Един от учителите в моя живот - този, заради който си изплаках очите...

Рових в един форум по друг повод и намерих това, което съм писала преди година: 

Сега, като се замисля - най-много сълзи съм изляла точно по този, който изобщо не го е заслужавал...  Когато изчезна от живота ми, болката беше, сякаш се откъсна живо месо от мен... усещах, сякаш от душата ми капеше кръв, не можех да спра сълзите си по никакъв начин и точно този въпрос ме изгаряше - защо аз? Защо на мен? Звънях като луда по всякави телефони и продължавах да чувам гласа му на телефонния секретар... Толкова бях затънала в самосъжалението, че само една мисъл за мен, горката аз, стигаше, за да рукнат сълзите ми наново - на улицата, на работното ми място, в петминутната почивка... само присъствието на хора съвсем близо до мен, партньори, клиенти - ме караше да успея да се овладявам. Тогава спрях да си гримирам очите. Толкова много плачех, че почти нямаше смисъл да се гримирам и минути след това гримът ми да започне да се размазва - и така - цял ден.  

Като се връщам назад... този човек, който не пожела да направи за мен това, което аз смятах, че заслужавам, е бил един от най-големите ми учители. 

Тази остра болка, обида и т.н., ме накара да осъзная много силно КАКВО ИСКАМ. Тогава и точно тогава разбрах, че не искам нищо по-малко от вечна и безусловна любов. Че повече няма да се съглася да имам никакви взаимоотношения с мъж, който иска връзка от типа " сега ни е готино, пък после ще видим как ще тръгне...". 

Тогава казах на себе си, на Бог и на Вселената, че искам мъж, който да обича само мен, до края на живота си, повече от всичко на света. Нито повече - нито по-малко. За първи път в живота си тогава реших, че едно от нещата, които ще ми бъдат показател, ще е - да кажа на евентуалните кандидати, че си търся съпруг. Не гадже, не приятел, не партньор... Съпруг. Който иска да мине с мен под венчило и да даде обещание "докато смъртта ни раздели". Не защото това е някаква гаранция - никак даже не е. Защото самата аз за пръв път бях поискала това...

Аз самата, до онзи момент, смятах, че бракът е къс хартия, а пръстените - само бижута. Казвах си - когато не тръгне между двама, това късче хартия няма да закрепи нищо.

Обаче точно в онзи момент разбрах, че искам да обичам някого до края на живота си. Че съм готова на това, и нямам съмнение, че точно това искам - да дам и да получа много любов и всичко останало. Без "ако" и "ще видим".

И понеже усетих, че това искам - реших, че вече ще си търся човек, който също е готов да го направи. 

Спомням си странното усещане, когато си общувах с разни мъжове и колко беше интересно да им кажа - да, разбирам, че си търсите приятелка/партньорка, но аз си търся съпруг (соориии) - който да ме обича и ...(и т.н.). Невероятно усещане - виждаш страх, отдръпване, изумление (нали не е прието това да се казва...)    Казвах го около месец... след това го казах... на сегашния си мъж.  Който, като се запознахме, ми каза, че понеже е преживял много травматичен развод, няма намерение да се жени повече. Казах си... жалко, такъв готин мъж, ама не ще да се жени.. Ами... да е жив и здрав, аз продължавам нататък...  Но малко по малко... аз се влюбих, а той каза "ще се омъжиш ли за мен?". 

Силата на "Благодаря" - интервю в "Отблизо" на Тимоти Дънфи в БНТ1

Христос Воскресе!

Христос Воскресе!
Добрина в сърцето, сила в ръката и вяра в душата - това ви пожелавам днес, в деня който е символ на нашата най-силна надежда, че доброто ще възтържествува по света. Нека бъдем силни и чисти в помислите и делата си на този Велик ден и завинаги!

Четири мисловни техники за справяне с гневни хора

1.При разговор със „страшилището" го постави в зоната на комфорт. Представи си, че разговаряйки с теб по телефона, той седи на шезлонг на плажа и си пийва коктейл, пуши пура и разглежда лежащата до него полугола красавица и ти крещи само защото иска да произведе впечатление на „суров момък".

2. Съжали го: той е толкова нервен, натоварен с милиони проблеми, блъска се от сутрин до вечер, заобиколен от врагове-конкуренти. Съчувствай му. По-нататък - според фантазията ти.
Подаряваш му слон и си го представяш него, милия, на този слон с изхвръкнали очи.

3.  „Бурканът" също много   помогна. Суперско действие оказва визуализацията ,че човекът е мъничък ,мъничък  може да се събере в буркан и след като е вътре. гласът му се чува приглушено и тихо, само не затваряй капака, защото човекът може и да се задуши! Ние виждаме в другия само онова, което има у нас. 

 4. Още едно добре действащо средство за хора, които ни напрягат - мислено си казвай: „Аз съм като ТЕБ". Напрежението спада, човекът също го чувства и усеща твоята независимост от него.

Благодарение на Sweta

Още подобни съвети можем да намерим в темата 

Какво да правим при срещи с хора, които мрънкат или са негативни? 

Как да привлечем изобилието в живота си? Сериозни размисли, игрички и трикове :)

Като взема да я закъсвам за финикийски знаци, почвам да черпя приятелки, да ги водя на кафе или купувам подарък с почти последните си пари - и винаги след това идват пари отнякъде. Аз съм си го обяснявала по друг начин - че в този момент може би имам някакво прилепване или излъчвам някакъв страх от безпаричие, затова и не привличам пари - когато почна в този момент да харча, всъщност надвивам този страх и действам и се усещам като човек, който знае, че във Вселената има достатъчно от всичко и по много - само трябва да се организират потоците по подходящ начин


И аз имам буркан за събиране на дребни стотинки, ще го оползотворя утре и следващите дни - благодаря!

Повод за тези размисли ми дадоха тези думи на следните дами:

Николекса:  Трябва да се създаде вакуум в областта с която е свързано желанието. А вселената не обича вакуума и ще гледа бързо да го запълни. С него е всъщност свързан и принципа за даването. Ако искаш да получиш пари, трябва да дадеш пари и т.н. И да го направиш безкористно, не защото чакаш след това нещо. Т.е даваш нещо и отваряш място за нещо ново.Не можеш да протегнеш пълната си ръка с две думи. Сега се сетих за един случай с мен. Преди 2 години и нещо, малко след като баща ми си отиде, ходех всяка сутрин много рано в един парк, медитирах на една пейка между дърветата, после обикалях 20-на пъти парка и си повтарях афирмациите, които ме караха да се държа и да не рухна психически.Носех слънчеви очила, защото след всяка медитация се разплаквах и очилата прикриваха червените ми очи. Една сутрин, след като бях приключила медитацията и тръгнах да обикалям парка видях, че съм забравила очилата ми на пейката.Забързах се за да си ги взема и точно вече виждах пейката може би бях на 10-14 метра от нея и видях две жени които се приближиха и едната видя очилата , сложи си ги, казаха си нещо с другата, зави ги в една салфетка и ги прибра в чантата си. Разминах се с тях, беше на езика ми да кажа че са моите, но нещо ме досрамя и като ги подминах просто си казах здраве да е, да си ги носи с мерак и ми стана много смешно. Харесвах си ги, ама не бяха нещо особено, бях ги купила от един пазар за 5-8 лева.

Няколко дни по-късно на един паркинг намерих паднали слънчеви очила Рейбан , които струват в оптиката 380$. 

Делфина Ю: Искам да споделя едно мое ритуалче в стил симорон, което действа супер успешно.

Вземам шепа жълти стотинки - по 1 и 2, и бездруго им се мръщят в магазина
В четвъртък (деня на Юпитер - свързан е с пари, богатство, просперитет) ги пречиствам - прекарвам ги над дима на ароматна пръчица или се ръсят със светена вода, като промърморвам подходящите за целта думи. После ги благославям да носят късмет, здраве, щастие и тъ нъ на който ги намери. 

На другия ден ги "загубвам" една по една по пътя към работа. После си сядам на дъ-то и чакам добрите пожелания да ми се върнат утроени и удесеторени. Връщат се, пробвайте ;-)

А за "вълшебните думички" - каквото ти иде отвътре. Псалми ли ще им четеш, "Отче наш" ли... въпрос на вкус. Моите са "Пречиствам те от всяко зло и вредна енергия", "Благославям те да донесеш...." или едно стихче-благословия, но е на английски.

As bright as the sun, as light as the day
Blessings upon you in every way.

Представяш си как предметът се изпълва с бяла светлина. Плюс задължителната "предпазна клауза" - "със свободната воля на всички и без вреда за никого". Важно е намерението. Наистина искам те да донесат на някого добро. Дори не мога да си представя какво е да хвърлиш своето зло на другите - много ще има да плащаш, мноооого

Между другото, свикнах да минавам през същата процедура всеки предмет, който ползвам.

С Вован си поговорихме днес. Почерпих го, подмазх му се, сега чакам резултат.

vanichkaa :  Скоро прочетох една мантричка "Моята радост - да давам. Моята радост - да получавам" струва ми се, че е подходяща за пускането на монетките.
Една от препоръките на всички гурута е да даваме, за да получим. "Хвърли зад теб, за да намериш пред теб" (или нещо подобно беше). Бих нарекла монетките да донесат късмет и щастие на всеки, който ги намери. Ритуала много ми хареса. Един съвет, макар че напоследък все съвети давам без да са ми искани ... Недейте да чакате точни предписания. Забавлявайте се, чувствайте се добре.... това е основното в симоронските методи.
Едно от нещата, които научих на семинара, за които ви споменах, е много просто и забавно. Ако искаш да получиш нещо, което не си имал.... Направи нещо, което не си правил. Например.... танцувайте на плюшена играчка, пейте на кучето, полейте дървото на двора, обяснете се в любов на клечките си за уши. Забавлявайте се... Импровизирайте. Надсмейте се над проблемите...
Веднъж започнете ли... такива шантави неща ще ви дойдат на акъла, че ще се чудите как са ви хрумнали.
Ако ви е страх от уроки за нещо дадено, намерено, раздадено... просто го разомагьосайте. Измислете си ритуал или използвайте някой познат за вас

Света:   Във връзка с дребните монети аз съм чела теорията, че не трябва да се отнасяме пренебрежително, защото по този начин показваме пренебрежително отношение към парите. Когато ги вземаме показваме уважението и любовта си към тях, и те ни отвръщат с любов и привличат още пари. Това ми се вързва с поговрката - "пари при пари отиват".  

От тогава винаги когато видя дребна монета, се навежда да я взема, измивам я, ако е стара / те носят още по голям късмет, я излъсквам/,слагам си я в специална кутийка, която си купих за целта и наричам - "Парички, парички, много ви обичам, носете ми още парички, по най здравословния и щастлив за мене начин без вреда за никого"  . Не си оставям дребното ресто в магазините, прибирам си ги до стотинка  . Даже ми се случва, някой пред мен на опашката изпусне 1, 2 стотинки и пренебрежително ги оставя, аз се навежда и ги прибирам в протмонето си, после ги пускам в кутийката. Хората ме гледат учудени  , да си гледат, веднъж ми стана неудобно и предадох изпуснатата монета на касиерката, ама пак се брой нали съм я вдигнала и съм показала уважение. 

Още по въпроса за изобилието в живота си и как да го привлечем, четете в 

Dreamland - Да сбъднем мечтите си заедно! 

Как да стана съзн. магнит за ИЗОБИЛИЕТО в ежедневието ми?(Линковете - в 1 пост)

Моят опит в СБЪДВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА (формулировки, начини, техники)