Молитва за спокойствие и вътрешен мир - 7-те вечни истини в нея

Господи, дари ме със спокойствие
да приемам нещата, които не мога да променя;
с кураж да променям нещата, които мога;
и с мъдрост да отлича едните от другите. 

Тази молитва е помогнала на милиони хора по целия свят, без непременно да са религиозни. Откриваме я  в произведението на Курт Вонегът "Кланица 5", във филма на Дензъл Уошингтън  "Полет", както и при Анонимните Алкохолици, организация, помагаща на много хора по света. Ето и продължението й:

Да изживявам всеки един ден,
да се наслаждавам на момент след момент,
да приемам трудностите като път към спокойствието,
като приемам, както Той направи, този грешен свят такъв, какъвто е,
а не какъвто аз бих искал да бъде,
да се доверявам, че Той ще направи всичко както трябва,
ако се предам на Неговата воля;
че мога да бъда разумно щастлив в този живот,
и безкрайно щастлив с Него
завинаги в следващия.
Амин

Райнхолд Нибур (1892-1971)*

Защо тази молитва остава толкова силна след толкова години не само за християни, но и за атеисти? Защото ни напомня няколко непреходни истини, за които си струва да се сещаме по-често, особено изправени пред трудности, които ни се виждат непреодолими или когато животът ни е сервирал "в повече".

1. Приемането не е мързел или безразличие, а мъдрост

"мъдрост да отлича едните от другите" 

Много хора са свикнали да смятат, че когато се срещнат с нещо неприемливо, то е разстройващо или дори съсипващо - и този навик води до много трудности, способни да съсипят щастието на цял един живот. Тази молитва ни помага простичко да разделим проблемите си на две, за да решаваме и мислим само за тези, които са в наша власт и да не се занимаваме с това, което не можем да променим, като просто приемем, че то не е в наша власт. 

Този подход е мъдър - защото освобождава енергията ни за проблемите, които наистина си струва да решаваме. За много хора това е голяма промяна - от автоматичното изпадане в стрес от всичко, което не ни харесва и от втурването ни в често безсмислени борби - вътрешни и външни - до осъзнатата оценка, кое заслужава вниманието и усилията ни, и кое - не. И до куража просто да приемем нещата, които не са в наша власт да променим - и да ги пуснем да си отидат от нас, без да им отдаваме повече вниманието си.

Тази промяна може да изисква време, както се създава нов навик - когато се изправим пред проблем, да го оценим и веднага да преценим - дали да му отдадем времето и нервите си, или просто да приемем, че решаването му не е в наша власт, следователно не е наша работа - и да преминем нататък. Въпросът - "Това мой проблем ли е?" на много хора звучи бездушно, но е много практичен и разумен. 

Един пример - когато видим някакво бедствие по телевизията, този въпрос е много полезен. Можем да се разстроим и да останем недееспособни през следващите часове, дни, дори и седмици, като мислим само за това. Но можем да постъпим и другояче - ако преценим, че можем да променим нещо, можем веднага да направим (примерно) дарение за пострадалите - и да отминем нататък, защото с повече не можем да помогнем. Ако преценим, че не можем да направим това (няма как да направим дарение за всички трагедии по света), можем просто да приемем, че това е един от проблемите, за чието разрешаване ще се погрижи друг - и да продължим деня си. 

2. Промяната у нас изисква кураж, но води до вътрешно спокойствие

Защо кураж? Защото трябва да променим начина си на мислене. Свикнали сме да смятаме, че когато се тревожим за децата си, сме добри родители, когато се безпокоим за околната среда, сме съвестни граждани, когато негодуваме срещу проблемите в държавата ни или в политиката, това е гражданска позиция и т.н. Всъщност обаче, тревогата, безпокойството, негодуванието и други подобни чувства ни обезсилват и не водят до промяна - те дори ни отнемат възможността наистина да променим нещо. Тези чувства са необходими дотогава, докато определим отношението си към събития, хора и т.н. Оттам нататък - вече не ни трябват и ако ги оставим да си отидат, ще освободим част от енергията си, която да впрегнем в решаването на проблеми, които наистина можем да решим.

3. Трудностите могат да бъдат полезни за нас

"да приемам трудностите като път към спокойствието"

Молитвата разглежда трудностите и преодоляването им като път към спокойствието, към вътрешния мир. Когато разглеждаме препятствията в живота си не само като изнервящи обстоятелства, а като възможности за научаване на нещо ново, растеж и помъдряване - на практика променяме живота си и той става по-спокоен и балансиран. 

4. Да се предадем изисква кураж

"да се доверявам, че Той ще направи всичко както трябва,
ако се предам на Неговата воля"

Свикнали сме да оценяваме думата "да се предам" по негативен начин, като слабост, отказване от борба. Молитвата за спокойствие ни напомня, че умението да се предадем е акт на вяра, на доверие, че нещата могат да бъдат добри и без ние активно да се намесваме във всичко. Не е необходимо да сме вярващи, за да се научим да не носим целия свят на плещите си и да не се чувстваме отговорни за оправянето на всички злини. Достатъчно е да вярваме, че в живота има сила или сили, по-големи от нашите собствени и понякога, когато се откажем от борбата, постигаме повече, отколкото ако се втурнем в нея. 

5. Да живеем в настоящето

"Да изживявам всеки един ден,да се наслаждавам на момент след момент,"
Хората с депресивни мисли често мислят за миналото, за грешките си, за болките и обидите, които другите са им нанесли. Хората с повишена тревожност пък се безпокоят за бъдещето си. Съвременната психология препоръчва "майндфулнес"- да живеем осъзнато в настоящия момент, без да го замърсяваме с тревоги за бъдещето или съжаления и болка от миналото. Само когато сме фокусирани в настоящия момент напълно, можем да живеем живота си на пълни обороти, щастливо и хармонично.

Приемайки, че сме несъвършени и не можем да оправим всички проблеми, да се научим въпреки това да се наслаждаваме на всеки един момент като на подарък.

6. Светът не е създаден по нашите изисквания, но въпреки това е хармоничен

"като приемам, както Той направи, този грешен свят такъв, какъвто е,

а не какъвто аз бих искал да бъде, "
Тази фраза би могла да се разглежда по различен начин, в зависимост от вярата ни.

Ако сме вярващи - в нея може да открием призив да сме смирени. Светът е създаден такъв, какъвто е, от Господ. Той е "грешен", но това не означава, че е несъвършен. Бунтувайки се срещу светът такъв, какъвто е, се бунтуваме срещу това, че Господ е създал света такъв, какъвто го е създал. Дали има смисъл да се бунтуваме срещу Господ?

Ако сме атеисти - в тези думи може да открием призив да сме реалисти. Светът е такъв, какъвто е. Можем да го приемем и да придобием вътрешно спокойствие или да се бунтуваме, защото не е такъв, какъвто искаме да бъде. Нашият бунт няма да промени света и да го извая по нашите мерки. Единствено ние ще загубим спокойствието си и вътрешния си мир, защото се бунтуваме срещу нещо, което не можем да променим. Дори и да променим малка част от него, дали няма да платим прекалено висока цена?

7. Щастието е постижимо - както сега, така и в бъдещето

Молитвата завършва с напомнянето, че можем да бъдем "разумно щастливи" в този живот и с обещание за вечно щастие в бъдещето. Какво значи "разумно щастливи"? Това е напомняне, че въпреки че вероятно няма да можем да постигнем абсолютно всичките си желания в този живот, но въпреки това можем да сме щастливи. Молитвата напомня да не мерим щастието с пари, власт или имущество и да не сме недоволни, когато не сме постигнали всичко - а да си припомним как може да сме радостни - както сме били като деца. Тя променя фокуса ни, напомняйки, да се вглеждаме и да търсим хубавото, да се наслаждаваме на всеки миг, на всеки наш ден.

Дали сме от хората, които вярват, че има живот след смъртта, в който ще сме в едно с Бог и там ще бъдем напълно щастливи,  или че ще последват много други наши превъплъщения, през които ще можем да изпълним още и още от своите желания - или смятаме, че всичко приключва тук и сега - тази молитва докосва всички - с тихото си съзерцателно и дълбоко разбиране на света и на ролята ни в него. С осъзнаването на нашите ограничения и в същото време - на нашата сила да сме това, което искаме да бъдем, тук и сега - и да бъдем щастливи.

------------------------------------------------------------------------------------

*Райнхолд Нибур (1892-1971)  е американски протестантски теолог от немски произход, известен с трудовете си, прокламиращи връзката на християнството с реалността на съвременната политика и дипломация.

Обсъждания и коментари под темата може да оставите тук, можете да прочетете и дискусията във форума Dreamland- да сбъднем мечтите си заедно!, посветена на тази молитва.