Въпрос: Аз се опитвам да приемам роднините си с мисълта: "Всеки прави максималното според онова, което му е дадено като сила и капацитет в този живот.". Независимо обаче, че аз искрено се старая да приема (често много странните и дисфункционални според моята система от информация и убеждения) избори на другите, се сблъсквам с много откровена или едва прикрита осъдителност към мене за моите лични житейски избори (които изобщо не касаят другите). Реагирам с отдалечаване от въпросните роднини / познати, но това ми струва ценна родова енергия... Не съм намерила още начин да помиря този свой конфликт... Истината е, че в процеса на това отдалечаване установих, че с огромната част от роднините ми ме събира "само" кръвта - като ценности и житейска философия никога не бих общувала с тези хора, ако не ми бяха роднини. Не знам как да "преработя" това откритие... Да се отдалечавам все повече от тях - ок, но това ми прекъсва връзката с рода и вероятно и с предците. Това ли е цената, която трябва да плати човек за личната си промяна и да следва собствения си път? Като се оглеждам наоколо виждам, че хората, които поддържат "по традиция" контактите с роднини, с които нямат иначе общо в житейски и духовен план, плащат също висока цена - критики, сръдни, изисквания - все пробойни, през които изтича енергия. Всъщност, не мога да си отговоря кой вариант губи по-малко енергия и няма ли начин да не се губи изобщо. Искрено ще се радвам на всякакви мнения от вас!
Отговор: Според мен ключът е в приемането.
Приемам, че човекът е такъв, какъвто е, и не се напъвам да го одобрявам или неодобрявам. Просто приемам, че е различен от мен. Ако преценим така, може да не общуваме често с роднините, които се отнасят с нас зле. Когато се видим с роднини, е хубаво да си спомним, че можем да ги обичаме, без да ги одобряваме или да се съгласяваме с тях - но и без да спорим с тях. Те си мат си кусури и странности, някои от тях със сигурност не бихме избрали за приятели, но... са роднини
Понякога развитието в отношенията ни с роднините е дълго, в продължение на години и през това време всички израстваме и правим големи крачки. Важното е да помним, че непримиримостта, категоричността, неприемането на чуждите разбирания и ценности, както и непременното убеждение, че сме прави, не са добър съветник за никои човешки взаимоотношения. Когато имаме роднини, които са коренно различни от нас и нашите разбирания, можем да се виждаме, да общуваме и изслушваме, но е добре да избягваме да даваме съвети. Също така, когато ни се дават съвети, е по-добре да не спорим и просто да ги изслушваме, като разбира се, живеем живота си така, както го разбираме.
И на мен понякога ми се иска да кажа нещо, което да помогне на човека, защото страда в резултат на един и същи избор, който прави в отношенията си към хората, но се възспирам навреме - това е неговият живот, ако той сметне, че резултатите от този избор не му харесват, сам ще потърси начин да се промени. Ако не - не ми е работа аз да му обяснявам, че трябва да се променя.
Енергия губим само когато ни извадят от равновесие. Ако роднини ни критикуват, дали ще загубим енергия, зависи от това, как приемаме тази критика. Ако просто я изслушваме, без да излизаме от равновесие, няма загуба на енергия. Същото е с изискванията и сръдните. Имам роднина, който, когато е изморен, недобре или притеснен, се държи грубовато. Когато не го познавах добре, се обиждах, докато не разбрах, че всъщност ме обича и не осъзнава, че се държи така понякога, въпреки че това не е много рядко. Веднъж му обясних, че еди-кои си негови думи са ми се видели малко странни и го питах дали е искал да ме обиди - той много се учуди. Оттогава, когато стане по-рязък и нелюбезен, знам, че има нещо, което го притеснява или не е добре и гледам да се погрижа за него по някакъв начин, доколкото е възможно. Разказвам за него, защото докато не осъзнах защо се държи така, губех енергия - но сега вече не - и той илюстрира това, което казвам. Когато го чуя да е рязък и веднага нещо се надига у мен, си казвам - спокойно, нещо не е наред с него, затова казва тези неща или се държи така. Почвам да търся причината, за да видя дали мога да помогна. Не успявам да стигна до обида изобщо, защото съм пренасочила енергията към друго. Когато преместим центъра на тежестта в един разговор от себе си към другия, нещата стават много по-лесни.
Енергия губим само когато ни извадят от равновесие. Ако роднини ни критикуват, дали ще загубим енергия, зависи от това, как приемаме тази критика. Ако просто я изслушваме, без да излизаме от равновесие, няма загуба на енергия. Същото е с изискванията и сръдните. Имам роднина, който, когато е изморен, недобре или притеснен, се държи грубовато. Когато не го познавах добре, се обиждах, докато не разбрах, че всъщност ме обича и не осъзнава, че се държи така понякога, въпреки че това не е много рядко. Веднъж му обясних, че еди-кои си негови думи са ми се видели малко странни и го питах дали е искал да ме обиди - той много се учуди. Оттогава, когато стане по-рязък и нелюбезен, знам, че има нещо, което го притеснява или не е добре и гледам да се погрижа за него по някакъв начин, доколкото е възможно. Разказвам за него, защото докато не осъзнах защо се държи така, губех енергия - но сега вече не - и той илюстрира това, което казвам. Когато го чуя да е рязък и веднага нещо се надига у мен, си казвам - спокойно, нещо не е наред с него, затова казва тези неща или се държи така. Почвам да търся причината, за да видя дали мога да помогна. Не успявам да стигна до обида изобщо, защото съм пренасочила енергията към друго. Когато преместим центъра на тежестта в един разговор от себе си към другия, нещата стават много по-лесни.
