При дзен-учителя дошъл ученик и попитал:
-- Защо някои хора са красиви, а други – грозни? Някои са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог е създал едните и другите такива, каквито са? И не ми говорете за карма, и че всичко това било заради минали животи. Откъде се е взела разликата в самото начало, когато миналото още не е съществувало?
Учителят го завел в градината и казал:
-- Това дърво е голямо, а това – малко. Често съм седял под тях и съм мислил защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна и самият въпрос. Сега знам, че това дърво е голямо, а това – малко. И няма никакъв проблем!
Е, за линейните величини на "голямо" и "малко" има обективни измерители и затова могат да бъдат само приети като действителност.
ОтговорИзтриванеЗа "грозни" и "глупави" има субективни, не толкова възприятия, колкото определения.
Тук смисълът не е в приемането на даденостите им, а в отказът от субективизация.
Благодаря ти за коментара, Венци. Не съм сигурна, че разбрах какво точно имаш предвид... за мен смисълът на тази притча е в това - да не се фокусираме върху различията - което да, могат да бъдат измерени и обективизирани понякога - смисълът е просто да приемем нещата - такива, каквито съществуват. :)
ОтговорИзтриване