Властните драми - из "Селестинското пробуждане" на Джеймс Редфийлд*

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА БОРБАТА ЗА ЕНЕРГИЯ

Голямо постижение на психолозите, занимаващи се с изследване на това, как хората си въздействат взаимно, е, че успяха да обяснят съперничествата и стремежа към власт с дълбокото екзистенциално чувство на несигурност. От Изтока обаче сме получили по-нататъшно проясняване на психологическите процеси, които лежат в основата на тези явления.

Както показват и науката, и мистицизмът, по своята същност хората представляват полета от енергия. Според схващанията на Изтока, обикновено нивото ни на енергия е слабо и занижено, докато не се отворим за абсолютната енергия, която съществува във Вселената. Когато се отворим по този начин, нашата чи-енергия - или може би трябва да кажем количественото ниво на нашата енергия - се повишава така, че преодолява всякакво екзистенциално чувство за несигурност. Но дотогава се лутаме в търсене на допълнителна енергия от другите хора.

Да започнем, като разгледаме 

Какво в действителност става с двама души, които общуват помежду си?

Съществува една стара мистична мисъл, че там, накъдето се насочва вниманието, натам потича и енергията. И така, когато двама души насочат вниманието си един към друг, те буквално сливат енергийните си полета, обединявайки своята енергия. Това бързо води до въпроса: под чий контрол ще попадне така обединената енергия? Ако единият успее да се наложи, като накара другия да сподели неговата позиция, да погледне на света с неговите очи, тогава той е присвоил цялата енергия за себе си. Той чувства внезапен прилив на сили, самоувереност, сигурност и дори еуфория.

Но тези положителни чувства са придобити за сметка на другия човек, защото този, над когото са се наложили започва да губи равновесие, изпитва тревога и се чувства "изсмукан". Всички сме се чувствали така в един или друг момент. Когато сме принудени да се съобразяваме с някого, който ни е изманипулирал и объркал, нарушил е душевното ни равновесие, разобличил ни е, ние внезапно се чувстваме изпразнени, лишени от сили. И естествената ни склонност е да се опитаме да си върнем енергията от онзи, който ни държи във властта си, като използваме всички достъпни средства.

Този процес на психологическо доминиране може да се наблюдава навсякъде и той е скритият източник на всички ирационални конфликти в света, като се тръгне от конфликти при отделния човек и в семейството и се стигне до до конфликти между различни нации и култури. Ето защо, ако погледнем реалистично на обществото, ние можем да видим в него един свят, основан на конкуренция за придобиване на енергия, в който едни хора манипулират други хора по много изобретателни (и често несъзнавани) начини. В светлината на новото разбиране на вселената можем да видим, че повечето от манипулациите, които се използват за тези цели, повечето от игрите, които разиграват хората, са резултат на техните най-съществени възгледи. С други думи, те формират полето на личностните стремежи.

Когато влезем във взаимоотношения с друго човешко същество, трябва да имаме предвид всичко това. Всеки човек представлява енергийно поле със своя система от възгледи и вярвания, които се излъчват от него и въздействат върху света. Тук се включват убежденията на отделния човек за това, какво представляват хората и как да спечелиш позиции в общуването с тях.

Всеки има свой уникален набор от възгледи и начини на общуване в това отношение, което аз наричам властни драми. Убеден съм, че тези „драми" варират от най-пасивни до най-агресивни.


ГОРКИЯТ АЗ

Най-пасивната от властните драми е стратегията на жертвата или онова, което съм нарекъл „горкият аз". При тази драма човек не се бори направо за придобиване на енергия, а по-скоро се стреми да спечели внимание и уважение, като манипулира хората към проява на съчувствие.

Винаги ясно усещаме кога влизаме в енергийното поле на „горкия аз", защото сме непосредствено въвлечени в много специфичен диалог, който ни извежда от равновесие. Този човек би казал например: „Чаках те вчера да ми се обадиш, но ти така и не го направи", или „Такива главоболия имах, а тебе никакъв те няма". Може и да добави: „Какво ли можеше да ми се случи, а ти и тогава щеше да си кой знае къде." В резултат на подобни думи започваме да изпитваме неудобство, мъка и да се чувстваме виновни, сякаш сме поставени в това положение от другия, макар че, ако помислим, няма основание за това.

В зависимост от отношенията ни с този човек изразите и темите, които употребява, могат да варират много. Ако той е наш колега, може да става дума за притеснения за качеството или сроковете на продукцията - а според думите му, ние нищо не правим, за да разрешим проблема и да му помогнем. Ако човекът е случаен познат, той или тя би могъл да те въвлече в разговор за конкретни свои оплаквания или за това, колко скапан е този живот изобщо. Съществуват десетки варианти, но основната стратегия и характерният тон са все едни и същи. Винаги става дума за някаква молба за съчувствие и/или помощ и твърдението, че не правим достатъчно и не сме достатъчно отговорни в тази ситуация.

Очевидно стратегията на „горкия аз" е да ни извади от равновесие и да се сдобие с енергия, като ни създаде чувство за вина или ни накара да се усъмним в себе си. Като се отдаваме на тази вина, ние спираме, за да погледнем на света през очите на този човек. Веднага щом направим това, онзи човек усеща прилив на енергия, която ние му отдаваме и която го кара да се чувства по-сигурен в себе си и по-добре.

Помнете, че тази драма е почти напълно несъзнавана. Тя произтича от индивидуалния начин на възприемане на света у съответния човек и от стратегията за упражняване влияние над останалите, възприета през детството. За „горкия аз" светът е място, където на хората не може да се разчита за подкрепа и благополучие и твърде опасно място, за да рискува човек да търси удовлетворение на тези свои потребности направо и категорично. В света на „горкия аз" единственият разумен начин на поведение е да се привлича съчувствието на останалите, хора чрез клопки, в които ги кара да се чувстват виновни, а той - пренебрегнат.

За жалост тъкмо поради въздействието, което имат върху света неговите убеждения и намерения, същите тези небрежни и студени хора, от които се страхува „горкият аз", са тъкмо тези, които той привлича в живота си.

И събитията, които му се случват, са често травмиращи. Вселената откликва, като поражда точно този свят, който човекът очаква, и по този начин драмата се завърта и самопотвърждава. Без сам да разбира това, „горкият аз" се върти в омагьосан кръг.

Как да се отнасяме към „горкия аз"

Когато трябва да общуваме с „горкия аз", необходимо е да помним, че целта на разиграваната от него драма е да се сдобие с енергия. Трябва да започнем с желанието съзнателно да му предадем енергия, докато разговаряме с него; това е най-бързият начин да преодолеем драмата.

Следващото, което трябва да разберем, е дали внушаваната вина е основателна. Разбира се, съществуват множество случаи в живота, когато трябва да се чувстваме отговорни за това, че сме подвели някого, или да изпитваме съчувствие към човек, изпаднал в затруднено положение. Но ние трябва да определим това, а не някой друг. Единствено ние самите можем да решим кога и в каква степен е наш дълг да помогнем на някого, който е в беда.

След като отдадем на „горкия аз" енергия и установим, че си имаме работа с властна драма, следващата стъпка е да назовем тази драма - тоест да разгледаме самата драма като тема на разговора. Никаква несъзнавана драма не може да бъде поддържана, когато се сведе до нейното осъзнаване и се изнесе открито за дискусия. Това може да бъде сторено с думи като например: „Виж, струва ми се, че искаш да ме накараш да се чувствам виновен."

В случая трябва да проявим смелост, защото напълно възможно е, докато ние се опитваме да постъпим честно в дадената ситуация, другият човек да интерпретира казаното от нас като упрек. В такъв случай типичната реакция би могла да бъде: „Е, добре. Знаех си аз, че не съм ти кой знае колко приятен." В други случаи въпросният човек може да се разгневи и ядоса.

Много важно по мое мнение е да помолим въпросния човек да ни изслуша и да продължим разговора. Но това може да стане само ако даваме на човека енергията, от която се нуждае по време на разговора. И преди всичко трябва да бъдем последователни, ако искаме да се подобрят нашите отношения с този човек. В най-добрия случай този човек ще се вслуша в думите ни, когато му посочим властната му драма, и ще успее да се открехне към едно по-висше състояние на съзнанието.

ЗАТВОРЕНИЯТ

Не толкова пасивна е драмата на затворения. Разбираме, че сме попаднали в енергийното поле на някого, който използва тази стратегия, когато започнем разговор и осъзнаем, че не можем да получим от него пряк отговор на никой свой въпрос. Човекът, с когото разговаряме, е дистанциран, затворен, загадъчен в своите отговори. Ако например го запитаме за миналото му, ще получим смътно обобщение от рода на: „Пътувал съм малко по света", без по-нататъшни обяснения.

Докато водим разговора, чувстваме, че непрестанно ни се налага да задаваме допълнителни въпроси, дори и за най-простите си запитвания. Ако кажем например: „А къде си пътувал?", бихме получили отговор: „Ами на много места."

В такова поведение ясно можем да различим стратегията на затворения. Такъв човек непрестанно създава смътна и загадъчна аура около своята личност, като по този начин ни принуждава да влагаме енергия, за да измъкнем от него някаква информация, която в обичайния случай се споделя най-естествено. По този начин съсредоточаваме цялото си внимание върху света на този човек, опитваме се да погледнем през неговите очи, надявайки се да разберем нещо за него, като по този начин му предаваме енергията, от която се нуждае.

Трябва обаче да помним, че не всеки, който е затворен и отказва да дава информация за себе си, разиграва властна драма на недостъпност. Възможно е да предпочита да запази анонимност по друга някаква причина. Всеки човек има правото на лична неприкосновеност и може да споделя с другите само онова, което желае.

Съвсем различно е човек да използва стратегията на дистанциране, за да се сдобие с енергия. За затворения това е метод на манипулация, който има за цел да събуди нашия интерес, като в същото време ни държи на разстояние. Ако решим например, че този човек просто не желае да разговаря с нас и престанем да се занимаваме с него, много често затвореният ще се опита отново да ни заговори, така че да задържи вниманието върху себе си, за да може и енергията да тече към него.

Също както и при „горкия аз", стратегията на затворения има своите корени далеч в миналото. В повечето случаи като дете затвореният не е имал възможност свободно да споделя нещата, защото се е страхувал или се е чувствал заплашен. В такава обстановка затвореният е свикнал да бъде винаги притворен в общуването си с останалите, като в същото време винаги намира начин да бъде изслушван, за да спечели енергия от останалите. Също както е с „горкия аз", стратегията на затворения представлява набор от несъзнавани отношения към света. Затвореният е убеден, че този свят е пълен с хора, на които не може да се довери с интимна информация.

Мисли си, че всяка такава информация ще бъде използвана по-късно срещу него или ще даде повод да бъде критикуван. И както става обикновено, това убеждение на затворения влияе върху нещата, които му се случват, за да се осъществи тъкмо това негово несъзнавано отношение.

Как да се отнасяме със затворения

За да се справим успешно с човек, който разиграва драмата на затворения, трябва отново да помним, че е необходимо да му изпращаме енергия. Като му изпращаме енергия, изпълнена с любов, вместо да заемем защитна позиция, ние преодоляваме напрежението, за да прекратим потребността от манипулативно отношение. Когато напрежението се изчисти, бихме могли да започнем разговора отново, като назовем честно манипулативната драма, така че тя да се осъзнае и да можем да поговорим за нея.

Както и в предишния случай, могат да се очакват две възможни реакции. В първия случай затвореният може да се опита да избегне разговора и да прекрати отношенията. Винаги съществува такъв риск, но той трябва да се поеме, защото да кажеш каквото и да било друго, означава да продължиш да разиграваш все същата драма. В този случай можем само да се надяваме, че нашата прямота може да накара другия да разбере и да го открехне за нова степен на осъзнаване на самия себе си.

Друга възможна реакция на затворения е да продължи разговора, отричайки, че е затворен. В такъв случай, естествено, трябва да вземем под внимание, че той може и действително да е прав. Ако обаче сме сигурни в своята преценка, трябва да продължим диалога, като отстояваме мнението си.

ВЗИСКАТЕЛНИЯТ

Една по-агресивна властна драма, която е преобладаваща в съвременното общество, е драмата на взискателния тип човек. При тази манипулативна стратегия човек критикува останалите, за да се сдобива сам с енергия от тях.  В присъствието на взискателния тип ние винаги имаме чувството, че сме внимателно наблюдавани. В същото време можем да се почувстваме така, сякаш се държим неадекватно, че не се справяме със собствения си живот.

Това е така, защото човекът, с когото влизаме във взаимоотношения, ни кара да се чувстваме въвлечени в реалност, в която повечето от хората допускат страхотни грешки в живота си и той трябва да им покаже верния път. Ето например някои типични за взискателния; човек реплики: „Знаеш ли, не се обличаш както трябва за служебното си положение", или: „Забелязал съм, че никога не ти е подредено вкъщи." Възможно е на аналогична критика да бъдат подложени какви ли не особености на нашата личност. Те всъщност нямат значение. Всяка критика е добре дошла, стига да ни разцентрова и да ни кара да се почувстваме несигурни в себе си.

Подсъзнателната стратегия на взискателния човек е да ни обърка с надеждата, че ще ни накара да приемем неговата критика и отношение към нещата. Ако успее, ние започваме да възприемаме света през неговите очи и това му вдъхва сили и енергия. Целта на взискателния човек е да упражнява власт над останалите, като ги съди, и общувайки с него, всички да споделят неговите възгледи, като по този начин му осигуряват непрестанен приток на все нови и нови сипи.

Също както другите властни драми, и тази произтича от това, че проектираме върху света собствените си предварителни представи. Такъв човек е убеден, че в света не може да има стабилност и ред, ако той не следи как се държат всички и не им дава наставления, изправяйки техните грешки. В този свят той единствен е непогрешим, само той може да гарантира всичко да става така, както трябва, да бъде правилно и съвършено. Взискателният човек обикновено е възпитаван в семейство, в което родителите отсъстват и не обръщат внимание на неговите нужди. Неуверен, лишаван постоянно от сили и енергия, взискателният тип си набавя енергията по единствения възможен начин: като посочва грешките и критикува отношенията в семейството. И когато детето порасте, то продължава да носи в себе си същите представи за света и хората и те създават жизнената реалност на взискателния тип човек.

Как да се справим с взискателния тип човек

За да се справим с взискателния тип човек, необходимо е да запазим равновесие и да му обясним как се чувстваме в негово присъствие. И отново най-важното е да не заемаме защитна позиция, а да излъчим към него любов и енергия, докато в същото време му обясним, че в негово присъствие се чувстваме непрестанно под някакво критично око.

Взискателният тип може да реагира на това по няколко различни начина. В първия случай той може напълно да отрече, че е бил критичен, дори и когато му го докажем с примери. И в този случай трябва да си дадем сметка дали самите ние не грешим и не виждаме упреци, когато няма такива. Ако, от друга страна, сме сигурни във впечатленията си, единственото, което можем да направим, е да изразим какво мислим с надеждата да започнем някакъв искрен диалог.

Друга възможна реакция на взискателния човек е да ни прехвърли топката и да обвини нас самите в прекомерна критичност. В такъв случай трябва отново да преценим дали обвинението му не е справедливо. Ако обаче случаят не е такъв, ще трябва да продължим разговора и да обсъдим това как се чувстваме в присъствието на този човек.

Третата реакция на такъв тип човек е да докаже, че критиката му е основателна и че ние избягваме да се изправим пред собствените си грешки и недостатъци. Отново трябва да преценим дали в такова твърдение няма някаква истина, но ако сме сигурни в становището си, можем да дадем няколко примера, за да покажем на взискателния тип човек, че критиката му е неоснователна или неподходящо поднесена.

Всеки от нас се изправя пред ситуации, в които има усещането, че останалите хора не постъпват както е в техен интерес. Това може да ни накара да се намесим и да им посочим къде грешат. Важното е по какъв начин осъществяваме тази намеса. Вече започваме да усвояваме умението да подходим ненатрапчиво, като кажем например: „Ако моите гуми бяха толкова меки, щях да ги сменя", или: „Когато бях изпаднал в сходна ситуация, напуснах работа, преди да съм си намерил друга и после съжалявах."

Има начини да се намесим, без да засегнем чувствата и равновесието на другия човек, нито да подронваме неговото самочувствие, както прави взискателния тип човек, и тъкмо тази разлика трябва да му бъде обяснена. Такъв човек може просто да прекъсне отношенията си с нас, вместо да чуе какво му говорим, но се налага да поемем този риск, ако искаме да останем верни на самите себе си.

НАСИЛНИКЪТ

Най-агресивната властническа драма е стратегията на насилника. Ние винаги усещаме кога сме в близост до енергийното поле на такъв човек, защото не само губим сили и се чувстваме зле, но също изпитваме усещането, че сме застрашени, че сме в опасност. Светът започва да ни се струва някак заплашителен, зловещ, неуправляем. Насилникът говори и действа така, сякаш всеки момент неговият гняв и ярост могат да избухнат. Такъв човек може да прояви своя гняв, като чупи мебели и хвърля предмети.

Стратегията на насилника е в това да ни накара да се съобразяваме с него, да внимаваме в неговите действия и да мислим само за него, като ни принуди да се страхуваме. Щом някой създава впечатление, че във всеки момент може да избухне, да загуби контрол над себе си и да стори нещо страшно, повечето от нас много внимават с такъв човек. Ако говорим с него, много бързо сме склонни да приемем становището му. И, разбира се, щом започнем да гледаме на света през неговите очи, опитвайки се да предвидим какво може да се очаква от него (за да се предпазим), той получава прилив на сили и енергия, от които отчаяно се нуждае.

Стратегията на насилието обикновено се развива в детството вследствие на жестока липса на любов и ограничения, в повечето случаи вследствие взаимоотношения с други насилници, които се държат властно и оскърбително и спрямо които никоя друга стратегия' за спечелване на внимание и енергия не може да има успех. Няма никакъв смисъл да внушаваме на такъв човек чувство за вина и да разиграваме например драмата на „горкия аз" - това няма да ни помогне. А и напълно сигурно е, че никой няма да ни обърне внимание, ако се правим на затворени. А пък всеки опит да бъдем взискателни ще породи само гняв и враждебност. Единственото разрешение е да търпиш и понасяш липсата на енергия, докато порастеш и на свой ред се превърнеш в насилник.

В очите на насилника светът е изпълнен със сляпо насилие и враждебност. Това е свят, в който човек се чувства изгубен сред пълна изолация, в която всеки противостои на останалите и не се интересува от никой друг - а тези възгледи пораждат все същите ситуации в живота на насилника отново и отново.

Как да се държим с насилника

Подходът към насилника е специфичен. Поради очевидната опасност в повечето случаи е по-добре просто да избягваме неговото присъствие. Ако човек е в дълготрайна връзка с типа насилник, най-добрият начин е да остави ситуацията в ръцете на професионалист.

Терапевтичният подход е, разбира се, принципно сходен със случаите на другите властни драми. С такъв човек може да се постигне успех, ако преди всичко бъде накаран да се почувства сигурен, като му се отдава енергията, от която се нуждае, и му се даде възможност да осъзнае истината за своята драма. За съжаление твърде много са насилниците, които не получават никаква терапевтична помощ и които живеят постоянно в редуващите се състояния на страх и ярост.

Мнозина от тези хора получават присъди за криминални престъпления и наистина е разумно такива хора да бъдат изолирани от обществото. Но една система, която ги изпраща по затворите без терапевтична помощ, а после отново ги пуска на свобода, не разбира и не се опитва да изкорени проблема.

КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НАШАТА ВЛАСТНА ДРАМА

Повечето от нас през целия си живот са принудени да слушат упреци за поведението си. Хората са склонни да пренебрегват или да търсят разумни оправдания за подобни упреци, за да поддържат затвърдените си привички. Дори и сега, когато започваме да осъзнаваме в по-голяма степен колко самоунищожителни могат да бъдат утвърдените ни сценарии на поведение, все още ни е трудно да погледнем обективно на тях.

В случаите на жестоки властни драми, когато човек е потърсил терапевтична помощ, се появяват кризи, които могат да заличат дългогодишен напредък и развитие в посока на терапията, щом старите модели на упражняване на контрол отново избухнат. Професионалните терапевти започват да проумяват, че за да се постигне истински напредък, не е достатъчно да се постигне онзи катарзис, който се осъществява при разнищване на травмите на ранното детство. Вече знаем, че за да се сложи край на тези подсъзнателни опити за придобиване на енергия и сигурност, трябва да се съсредоточим върху по-дълбоката, екзистенциална основа на проблема и да видим какво има отвъд рационалното разбиране на нещата, за да отключим нов източник на сигурност, който може да функционира независимо от външните обстоятелства.

Тук имам предвид различен тип катарзис - онзи, за който са говорили мистиците през цялата човешка история и за който напоследък чуваме все повече и повече. След като знаем за борбата за енергия, която се разгръща в човешкото общество, ние сме изправени пред необходимостта да се вгледаме в самите себе си и в собствената си мотивация и в мотивите на сценария, който разиграваме в своя живот, и да открием нови опитности, които да ни позволят да отключим онзи източник на енергия, който се крие в самите нас.

Из Селестинското пробуждане - глава 5

Още за Джеймс Редфийлд и откъси от други негови книги прочетете тук: 

Джеймс Редфийлд - Селестинското пророчество и други книги

Ние и другите...

Да се сърдиш е все едно да поемеш отрова и да чакаш другият да умре.

Когато промениш начина, по който гледаш на нещата, нещата, които гледаш, се променят.

Хората не правят нищо заради теб, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представят.

Ти никога не правиш нещо за другите, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представяш.

Благодарение на Вела от БГмама

Твърде много помощ

Един дзен учител решил да повери на свой ученик грижата за малката оризова нива.

През първата година ученикът се грижел винаги да има достатъчно вода за нивата. Оризът растял здрав и давал добра реколта.

Втората година му дошла идеята да добави малко тор. Оризът започнал да расте по-бързо и дал по-висок добив.

На третата година той използвал още тор. Реколтата била още по-добра, но оризът бил по-дребен и нямал блясък.

- Ако продължаваш да добавяш още тор, догодина няма да получиш нищо добро – казал учителят. – Ако помогнеш на някого малко, ти му даваш сила. Но ако помощта ти е твърде много, ти го отслабваш.

Благодарение на Desss оттук

Радио Феникс - слушай позитивно!

Необходимо е да осъзнаваме и разбираме, че притежаваме лещи, през които гледаме света. Нека се опитаме да погледнем без да критикуваме или осъждаме и по този начин да се опознаем на по-дълбоко равнище.

За илюстрирация, нека да изследваме какво се случва с двама души, имащи напълно противоположни убеждения и живеят живота си с различни лещи. Единият вижда живота, изпълнен с възможности, които чакат да бъдат открити и използвани. Представя си, че ще успее. Вярва, че неговите действия, творчество и изобретателност ще го възнаградят щедро. Тези убеждения са дълбоко вкоренени. Те са и филтрите, през които гледа на света, преврърнати в негова вътрешна вибрация, влияеща върху външната мрежа на реалност. Така постоянно привлича или отблъсква хора, обстоятелства и събития. Неговите лещи влияят на вълненията, чувствата, ежедневния му начин на мислене, а оттам и на действията и на решенията му.

Другият мисли, че няма шансове за успех. Той е убеден, че всички добри възможности за печелене на пари са заети, а тези, които не са, са прекалено трудни за откриване. Вярва, че животът е труден и пълен с разочарования и каквото и да прави, е обречен на неуспех. И в този случай, тези убеждения стават част от неговият светоглед, който също въздейства върху реалността и привлича или отблъсква хора, обстоятелства и събития. Не е трудно да си представи човек какви възможности съществуват за всеки от гореописаните типове и какво ще е вероятното им бъдеще.

Изтъкаваме своите преживявания чрез собствените си убеждения и очаквания. Приемаме убежденията си за реалност и често въобще не ги подлагаме на съмнение. Те са ясни априори. Появяват се като твърдения на факт, който често е очевиден, за да се нуждае от проучване. Така те биват приемани безусловно, като характеристики на самата реалност. Тези идеи са неоспорими и не си и помисляме да спекулираме относно тяхната валидност. Те се превръщат в невидимите ни водачи.

Парадоксално е, но и двата типа хора са прави. Може би очаквахте да кажа, че по-позитивно настроените хора са по-близо до реалността. Не, не е така. И двете реалности са смислени и действителни. Всеки тип човек ще привлича към себе си това, което вибрира вътре в него. Нито едно не е по-вярно от другото. Реалностите са огледало на убежденията ни.

Благодарение на: http://radio.fenix-bg.com/защо-създадохме-радиото

Притча за въплъщаването

Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост.

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:
- Защо искаш да се въплътиш?
- Искам да се науча да прощавам.
- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:
- Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:
- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:
- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

Какво е прошката?

Като кажем "прошка", в съзнанието ни изниква картина, в която протягаме приятелски ръка на този, който ни е наранил, казваме му "няма нищо, нищо не се е случило"... Понякога виждаме него, злодеят, простен от нас, получил позволение да върви и да тъпче хорските души и да върши злините си отново... Сякаш нямаме моралното право да му простим, за да предпазим другите от злодеянията му... Сякаш всичко в нас се бунтува, защото той/тя е направил нещо лошо, и не заслужава това... Защото ни боли и искаме той/тя да почувства поне част от нашата болка...

Това са картини, нарисувани от нашето Его, което иска да имаме контрол над всичко и всички. Което, разбира се, е невъзможно.

Когато прощаваме, не оневиняваме този, който ни е наранил. С прошката си не го насърчаваме да повтори деянията си. Не го приемаме за най-добрия си приятел.

Когато прощаваме, правим добро най-първо на себе си. Освобождаваме се от изяждащите ни гняв, омраза, яд, чувство за несправедливост, болка, самосъжаление... От тези емоции, които тайничко са тровили всеки наш ден, в по-скритите кътчета на ума ни, не позволявайки радостта да се настани там.

Когато прощаваме, казваме на този, който ни е наранил (може и наум, и е препоръчително - отначало) - пускам те да си отидеш от мислите ми. Силна/ен съм, мога да се освободя, да се отърся от станалото и да вървя напред. Ще се радвам на живота и ще имам много други прекрасни преживявания. Няма да позволя това, което е станало, да ми пречи повече.

Чрез прошката всъщност отново ставаме силни. Щедри. Великодушни. Разбиращи. Тогава вече може да осъзнаем, че този, който ни е наранил, го е направил, защото не е могъл да бъде друг в онзи момент. И че няма смисъл ние да продължаваме да се наказваме за това. Пожелаваме му да стане по-добър - и го пускаме да си отиде от мислите ни. От чувствата ни. Зареждаме се с нова енергия, за да продължим нататък

За техники за прошка може да прочетете в Дриймленд.

Оставете Законът на Привличането да го измисли...

Оставете Законът на Привличането да го "измисли" (мой свободен превод).

Т.е. не бива да се престараваме в опитите да разберем къде сме сгрешили, защо не ни се е получило това или онова - защото това задълбочава усещането ни, съответно вибрацията на неуспеха.

И в други книги съм срещала мнението, че животът трябва да се играе като на игра, като театър, а ние да се забавляваме и да го гледаме малко отстрани. Лично аз в миналото си съм имала периоди, в които нещата са били прекалено, ама прекалено замислени и сериозни - и съм осъждала хората с по-лековат поглед върху всичко. Сега знам, че те са използвали по-успешно от мен Закона за привличането.

Това, което аз бих искала да имам повече в живота си, са повече неща, които да ме задържат откъм "веселата страна" на живота, от страната на "успешните" и щастливите хора.

Намаляване на съпротивата чрез искане на информация или "Реших да..."

Абсолютно съм сигурна, че когато ми е нужна информация, помощ, човек, книга - се появяват. Или филм. По-рано се стрясках - но всъщност това е нормално.

В книгата на Майкъл Лозиер Законът на привличането днес прочетох нещо, което ми се стори интересно - ако искаме много нещо, което не се случва, значи имаме съпротива да го приемем. Съпротивата - това е третият етап на получаването, но е много важен.

Едно от упражненията за намаляването на съпротивата е да се поиска информация за това нещо. Защото ако човек изпитва вътрешна съпротива срещу утвърждението "аз съм богат", понеже вижда, че наяве, в материалния живот, той всъщност няма достатъчно средства - тази съпротива не съществува, ако става дума за събиране на информация за това, как да станеш богат. Напр., ако е бизнес - утвърждението е, сега събирам информация за моя бъдещ бизнес - и тя идва.

Или да се казва "реших да...". Напомни ми моя позната, 20-тина годишна. Тя така казваше - решила съм, че днес ще ми се случват само приятни неща - и се смее... (нещо, което уж не зависи от нея). Всъщност се оказа много права - в действието "решила съм" има много енергия, която, като излъчим, получаваме от това, което сме искали.

Да се научим да ценим успехите си!

Джон Кехоу

Осъзнаване - из "Подсъзнанието може всичко" - Джон Кехоу

Много от хората са по-склонни да виждат неуспехите и недостатъците си, отколкото да осъзнават успехите и достойнствата си.  Когато постигнем нещо, ние се радваме няколко дни или седмици и после си поставяме нови цели и ориентири. Прекалено бързо ни напуска чувството на удовлетворение от постигнатото; скоро изобщо забравяме, че сме получили това, което искаме. Цялото ни внимание се концентрира върху новите цели и желания, и радостното усещане от миналите достижения се загубва. 

Така човек напразно разпилява изключително мощната енергия на успеха. Като се концентрираме върху онова, което не е постигнато, ние несъзнателно укрепваме в мозъка си мисълта за собствената си несъстоятелност. 

Човек има възможност да използва енергията на успеха на своите минали постижения повторно и да постига поразителни резултати. За съжаление, той го прави много рядко.  

<...>

 Често се концентрираме върху това, което искаме да получим, напълно забравяйки своите предишни достижения. Защо да зацикляме на това, което нямаме? Всички имаме неуспехи в нещо. Научете да поощрявате себе си за настоящите и минали победи, дори и да са незначителни. Търсете моментите, които ви позволяват да се чувствате силни и успешни и да се гордеете със себе си. Радвайте се и най- малкото нещо и го използвайте, за да почувствате успеха сега. Това ще ви помогне да го постигнете и в бъдеще. 

Признаването на успеха е особено ефективно, когато се опитвате да постигнете нови цели. Нека си представим, че сте млад режисьор, който се опитва да се наложи, получавайки одобрение от някое водещо студио. Използвайки метода на признанието, започвате да търсите моменти, които да ви накарат да изпитате увереност във вашите режисьорски способности. Това могат да бъдат късометражни филми, които сте снимали в миналото и с които се гордеете днес. Можете да си спомните отделни отзиви на критици, където филмите ви се оценяват като интересни и многообещаващи. Спрете се на това и си напомнете, че освен това много добре подчертавате детайлите. Спомнете си колко усилия сте употребили, за да станете режисьор. Спомнете си всички похвали и комплименти от различни хора за вашите филми. Признайте си всички умения, които сте придобили през последните години и своя напредък за това време.

Търсете, подчертавам – търсете моментите, които можете да признаете като успешни. Трябва да се признава не само очевидното, а всичко. Не оценявайте някои от успехите си като за глупави или ненужни, защото по този начин омаловажавате положителните си качества, които са ви помогнали да ги постигнете - и така стигате до по-ниска самооценка. 

Вашите положителни качества са не по - малко реални от отрицателните, затова се гордейте с тях. Почувствайте успеха, позволете на мозъка си няколко минути да се наслаждава на вече постигнатия успех.

Този метод можете да използвате не само за постигането на някаква конкретна цел, но и за да имате успех за в бъдеще, за да постигнете нещо ново по-лесно. Отделете си десет минути веднага и напишете на един лист всички свои силни страни, засягащи всички аспекти на вашия живот в миналото и настоящето.

Примери:

Аз преуспявам на работа.

Аз съм творческа личност.

Аз знам много за…

Аз съм разговорчив.

Аз съм щедър.

Аз се обличам с вкус.

Аз рисувам добре.

Аз съм оптимист.

Аз карам внимателно кола.

С мен е приятно да се общува.

Не се спирайте само до тук - вашите положителни качества са много.

Хората ме обичат.

Аз работя много.

Аз се наслаждавам на живота.

Аз съм любящ съпруг.

Аз съм грижлив родител.

Аз помагам на семейството и приятелите си.

Току-що съставих списък на моите положителни качества.

Съставете максимално пълен и дълъг списък; той трябва да съдържа не по - малко от двадесет пункта. Избавете се от излишната скромност, доверете на хартията всичко, за да си представите нагледно колко много причини за гордост имате. Това е целта на упражнението, да ви накара да осъзнаете че имате право да се гордеете със себе си. Тези положителни чувства предизвикват усещане за успех, който ще послужи за основа на вашите нови бъдещи удачи.

Подобен метод може да се приложи за постигането на всяка цел. Съставете списък, съдържащ не по-малко от десет точки, с признати заслуги, които според вас ще помогнат за постигането на вашата цел в момента. Например, ако искате да получите работа като търговски агент, можете да съставите списък от качества, които биха могли да ви послужат в тази работа и следователно да ви откроят между другите кандидати.

Списъкът може да изглежда така:

Аз съм доброжелателен.

Аз умея да общувам с хората.

Хората ме обичат.

Умея да работя с хора.

Аз съм роден продавач.

Аз се справях прекрасно с предишната ми работа.

Аз умея да убеждавам хората.

Аз съм талантлив.

Аз изглеждам добре и се обличам с вкус.

Аз съм организиран.

Аз работя много.

Аз постигам поставените цели.

Ако не си направите такъв списък, може да отидете на събеседване, като просто се надявате да получите работата. Добре е преди интервю, обаче, да сте напълно уверени, че имате достатъчна подготовка и качества, за да получите мястото.

“Успехът влече след себе си нов успех”, а вие вече сте преуспели в много области. Колкото повече усещате излъчващата се от тях енергия на успеха, толкова повече привличате към себе успеха и отвън. Затова си правете такива списъци. Подхранвайте мозъка си. Работете енергично. Живейте активно. Никога не подценявайте достойнствата си. Никога не преставайте да вярвате в себе си. Не чакайте манна небесна,  започнете да творите, както казва Джон Ленън, “бъдещето от сегашния ден”.

Признавайте, признавайте и още един път признавайте своите достойнства.

Щастие, куче и горичка...

Да споделя сподялба. Днес ходих на зъболекар и се размина без неприятни манипулации (отложени са за края на този месец :sick: ) но след това се качих в колата, кучето беше там, и излизайки от паркинга изведнъж почувствах такова силно чувство на удовлетворение и благодарност за всичко, което имам - много ясно и силно (сигурно бях щастлива, че и зъболекарят ми се размина за месец хехе). Закарах кучето на един от плажовете да потича - там обикновено има други кучета, да си поиграят. Пуснах го да тича, а аз седях в колата, защото духаше много, а нямах нито шапка, нито качулка или ръкавици. То обиколи наоколо и се чучна да ме гледа отвън.

Добре, рекох си, ще сляза с него по брега, ще издържа 5-10 минути, той има нужда да потича. Имаше 2 кучета, с едното се разминаха в движение, собственичката бързаше нанякъде, кучето беше на повод. Другото го пуснаха специално да потича с моя Шаро. И двете кучета - елегантни, почти еднакви по размер, игриви. Хората се спираха по алеята да гледат как се гонят - много бяха красиви. Да де, ама мой Шаро потича малко с него и го заряза - дойде при мен с онази озъбена муцунка - хайде да играем. Хубаво, ама аз нямам топка да му хвърля. Потичах малко с него - той тича около мене. Другото куче погледа-погледа жално и тръгнаха в друга посока.

Хвърлях пръчици да ги гони Шаро и да ги носи обратно - той обича. Не ги намери твърде в пясъка всеки път, обаче с мерак тичаше към мен - и се прибра с мен в колата. Странно ми се видя - иначе е много игрив с другите кучета. После си помислих - онова чувство на радост и преизпълненост с щастие - вероятно и той го е усетил, кучетата са безпогрешни в усещането на енергията около себе си - може би затова искаше с мен да си играе... Потичахме малко заедно, после се прибрахме.

Излязохме след още час отново - в горичката. Ние с мъжа ми - в колата, защото заваля, обяд-пикник, а Шаро да тича наоколо. Иначе дъждът не му пречи, но този път - с нас... Странна работа. Обиколи наоколо, после пак се примоли да го приберем - а дъждът беше спрял...