Джанет Девлин от Северна Ирландия - в британския X-factor 2011

Обичам да гледам X-factor и да виждам раждането на една звезда.... Това дете ме омагьоса. В началото си помислих с малко страх - няма да издържи този крехък глас на височините... след малко - това нямаше никакво значение. За мен, това е истинската звезда, която, като пее, излъчва оная енергия, която се удря в слънчевия ти сплит и кара всяка твоя клетка да затрепти... Успех, Джанет Девлин от Северна Ирландия...

Влюбена... в живота. За влюбените и за зайците.

Нещо не ми е много влюбено днес и се замислих... да се сетя за неща, които да ми повдигнат настроението - от  моя си живот. И веднага се сетих - за нещо, което се случи вчера, много ме зарадва, пък ето - днес вече почти съм го забравила. А не бива.

Отиваме с колата към брега - времето не е много хубаво и не става баш за разходка. На това място няма пясък, има големи черни вулканични скали. Гледаш отгоре, от паркинга, как морето се разбива в тези скали (ако е бурно) или как е тихо и спокойно... всеки път с различен цвят. Птици... вятър - понякога... и така. Отляво - нещо като бетонна алея навътре, като вълнолом, но свършва в морето. Широка колкото една кола. Често и коли ходят там, сега - не много, защото се е поразбила от времето и ще я оправят.

Решаваме все пак да поизлезем от колата на чист въздух и тръгваме по хълмчето отляво. Поспираме на една нова пейка. Някой пак е направил пейка в памет на любимите си същества, които са напуснали физическата си форма. Много хубав обичай - не правят паметници тук и там, които да натъжават хората, а купуват пейки и ги слагат на разни красиви места, за да могат хората да поседнат и да се насладят на някоя красива гледка. Тези, в чиято памет е сложена пейката, обичали да гледат остров Арън, който много хубаво се виждат оттук....

Посядаме за малко. Долу гледам, една кола се качва по бетонната алея и спира. От нея излизат момиче и момче, прегръщат се и се целуват. Млади - обичат се. Усмихвам се и отмествам поглед встрани.

След малко мъжът ми казва - виж го това момче, колко е по-ниско от момичето. Поглеждам - а това са същите двама младежи. Тя почти с гръб към нас, а той, с лице към нея и я прегърнал. И действително - стига й до под раменете..... Абе не беше така преди...?

- Той не че е нисък - той е на колене... Знаеш ли, той й прави предложение!!!

Изведнъж осъзнавам, че момчето е на колене пред любимата си, дава й пръстен и й прави предложение! Не виждаме точно какво става, но ето, тя вдига ръка пред лицето си и се наслаждава на новия си пръстен, а той стиска празната кутийка в ръка... Става, прегръщат се и се целуват... тя подскача като малко момиченце...

Боже, колко е хубаво... да видиш и в днешно време младежи, които се обичат и които по старомодния романтичен начин си правят предложение, на колене и с пръстен... Не мога да си събера устата - толкова ми е широка усмивката.

И изведнъж - мъжът ми слиза от пейката и застава на колене пред мен с дяволит поглед.

- Ако не бяхме женени - щеше ли да се омъжиш за мен сега?!

Иска ли питане... къде ще намеря такъв смешен клоун, който винаги да ме разсмива, когато съм тъжна и да ми казва колко ме обича и колко съм хубава, когато се чувствам като Баба Яга...

Такааааа

и случва номер две:

Връщаме се от разходка с колата и минаваме покрай едно кръгово движение - в средата, тревичка и храсти, доста вече израстнали - то си е голямшко.

- Виж, зайци!
 Поглеждам - наистина. Много отдавна не бях виждала зайци на кръгово. Тук, в Шотландия, често зайците си живеят в кръговите. Не знам дали излизат оттам нощем, казват, че по-скоро не... Почвам да броя зайците - никога не съм виждала толкова много наведнъж - обикновено са по 2-3, до 4-5 . Броих-броих  - изкарах ги 10. ДЕСЕТ!!! Въртим с колата още веднъж - наистина, точно десет са... Последното - съвсем мъничко, като кукленско... и то пасе тревичка спокойно - а наоколо минават коли непрекъснато. Нито се плашат, нито нищо...

Замислям се... Колко е прекрасен този свят... Ако не бяхме минали оттам, нямаше да се сетя за това... А те си живеят там винаги. Преди няколко години така се случваше, че все ги виждах... толкова им се радвах и не можех да се начудя как така живеят посред трафика - не че е толкова голям, все пак е извън града, но все пак... кръговото съединява сериозни пътища...

Лека нощ, зайчета... Благодаря ви, че ви има....

Благодаря ви, че отделихте време да прочетете моята страничка!