Как да проверим доколко самооценката ни е реалистична? Едно упражнение по самопознание

Много често се чудим дали наистина познаваме себе си и защо понякога се случва така, че нещо, което смятаме, че заслужаваме или трябва да можем да постигнем, дълго не идва при нас.

Едно упражнение може да помогне да преценим реалистично кои наистина са силните ни страни и върху кои трябва да поработим повече.

Упражнението е препоръчано от Макс Стром - йога учител, автор на книгата "Живот, който си струва да се диша". Той разказва, че благодарение на това упражнение по самопознание е разбрал, че има дарба да бъде учител - до този момент дори не е подозирал това! В резултат на тази практика, той е променил плановете си и е поел този път. Сега е много известен йога учител, автор на книги, канен да говори в известни форуми и т.н.

Стъпки:

1. Избираме 5 души от обкръжението си и ги молим да ни дадат обратна връзка по 2 въпроса:

• Кои са силните ни страни, по какъв начин можем да допринесем повече; и
• Кои са предизвикателствата в характера ни, над които трябва да работим (или простичко казано, недостатъците ни, това, което можем да променим).

Хората, към които с е обръщаме, е добре да не бъдат от тези, с които имаме връзка, изпълнена с емоционални предизвикателства - например, майка, баща, брат и т.н., защото е възможно у тях мнението да се е съставило, когато сме били деца, затова те може да не са в състояние да ни дадат достатъчно обективни или полезни отговори.

2. Когато хората ни кажат, че са готови, определяме място и час, когато да проведем този разговор и да ги изслушваме внимателно, като си водим бележки. Най-добре е да записваме целия разговор, за да можем да го прослушаме после за неща, които сме пропуснали. За записа трябва да поискаме разрешението им.

3. Условието е да ги слушаме, без да ги прекъсваме, без да вмятаме нищо, без да се оправдаваме или да обясняваме защо постъпваме по един или друг начин. Може да зададем уточняващи въпроси, когато свършат, без да ги прекъсваме. С други думи, трябва САМО да ги слушаме внимателно и накрая да им благодарим за това, че са поели този нелек ангажимент да ни помогнат в личното ни развитие.

4. Започваме да си правим изводите, чак когато изслушаме и петимата, като отбелязваме кои неща се повтарят.

Например, ако само един каже, че според него се държим високомерно, може да не отдаваме прекалено внимание на това. Обаче ако всичките 5 души споменат, че са забелязали такова отношение, значи това е нещо, което е добре да приемем като градивна критика и да поработим над него.

Притча за двамата сина на алкохолика

Има една стара история за един пияница, който имал две момчета. Порастнали те, станали млади мъже. Единият също станал пияница. "Гледах баща си", казвал той.

Другият не се докосвал до алкохола. Като го попитали защо е така, той също отговорил: "Гледах баща си".

От тази история можем да си извлечем три важни поуки:

1. Всички служим за пример на някого.

Независимо дали го искаме или не, хората виждат как се държим и ние винаги сме пример за някого. Винаги трябва да помним, че винаги оказваме влияние върху хората, които обичаме.

2. Как приемаме примера на другите

Нашите родители и хората, които срещаме, не са съвършени. В някои случаи могат да ни служат като положителен пример, в други случаи - пак като пример, но отрицателен. И в единия случай, и в другият - това е безценен урок за нас. 

3. Винаги имаме възможност за избор.

Не винаги можем да избираме какво се случва с нас или около нас, но винаги можем да изберем как да реагираме на това. Както става ясно от притчата, една и съща ситуация може да повлияе на различните хора по различен начин. Важно е обаче да помним, че ние винаги имаме правото и силата да изберем тази посока.