на половинката си. Аз не се притеснявам изобщо. Имам усещането, че нещата са добри за нас. Нямам представа защо. Просто знам, че с времето нещата ще стават все по-добре. Насрочили сме си две срещи с финансови специалисти. Първата среща - уж минава добре, но човекът не ни казва това, което чакаме да чуем. Компютърът му не го слуша, програмата не прави това, което той иска, обещава да се обади - после - обажда се и ни предлага оферта, която не ни се вижда добра.
В този момент аз решавам, че трябва да се заема с вибрациите си сериозно. Не мога да въздействам много върху мъжа ми, но успявам да го склоня да медитира по 15 минути с мен, една водена медитация. Обяснявам отново за вибрациите и че не можем да си позволим да се "хлъзгаме" надолу, затова - строга "диета" - никакви новини, дори не и по радиото (по телевизията отдавна не гледаме), специални усилия за подобряване на настроението и за добри мисли.
Аз, от своя страна, си слушам "моите" записи, неща, които съм установила с времето, че ми вдигат вибрациите и ме карат да мисля за хубавите неща, които ни очакват, вместо да обръщам внимание на това, което не ми харесва в обкръжаващото ме.
След по-малко от седмица ни е срещата с втория специалист. Много приятна жена. Точно преди срещата изведнъж казвам на мъжа ми, че вероятно нещо не е наред в неговото обяснение на ситуацията, както ще я обясняваме на специалистката. Карам го да извади документите, за да проверя и аз. Той вади. Спори с мен, докато търси нужното място. Откриваме, че не е прочел правилно в притеснението си и че най-вероятно ситуацията не е изтълкувана правилно. Отиваме при специалистката, не може да намери място за паркиране и ме оставя - аз влизам при нея и докато го чакаме, се заприказваме за времето, за домашни любимци и т.н. - много приятна жена. След това той пристига запъхтян и започва деловия разговор. На практика, в края на разговора се оказва, че нашата ситуация в момента е много благоприятна, никакви мерки не се налагат (поради което приятната жена няма да получи точно в момента хонорар - но със сигурност ще се върнем при нея по-късно и ще я препоръчаме на всичките си познати). Излизаме с грейнали лица и чертаем планове за бъдещето.
Формално - нищо не се е променило от единия разговор до другия. На практика - целият ни живот е с друго качество. Щастливи като малки деца, видели всичко в друга светлина. Как стана това - чрез целенасочено издигане на вибрациите, които ни позволиха да "видим" ситуацията в истинската й светлина, позволихме прозрението да дойде, да го видим и използваме по най-добрия начин. Вдъхновени бяхме да направим така, че да "видим" най-правилното решение в момента и да берем плодовете му.
В този момент аз решавам, че трябва да се заема с вибрациите си сериозно. Не мога да въздействам много върху мъжа ми, но успявам да го склоня да медитира по 15 минути с мен, една водена медитация. Обяснявам отново за вибрациите и че не можем да си позволим да се "хлъзгаме" надолу, затова - строга "диета" - никакви новини, дори не и по радиото (по телевизията отдавна не гледаме), специални усилия за подобряване на настроението и за добри мисли.
Аз, от своя страна, си слушам "моите" записи, неща, които съм установила с времето, че ми вдигат вибрациите и ме карат да мисля за хубавите неща, които ни очакват, вместо да обръщам внимание на това, което не ми харесва в обкръжаващото ме.
След по-малко от седмица ни е срещата с втория специалист. Много приятна жена. Точно преди срещата изведнъж казвам на мъжа ми, че вероятно нещо не е наред в неговото обяснение на ситуацията, както ще я обясняваме на специалистката. Карам го да извади документите, за да проверя и аз. Той вади. Спори с мен, докато търси нужното място. Откриваме, че не е прочел правилно в притеснението си и че най-вероятно ситуацията не е изтълкувана правилно. Отиваме при специалистката, не може да намери място за паркиране и ме оставя - аз влизам при нея и докато го чакаме, се заприказваме за времето, за домашни любимци и т.н. - много приятна жена. След това той пристига запъхтян и започва деловия разговор. На практика, в края на разговора се оказва, че нашата ситуация в момента е много благоприятна, никакви мерки не се налагат (поради което приятната жена няма да получи точно в момента хонорар - но със сигурност ще се върнем при нея по-късно и ще я препоръчаме на всичките си познати). Излизаме с грейнали лица и чертаем планове за бъдещето.
Формално - нищо не се е променило от единия разговор до другия. На практика - целият ни живот е с друго качество. Щастливи като малки деца, видели всичко в друга светлина. Как стана това - чрез целенасочено издигане на вибрациите, които ни позволиха да "видим" ситуацията в истинската й светлина, позволихме прозрението да дойде, да го видим и използваме по най-добрия начин. Вдъхновени бяхме да направим така, че да "видим" най-правилното решение в момента и да берем плодовете му.
Абонамент за:
Публикации (Atom)