Какво ви изненада, докосна, вдъхнови? - начин за балансиране на настроението

Този метод за балансиране е ползван при стажанти по медицина в Щатите. Професията им е брутално трудна. Те излизат от учебното заведение с много знания, но без на практика да могат да лекуват пациенти - и това ги плаши неимоверно, най-големият им страх е да не навредят на пациент, да не изпуснат нещо важно и да не успеят да се справят. Ако сте гледали "Анатомията на Грей" или "Доктор Хаус", ви е ясно за какво става дума. Те работят около 80 часа на седмица, понякога повече (нормалната работна седмица е 5х8 = 40 часа), като в края на работния ден настроението им е много под нулата, те са изключително изморени и изгубили вяра в собствените си сили. Въпреки това, трябва да си легнат, да поспят и на следващия ден да започнат отначало.

Проф. Джейсън Сатърфийлд

Проф. Джейсън Сатърфийлд от Университета в Каролина, Калифорния, разказва за този метод, ползван балансиране на настроението и погледа върху света. В края на този изключително изтощителен работен ден всичко, което е пред очите на стажантите-медици, са техните собствени грешки и това ги подрива невероятно самочувствието и настроението им. В този експеримент те биват помолени да водят дневник, в който в края на деня да отговарят кратко на въпросите:

Какво ме изненада днес?
Какво ме докосна сърцето ми днес?"
Какво ме вдъхнови днес?

Тъй като в края на деня ще трябва да напишат нещо по поставената задача, това ги насочва през целия ден да търсят събитията, за които биха могли да пишат вечерта. По този начин се измества фокусът на вниманието им и вместо да виждат само неудачите и грешките, те започват да търсят и откриват и положителните неща. Това помага за поддържане на един по-балансиран поглед върху живота, колкото и труден да е той.

Тези положителни неща и преди са съществували в деня им, както и лошите, но преумората, стреса и всичко, свързано с живота им през този много тежък период, са им пречаили да видят хубавото, положителното.

При стрес, тревога естествено се развива т.н. "тунелно виждане". Той е част от нормалната реакция на организма, когато човек смята, че има опасност - тунелното виждане му помага да се фокусира върху опасността и да намери максимално бързо начини да я разреши - или да прецени, че трябва да избяга. Това е част от реакцията "борба или бягство", добре позната в психологията. Само че когато стресът е постоянен, организмът на човек постоянно се намира в "борба или бягство" и човек постоянно има "тунелно виждане" на нещата. Той вижда само проблемите, отрицателното, борбата си с тях, а не вижда положителното или дори и да го вижда, с времето престава да може да му се наслаждава по различни причини.

Опитайте това упражнение и вие, ако смятате, че в момента имате нужда от малко повече изместване на фокуса към хубавото в живота, ако искате да виждате живота си по-балансирано, по-вярно, по-истински, както с проблемите, така и с хубавото, ако искате да внесете още светлина, добро и повече хубаво настроение в ежедневието си.

В тази тема на Дриймленд сме сподедяли своите ежедневни открития-чудеса. Писането е важно, защото ни кара да се фокусираме върху тази страна на живота ни. Заповядайте и вие - кликнете тук. Регистрацията става за минута.

Ако мислех така преди, нямаше да направя тези грешки...

Често си казваме "ако бях с този акъл преди, нямаше да направя тези грешки". Вероятно е така - но забравяме, че може би точно грешките, които сме допуснали и резултатите, които сме видели, са ни променили, дали са ни възможност да направим друг избор и да станем тези хора, които сме днес.

Грешките са част от израстването ни.

Нека да сме благодарни, че са ни се случили и че сме имали възможност, благодарение на тях, да станем по-добри, по-близо до това, което наистина искаме да бъдем.

Това само мое мнение ли е или е факт?

Правим ли разлика между мнения и факти? Когато изказваме мнения, способни ли сме да видим и  обективната истина? Често чуваме: "Какъв егоист е Иван!" "Този филм е ужасен", Каква грозна кола!" Така ли е обаче?

С подобни фрази обявяваме, че Иван е егоист, филмът е ужасен, а колата - грозна. В същото време, повечето от нас знаят, че вероятно има много хора, които са харесали същия този филм, купили са си точно такава кола или  пък смятат Иван за добър. Често ставаме свидетели на разгорещени спорове за това, дали един филм е хубав или не - и всеки от спорещите се стреми да докаже, че той е прав, а другите - не.

Добре е да осъзнаем, че когато произнасяме тези фрази, всъщност изразяваме само нашето мнение за филма, колата или човека. Думите, които използваме, обаче, често са думи за изразяване на обективна истина - и това води до някои заблуждения.

Казваме "Земята се върти около слънцето", и по същия начин - "Този филм е ужасен". 

Между тези две твърдения, обаче, има голяма разлика.

⏩Науката е доказала, че земята се върти около слънцето, това е обективен факт, истина. 
⏩Докато в случая с филма, ние всъщност изразяваме само нашето мнение. 

Затова фразата "Този филм е ужасен" всъщност значи:

- "Аз мисля, че този филм е ужасен.",
- "Аз се почувствах ужасно, докато гледах този филм"
- "Аз оценявам този филм като ужасен." 

- "Моето мнение за този филм е, че е ужасен."  и др. п.

С други думи, във втория случай, когато изказваме мнение за един филм, това  не е обективен факт, това е само наше субективно мнение, начинът, по който ние сме оценили филма. И вероятно има много други хора, които биха го оценили по различен начин.

☝Значи ли това, че ние сме прави, а те - криви? 
👎Не - защото хората харесват различни неща и всеки има право да има свое, уникално и различно, субективно мнение. И никой не е по-прав от другия - просто всеки има различно мнение. 

Забележете, обаче, че много често, когато изразяваме само личното си мнение за нещо, използваме същите думи, както когато изразяваме обективна, неоспорима и научно доказана истина.

💥Това често заблуждава и самите нас - струва ни се, че щом ние мислим, че филмът е ужасен, значи той наистина е такъв. И че всеки, който не вижда това, греши...  В този случай несъзнателно влизаме в заблуждение - мислим си, че щом нашето мнение за филма е, че е ужасен, щом ние не сме открили никакви положителни качества у него, значи той действително няма положителни качества. Когато разсъждаваме така, правим погрешен извод - слагаме знак на равенство между нашето мнение за един предмет и неговите качества.

По същия начин, сме склонни да смятаме, че след като мнението ни за един човек е, че е завършен егоист, ние не го харесваме - значи той наистина е такъв - лош. Но всъщност много е вероятно този човек да има в живота си хора, които виждат у него други, добри качества. Хора, към които той е предан баща, син, приятел. Фразата "Той е егоист" е само наше мнение, това не е обективна истина.

Неразличаването на нашето мнение от обективната истина води до няколко последствия:

1. Срастваме се с нашите мнения и съждения и започваме да смятаме, че това е обективна истина, като преставаме да осъзнаваме, че нашето мнение е само мнение на един човек и тъй като на света има много хора, съществуват много мнения по този въпрос.

Забравяме, че нашето мнение не е обективна истина.

Преставаме да правим разлика между  нашето субективно мнение и реалността, защото започваме да виждаме реалността през призмата на собственото си мнение. Пренебрегваме факта, че има и много други начини, по който реалността може да бъде оценена. 

2. Този начин на изразяване на мнение, по този категоричен начин, сякаш е обективна истина, често пречи на общуването ни. 

По какъв начин страда общуването ни с другите хора?  Сравнете двете изречения:

- "Този филм е ужасен".

Казано така, това звучи доста категорично и не оставя много място за мнението на събеседника ни, което може да е различно. Ако той държи да го изрази, трябва да ни се противопостави, да спори с нас.

- "Този филм ми се стори ужасен" или "Мисля, че филмът е ужасен" и др. п.

Казано така, това е покана за разговор - приканваме събеседника си да изкаже неговото мнение, дори и да е различно от нашето. Звучи много по-отворено към света, към мнението на 

3. Хората, които не са склонни да раздават категорични оценки-присъди, обикновено виждат света по-пълно и цялостно и неограничено. Те различават обективните факти от субективните мнения. Спокойно приемат това, че хората могат да имат различни мнения по един и същи въпрос и не правят трагедии от това. Спокойно приемат и различните мнения за себе си, не са склонни да се обиждат лесно и да приемат критиката болезнено.

4. Хората, които са склонни към категорични оценки-присъди, често издават такива присъди и към себе си - "Това не го разбирам - какъв съм идиот", "Тук сбърках - много съм глупава".

Затова, преди да произнесем сурова присъда за нещо или някого, може би е добре да си спомним, че е добре да сме милостиви към другите и към себе си. Нашата гледна точка е само една от многото гледни точки в света.

Дон Мигел Руиз е казал много хубаво в книгата си "Четирите споразумения"

"Правим предположението, че всички виждат света по начина, по който ние го виждаме. Предполагаме, че другите мислят по начина, по който ние мислим, преценяват по начина, по който ние преценяваме и злоупотребяват по начина, по който ние злоупотребяваме. Това е най-голямата заблуда на хората. И затова се страхуваме да бъдем себе си пред другите. Защото мислим, че всички други ще си осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребят с нас, ще ни обвинят така, както се отнасяме към себе си ние самите. Затова преди те да са имали шанса да ни отхвърлят, ние вече сме отхвърлили сами себе си. По този начин работи човешкия ум."

Какво е "ченълинг" / "чанълинг" или "контактьорство"?

"Ченълинг" е английска дума, която се употребява все по-често в средите на хора, интересуващи се от духовно израстване и практики, вероятно донякъде и поради липсата на съвсем точна дума на български, която да я предаде. Съществува дума "контактьорство", но тя не покрива всички значение на думата "ченълинг", затова в този материал накратко ще поясня какво означава това. Други думи, които се употребяват на български с подобно значение, са "приемане на информация", "канализиране на информация", а човекът, който я приема, бива наричан "контактьор", "проводник", "медиум"  и др., но и между тях има разлика.

Битуват две основни значение на думата "ченълинг".

1. Процес, при който контактьорът позволява на един дух от невидимите светове да обземе тялото му и да говори чрез него. В този случай личността на контактьора отстъпва на заден план и той, по-точно тялото му, започва да говори като духа, който е завзел контрола. В тези случаи се наблюдава промяна в гласа, интонацията, има употреба на думи или дори езици, които човекът, приемащ информация, не употребява или дори може да не знае в неговия живот. Понякога след контакта контактьорът не помни какво е казал. В този момент духът контролира физическото тяло. Такива хора биват наричани "медиуми" или "контактьори".

2. Приемане на информация, получена от невидимите за окото светове. Тази информация може отново да идва от дух, от друго нефизическо същество или от общото информационно поле, от т.н. Акашови записи и т.н. Често такава информация се приема от контактьора не под формата на думи, а на идеи, мисли, понятия или образи и контактьорът сам облича тези идеи и мисли в думи. Тук влизат и събития като интуитивно осъзнаване или прозрение, което получаваме в ежедневието. Често плод на "ченълинг" е новата идея, която ни е осенила внезапно или интуитивни точни попадения по повод на бъдещи или настоящи събития, които имаме в ежедневието. Често те остават незабелязани и хората ги наричат просто "съвпадения".  В това значение думата "ченълинг" или "контактьорство", "приемане на информация" и др. п. не включват друг дух да поема контрол над нашето тяло.

Човекът, приемащ информация по този начин, може да бъде наречен "контактьор", защото осъществява контакт с нефизически източник на информация, макар че това е друг вид приемане на информация. В този случай не е задължително информацията да идва от конкретен дух, който трябва да обземе тялото и да го ползва, за да предаде послание. Думата "контактьор" тук може да се ползва в смисъл, че човекът е осъществил контакт с други, нефизически същности. В това значение на думата всеки човек е контактьор, защото всеки може да осъществи и осъществява такъв контакт, но не винаги човекът осъзнава това.

Разликата между тези две значения е доста голяма и затова е добре, когато употребяваме тези понятия, винаги да уточняваме, за кое от двете става дума.

"Вярвам, че всички сме потенциални "контактьори". Ако вложим малко време и усилия в тази посока, всички можем да развием способността да се включваме в енергията от измеренията, които са извън нашата всекидневна реалност. Енергията, която преминава оттам, може да приема много различни форми, например: лечение, творческа работа, мъдрост в думите ни или превеждане на човешки език на водачество на енергиен фокус, като, да кажем, Вивамус. (Vywamus)", казва Андрея Сийвър, известен проводник на такава информация. И продължава по-нататък:  "Когато провеждам информация, търся онова "място" на вътрешен мир, където съм съзнателно свързана с висшите духовни енергии. В това място намирам определен фокус на енергиите, който е Вивамус. Думите и изреченията започват да идват в ума ми и аз ги изговарям или записвам. Качеството или обхватът на информацията, която  получавам, е в по-голямата си част извън това, което моето ежедневно "Аз" може да произведе. В повечето време знам, че съм във връзка с нещо повече от нашата обикновена психическа реалност."

Почти същото обяснява и Естер Хикс, която провежда информация от група нефизични същества, които нарича Абрахам - както и много други контактьори. Тя също казва, че всеки може да има достъп до тази информация, стига да поиска и да прави няколко неща - да издига вибрациите си, да не е много силно обвързан с убежденията си в някоя посока, за да може да държи ума си "отворен", да медитира, за да забави препускането на мозъка си и да може да го спира, за да даде възможност на тази нова информация да бъде възприета. Тогава успяваме да чуем по-голямата част от нас, нефизическата, защото всички ние сме нефизически същества, част от които временно се е заселила в тези физически тела, които обитаваме.

Благодаря, че прочетохте този материал.

Ако той предизвика у вас мисли или усещания, които искате да споделите, или ако имате предложение да бъде допълнен или уточнен -  моля, направете го отдолу в коментар.

Може да вземете участие и в дискусията във форума Дриймленд, За посланията, получаването им, контактьорството и още... където доста разгорещено сме обсъждали този въпрос и други, свързани с него.

Използвани материали
Джонатан Джонс, ученията на Майкъл